Сън във съня*
Този разказ е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен от Блогатство. А темата в този кръг беше определена от Васи. Ако ви хареса – поставете коментар отдолу. Това е единственият начин да спечеля. 
…
Тичаше без да диша. Тичаше, носен от тласъка на тревожна емоция, която като преса стягаше сърцето му. В съня тялото правеше само онова, за което мисълта подсещаше сценариста. На този ред в сценария пишеше единствено: “тревога, сковаваща сърцето. То не може да изтласка кръв и…” – но мисълта не промени нищо. Понякога тя е много лош коректор.
А сценаристът беше започнал толкова обещаващо. Още щом чу задачата – да напише сценарии за сън – той знаеше, че очаква леко преувеличена и напудрена визия за рай. Отиде в най-близкия бар, поръча си “Куба либре” и започна да размишлява. Представи си нещо топло, уютно и удобно като хамак между палми на кубински плаж. Но не! Нужно му беше повече действие, а не просто условия за сън. Сега си представи чувствена испанска музика, пропита в маранята на въздуха, и започна:
“Крачи спокойно и леко срещу полягащото слънце на залеза. Улицата го обгръща с ухания. Човешката реч се смесва с далечни китари и рисува енигматични тонове в сърцето. Възхищение плува в очите му, а вдъхновение обзема цялото му същество. Не носи нищо със себе си. Дишането го изпълва с лекота и го кара да се чувства като приготвящ се за полет жерав. Някакъв трепет е влязъл през очите му, спуснал е въже и сега обикаляше нагоре-надолу из тялото му. Най-накрая спря в сърцето…”
Сърцето ли? Повтаря го вече втори път. Сценаристът се почеса замислено по тила, но това не реши казуса му и го засърбя още повече. Дали да изтрие едната фраза?… Не, нека остане. Един хубав сън се нуждае от силна емоция, от драма, от безизходна ситуация точно преди да се събудиш. И от един добър перкусионист, който да рисува напрежението направо във въздуха около действието. Помисли си: “ако всички бяха темерути, какво щеше да правим ние с теб, мой сън?” и се усмихна. Да, ще има разтърсваща емоция тук Наведе се отново над листа и продължи да пише:
“То засия. Като че той сега я вижда за първи път. Изумление, но и наслада се чете по лицето му. Точно пред него, на не повече от три крачки, тя се държи като непозната и разговаря непринудено с продавач на плодове. Завърта глава и премята косите си. Той усеща вълнението на въздуха като лек бриз, прошепващ послание. Гласът й се плъзга по останалите звуци и меко ги натъпква на заден план. Той затваря очи, за да го чува по-ясно. Толкова топъл и мелодичен. И детски. Сякаш малко момиче играе ролята на възрастен във въображаема игра между деца…
Отваря очи, но нея я няма…”
Сега е моментът да се добави трогателен обрат, мислеше си сценаристът. Нещо болезнено и силно, което не може да се възприеме в един миг. Нещо, което бавно да те притиска секунда след секунда…
“Вика го. Чува я, но не я вижда. Вика го умоляващо. Върти се във всички посоки, но около него има единствено вятър с безброй ухания, песни, видения, пеперуди… Цялата среда е жизнена, весела, гръмка…, но това само го кара да усеща все по-ясно, че се случва нещо непоправимо. Усеща я някъде далеч напред. Прави крачка, но се препъва и пада. Изправя се като пружина и се затичва, а в тялото му се впива тревога, сковаваща сърцето. То не може да изтласка кръв и… се пръска на стотици парченца тъга.”
Събуди се. Преди два часа беше заспал щастлив. А сега в него имаше стаена тревога. Питаше се защо, когато докоснем щастието, сънуваме лоши сънища? И какво иска да ни каже сценаристът, ако той е собственият ни мозък?…
*Заглавието е по цитат от едноименната песен на група P.I.F.
Необходими са ми около 100 коментара, за да спечеля. Ако желаеш – помогни ми!!!
Еми писна ми вече да се повтарям колко готино пишеш, наистина! Затова НЯМА да казвам колко ми хареса, колко силно се ускори пулсът ми, колко пъти затаих дъх… Няма пък!
“Питаше се защо, когато докоснем щастието, сънуваме лоши сънища?”
Прекрасно е. Унесе ме и после ме разсмя. И после пак. Подбраните думи са в много подходящ и красив синхрон и умело разчупваш, за да погледнем леко острани на този сценарист в нас… Ако 100 ще ти трябват, ще се помъчим
Страхотно е, много впечатляващо е….
Хей, браво. Усещането за сън не може да е по-истинско. Напред и нагоре
Определено автора е много талантлив, успя с думи да ме отведе в света на сънищата
Успех в писането
Bydi siguren- razkazyt e mnogo hubav- samo taka, sunuvaj i davaj napreeeeeeeeed!
Uspeh
Хипнотично! Съвсем истинско!
Много красиво и дълбоко душевно! Благодаря!
Може ли по този начин
http://www.youtube.com/watch?v=UkjFn-dZJcY
Разбира се, че може! Даже така много ми допадна.
Радвам се!:)
Успех
Увлекателно! На моменти затаяваш дъх от вълнение….след това…..наистина се запитваш “защо, когато докоснем щастието, сънуваме лоши сънища?”…..Успех!
Strahotno e! S pojelania vsichki da dokosvat shtastieto vlubvaiki se!
Bravo Biska! Smelo napred!
Много истинско, браво!!!
Браво! Успех, Биска!
Браво! Хареса ми. Успех в конкурса!
=)) super e bravo!!! Uspeh!!!
Харесва ми много това, че имаш страхотно въображение и умееш прекрасно да го изразяваш с думи. Звучи като мечта и в същото време доста реалистично и земно. Продължавай в същия дух! Поздрави…
Приемам поздравите и се радвам на изчерпателното мнение. Дано и да се видим скоро!
Поздрави…
“Това сън лие или реалност”……Успехи , пак изненада аудиторията си. си
intersno
Хубаво написано. А пък и обичам теми свързани със сънищата. Имаш глас и от мен
Хареса ми…
Много добре написано, браво! Може би щастието е като вълна – когато сме най-щастливи сме на гребена й, после тя изведнъж се разбива и потъваме надолу в тъмнината….за да изплуваме отново (поне така казват, че сме ние жените…които сме от Венера, а за мъжете ‘от Марс’ – не знам…?
Според книгата жените наистина са като вълни(което е много вярно), но и при мъжете не липсва заместител(пещерата). Просто изживяванията и езиците са различни.
Тук обаче имаме един много конкретен случай, на който поисках да се спра специално…
Подкрепа и от мен. Идеята ми допада и може да я използвам като терапия – току виж съм започнала да спя и да сънувам:):):)
Да, добра е. Подозирам, че ти е харесало “Куба либре”-то.
браво ,бисере! умееш да укротяваш думите!
Много увлекателен разказ! Успех
Благодаря на всички за хубавите думи до момента! Очаквам и критики!
Благодаря за възможността да прочета нещо хубаво! Струваше си! Страхотно е! Думите ти оказват въздействие. Успех!!!
Haresa mi! Uspeh!
Страхотен текст!На фона на това го четох http://www.youtube.com/watch?v=3qzVTQyjkEw&feature=related !
Поздравявам те!
http://www.youtube.com/watch?v=1PtQkyMbDbc&feature=related
П.С. И да не спечелиш, вече си победил !
“Питаше се защо, когато докоснем щастието, сънуваме лоши сънища?” – с претенция за общовалидност???? потърсена опозиция, но много обобщително поднесена.
Провокацията винаги е обобщена, но цели извличането в резултат на различните вероятности. Интересно ми е конкретното възприятие на всеки отделен човек за това явление. Или, разбира се, отсъствието му.
May the force be with you this week, my young paduan…
Krasivo e, spira6to duha
Е, не е ясно. Нина май е пред мен този път. Но преднината е малка.
Допи ме се Куба Либре!
Твоят ‘Сън в съня’ ми напомни за един сън. Успех, Бисере.
Успех! Аз този път участвам само на олимпийския принцип: http://blogatstvo.com/top/7/
За разтълкуването на този драматичен сън няма да помогне съновник… Успех!
Страхотно е, много ми въздейства…
Браво!
Super. Uspeh.
Bravo Biska, leti na krilata na vuobrajenieto!
Много ми хареса
ЧЕСТИТОООООООО!
Благодаря!
Е, оказа се, че спечелих Blog Challenge 7: Сън във съня. Благодаря на всички, които коментираха разказа ми – приятели, колеги и непознати!
Chudesno!
Bravo, mnogo e hubavo! Uspeh ti pojelavam!