Този разказ е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен от Блогатство. Ако ви хареса – поставете коментар отдолу. Това е единственият начин да спечеля. 
…
Протегна се. Толкова обичаше да го прави. Като всеки творец беше убедена, че мързелуването е от особено значение за въображението. Тези мигове я зареждаха с носталгия за минали усещания. А тя обичаше носталгията. Сега конкретно мислеше за кафе, грима от вчера и състоянието на косата й. Но в това нямаше и капка носталгия. Тази сутрин започваше различно. Защото най-сетне беше сънувала. И помнеше съня си.
Надигна се и претърси пода с поглед. Никъде не се забелязваха чехли. Сви рамене, стана и с ленива походка се насочи към кухнята. Предимството да си жена и да живееш сама, е в безгрижието по отношение към външния вид поне през първия час на деня. Все пак се спря пред огледалото. Имаше ужасно хаотичен вид и за творческа натура, но се усмихна пред видяното. Беше сигурна, че дори и в този случай ще се намери мъж, който да нарече това секси.
Влезе в кухнята и замалко да се спъне в единия си чехъл. Чудесно – дори вещите й бяха също толкова безгрижни. Колко ли странно щеше да бъде, ако всичко се подреди и изглежда безупречно. Като в интериорен каталог. Отвори най-горния шкаф и се взря в купите с кафе. Как ли щеше да прозвучи, ако живееше с мъж и сега го попиташе нещо от рода: „Скъпи, ще пиеш ли кафе?“ О, боже! Грабна най-предната купа и се зае да изучава съдържанието, изоставено в кафеварката.
Беше нервна. И имаше причина да бъде. Отдавна търсеше сънищата си. Искаше да ги нарисува. Беше чувала различни истории за тях, но никога не сънуваше. Или поне не си спомняше нищо. Знаеше, че трябва да са нелогични, странни, магически, ярки или черно-бели… Беше се надявала да ги предизвика и опита всякакви безумици. Но те не приемаха поканата. Имаше десетина съновника до леглото си и нито един от тях не беше използван. А сега?…
Тази нощ сънят се яви съвсем ненадейно. Без предупреждение, знак, известие. Нахлу в съзнанието й и остави следа. Не беше ярък, нито магически, нито странен. Просто тих и приглушен. В него тя вървеше по празна улица без всякакъв цвят. Сякаш цяла вечност. И тогава забеляза, че на ръката си има пръстен. Червен.
Толкова. Това беше всичко. След това се събуди. Само пръстен. Нищо и никакъв пръстен! А тя мечтаеше да нарисува съня си. Да пресъздаде емоциите му. Сега не знаеше какво да направи. В главата й скитаха мисли, без да знаят откъде са дошли. Може би трябваше да предприеме нещо?
Заряза завиращото кафе на котлона и се върна до леглото. На масичката встрани лежеше дневник с мека подвързия и купчина съновници. Поколеба се. След това пресегна ръка и разтвори дневника. Дали нещо не се бе променило? Разтваряше една след друга страниците. Пред очите и се сменяха десетки черно-бели рисунки. Това беше нейната емоционална колекция. Беше художник , но ненавиждаше цветовете. Обичаше яснотата, чертите, контура на лицата, мимиките. В дневника си рисуваше единствено хора и разказваше за тяхното място в очите й. Сега нямаше търпение да достигне последната страница. Ето я!
Беше тук, беше същата…
Май нищо не се бе променило. Дълго чаканият миг я изненада с простотата и безличието си. Какво можеше да нарисува? Себе си, носеща безумен пръстен? При това червен? Не й бяха нужни цветове. Не жадуваше и своя образ, а нещо неочаквано, вълнуващо, поглъщащо детайлите. Сега и оставаше единствено да чака отново и да се надява този път да е различно. Притисна дневника до себе си и зарови глава във възглавницата. В този момент болката от безсилието опъваше всички струни в душата й и мъчително ги разяждаше. Чакането бавно й отнемаше цял живот.
Усети остра миризма на кафе. Ами, да! Кафето вече извираше и успя да я отскубне от хватката на самосъжалението. Скочи и стигна до кухненския плот, без да улови нито една мисъл в съзнанието си. Отстрани кафето, но ароматът му атакува обонянието като вълна, която се плъзна по невроните и почти веднага се отдръпна, оставяйки малък предмет след себе си. В главата й просветна идеята, за която се беше готвила дълго. „Пръстен – какво значеше това?“ Обърна се и се втурна обратно към леглото, този път успешно препъвайки се в чехъла. Той се разпори и остана с неравномерно стърчащи шевове, издаващи безредието в направата му. Тя се добра до масичката с книгите и хвана първия попаднал й съновник. „Пръстен, пръстен, какво значи?…“ Плъзна пръст по редовете и се спря още в началото на страницата: „Носиш ли насън пръстен, значи ти предстои влюбване.“ Потърси нещо за червения цвят, но нищо не се уточняваше. Разрови и останалите съновници, но те не се оказаха толкова изчерпателни, колкото се надяваше. Захвърли и последния на земята и седна в леглото. Всичко й изглеждаше безсмислено.
Върна се отново към съня. Тя, улица и пръстен. Може би някъде отвън я чакаха отговорите? Или пък влюбването? Ядоса се на себе си от тази мисъл и тихо изруга. Ама че глупост! Защо й е всичко това? Заради един глупав сън? Беше толова наивно, толкова… Тук някъде мисълта й се отдели от пътя на логиката и започна да обмисля категоричен начин за проверка под шапката на недоволството. „Трябва да тръгва за работа. Време беше най-сетне да се появи в офиса с прилично закъснение. Трябва да го направи веднага!“
Облече се светкавично, премахна остатъците от грима и среса косата си. Чак сега забеляза скъсания чехъл, но просто го побутна в ъгъла. Огледа се разсеяно, взе чантата си и се пресегна към дръжката на вратата. Но не я натисна. Спря се за миг и се върна обратно. Взе дневника от масата и го притисна до себе си. След което излезе.
Изхвърча по стълбите на блока и една не отнесе една от стариците на входа. Продължи устремено по улицата и чак след няколко преки осъзна, че бърза, без да има особена причина. Несъзнателно се обърна назад и видя спокойните лица на няколко минувачи. Идеален кадър, който би нарисувала. След това усети, че се спъва, но не успя да запази равновесие. Завъртя рамото си и падна, подпирайки се на чантата. Дневникът изхвърча от ръцете й и се плъзна по тротоара. Нечии ръце го вдигнаха и се приближиха към нея. Млад мъж с ведър поглед й се усмихна и предложи помощта си. Тя хвана ръката му и се изправи, след което взе обратно дневника си и леко ядосано благодари в движение, без дори да го погледне отново. Продължи напред, раздразнена от нелепата случка и поиздрасканата подвързия…
След петнадесет минути пристигна в офиса и хвърли критичен поглед на разхвърляните си вещи. Седна и се загледа безцелно в хаоса наоколо. Пресегна се да остави дневника, но не я беше напуснало усещането, че е непоправимо увреден. Разлисти страниците му и не видя нищо нередно. Докато не достигна края. Там имаше черно-бяла рисунка на двама души. В абсолютен синхрон с нейния стил. Разпозна себе си и непознатия от преди малко. Виждаше се всеки детайл от лицето му, погледа, леката усмивка. Подаваше й дневника. А тя го взимаше в ръка… на която имаше пръстен. Червен.
Твърде ярък сред плетеницата от черни линии…
Необходими са ми около 150 коментара. Ако желаеш – помогни ми!!!
Сходни публикации:
Ако мога да те цитирам: “Хммм…
”
Ама моето е по-готино: http://vasvalch.com/life-is-life/cherven-prysten/
Страхотен финал. Историята те грабва от първия ред и те държи до последната дума – браво.
А за тези от вас, които още не са попаднали на моята интерпретация на темата – http://vasvalch.com/life-is-life/cherveniqt-prysten-asen/
Адски много ми хареса точно този момент: “…болката от безсилието опъваше всички струни в душата й и мъчително ги разяждаше…и успя да я отскубне от хватката на самосъжалението…” Увлекателна и мистична история. Успех!
Страхотно е, харесва ми колко детайлно пишеш. Успех в състезанието.
П.С. Няма ли някакво ограничение да не се постват други участващи в състезанието блогове на комнентарите? Все пак всички социални мрежи са достатъчно спамени по въпроса.
Не мисля, че е проблем. Даже е колегиално и представя самото състезание на повече хора. Щеше да е кофти, ако бяхме много.
А сега конкуренцията е само от десет други и просто се забавляваме. 
Харесва ми отворения край. Всеки може да си го дорисува…
Да си направя ли и аз самореклама?
http://nikolaewa.blogspot.com/2010/01/blog-post_30.html
Моята скромна интерпретация на темата.
Красиво е, както и предходното. Сякаш се събуждаш и осъзнаваш, че си сънувал, но имаш доказуем спомен в реалността…
Ммм… От първия до последния ред… Невероятно е! Много истинска и красива история. Признавам си, че е доста вдъхновяваща, ако можех бих я нарисувала
Поздравления и успех!
Чудесна интерпретация, отново се доказваш. С нетърпение очаквам следващия кръг от състезанието. Успех!
Човече… нямам думи!Никога не съм си представяла,че разказ на любовна тема може да ме впечатли!М даааа … адски готин е!
Харесва ми стила ти, но краят беше предвидим.
Е, той се очакваше още от средата на разказа. Тук не това беше важното.
Изненада ме една така изтънчено представена “дамска” гледна точка. Поздравления за добрия стил и вкус! Успех!
Харесва ми. Успех!
Най-добрата творба, независимо дали ще спечели това състезание или не
Въпросче: тя още сънува, нали? Поне аз така си интерпретирах края.
Въпрос на интерпретация е.
Дали сънува или реалността е магическа – това го решава само и единствено нашето въображение. Същото важи и за собствения ни живот.
Прекрасна феерия от нежност, изящество,вълшебство! Успя да ме докосне. Успех!
много е хубаво
много интересна интерпретация
има доста хляб за размисъл
успех
Хубав разказ, поздрави
Харесва ми! Успех!
Поздравления и от мен за хубавия разказ.Пожелавам успех в състезанието.:)
Vidiah se ! Moje bi 80 % ot jenite , se vijdat v razkaza !
хаха, и аз се видях
)
Стилът , изказът много ми допада, въпреки че ни си “падам” по подобни “мистични” истории
Успех и дано победиш!
Браво Биска!!!
Българското творчество трябва да се поощрява. Радвам се, че толкова млад човек има такъв изказ. успех
Все още разсъждавам над това какво ме накара да нстръхна в края на разказа… Изниква ми само една дума като отговор – пленително! Харесва ми! Успех
I like it, good luck
Много интересен разказ
Пожелавам ти успех!
Хей!
..това е страхотно!
Много ми хареса.пожелавам ти успех и да продължаваш все така.определено имаш талант
Pozdravlenia – dosta interesno.
Ами като си купува чехли за 2,50 от масите на пазара, ще й се късат, я!
))
Хареса ми стилът ти на писане. Разказът е интересен, провокира ме да го прочета до края. Финалът като че ли дойде много бързо и в този смисъл.. неочаквано….Въпреки, че именно неочакваните неща те карат да запомниш дадено нещо!
Успех!
Ха! Отнесено като мен…
Невероятен е, хареса ми, пожелавам успех и да ни зарадваш и с някоя повест или роман
Много добър разказ. Определено грабва.
Определено имаш талант ! Поздравления за красивия начин ,по който се изразяваш ! Успех ! Пожелавам ти тази нощ да сънуваш,че си победител в състезанието . На сутринта да си спомняш какво си сънувал и накаря сънят ти да се превърне в реалност!
P.S. Защо не напишеш някой любовен роман ?
Страхотен разказ!!!Както беше казано по нагоре много добре се справяш с детаилите имах чуството ,че гледам филм толкова добре е “нарисувано всичко”.Както винаги всичко е изпипано до съвършенство и ако мога да отбележа ,че това е твоя типична черта(не само в писането)винаги караш човека срещу теб да размисли над това което си казал.
П.с.успех за напред!!! За мен ти си номер едно
Mnogo priqten razkaz predi zaspivane. Uspeh (sorry za shlyokavicata – iPhone fail)
Страхотно поднесена история! Увлекателен сюжет и изискан стил! Заслужава да спечели ! Успех!
Този разказ ми хареса много повече от първия – добра градация. Гласувам за някакъв бъдещ хепиенд – в края на краищата светът е малък – все ще го открие някак
Много бурен разказ, събран стилно в няколко мига.
Успех
Много ми хареса!!!
Красиво , стилно и оригинално бягство от наистина сивото ежедневие !…….”Ако сънуваш , че пишеш разказ/статия , много скоро приятели/колеги ще те издигнат и оценят подобаващо”….(неточен цитат от народен съновник).
Още едно голямо БРАВО!!
Много добър разказ! Браво!
Този ми хареса най-много. Поздравления.
харесва ми разказа…описал си я детайлно и това държи читателя.
П.С. Края е доста отворен и това може да предизвика както позитиви така и негативи ;>
Прекрасен разказ!!! Поздравления и успех!!!
Haresa mi. Uspeh!
Харесва ми.
Mnogo jiv i interesen razkaz… Pojelavam ti uspeh v sustezanieto!
увлекателен разказ! успех,бисере!
Тъкмо от малко романтика имах нужда! Благодаря за хубавия разказ!
ПРЕКРАСЕН РАЗКАЗ И ЧУДЕСНО НАПОМНЯНЕ КАК В ЗАБЪРЗАНОСТТА СИ КЪМ НИЩОТО ПРОПУСКАМЕ ЩАСТИЕТО СИ…..ПОЗДРАВЛЕНИЯ!МАЛКО СА МЪЖЕТЕ В БЪЛГАСКАТА ПРОЗА, КОИТО СМЕЯТ ДА НАДНИКНАТ В ДЪЛБОКАТА НЕПОЗНАВАЕМА БЕЗДНА НА ЖЕНСКАТА ДУША, ЕДИН ЕДНИСТВЕН Е ДИМИТЪР ДИМОВ И НЯКОЛКО ДАЛЕЧЕ ЗАД НЕГО.
Страхотен разказ!
Продължавай в същият дух!!!
Приятен и динамичен разказ! Успех!
Добре пишеш, имаш хубав стил. Много ми хареса началото на разказа. Темата ми се стори доста незначителна, но съм сигурен, че безпроблемно ще завладееш сърцата на читателите на Арлекин.
Продължавай да пишеш
Прекрасен разказ. Толкова добре са описани нещата, че ако затвориш очи можеш да си представиш сцените. Успех!
страхотен разказ!
” Предимството да си жена и да живееш сама, е в безгрижието по отношение към външния вид поне през първия час на деня. ”
Говори ми !
малко напомня Милорад Павич “Стъкления охлюв” и темата със сънищата е модерна напоследък. Можеше да сложиш малко повече философия и дълбочина, но фактът, че си мъж, а пишеш така добре за една жена е много интересен. Продължавай да дерзаеш. Успех!
super e! USPEH!
Аз съм от 20-те% жени, които не се идентифицират в този разказ, но пък си намерих моята фраза ”Имаше ужасно хаотичен вид и за творческа натура, но се усмихна пред видяното. Беше сигурна, че дори и в този случай ще се намери мъж, който да нарече това секси.”
Благодяра за приятните минути. Успех
Хареса ми краят! Успех в състезанието!
))
Браво, браво!!! Историята завладява, продължавай да пишеш, определено имаш талант!!! Успех !
ех, тоти пръстен…
Нe е ли малко като бълнуване на дрогирана ученичка?Това,че края е предизвестен и липсва изненедващ финал,не е толкова страшно.Дрогираното състояние на геринята и същото повествование на автора,което в края на краищата нищо ново и поучително не ни внушава е изглежда “модерен похват” на начинаещите белетристи,което е тревожно…
Приемам критиката ти като полезна. Хубаво е да има повече хора с критично мнение.
Хареса ми. Предполагам, че доста жени ще видят себе си. Успех в състезанието!
Познато усещане на границата на съня и реалността, красиво изтъкано в думи и възприятия. Успех !
Haresva mi, to vsi4ko napisano ot teb si zaslujava da bade pro4eteno.
Заинтригува ме. На моменти усещанията бяха толкова силни, в резултат на словосъчетания като:
Отдавна търсеше сънищата си. Искаше да ги нарисува.
В главата й скитаха мисли, без да знаят откъде са дошли.
Беше художник , но ненавиждаше цветовете.
В дневника си рисуваше единствено хора и разказваше за тяхното място в очите й.
Интересно ми е да прочета продължението, ако можеше да го разшириш:).
Продължавай да пишеш!
Страхотен разказ, много разстърсващ и вълнуващ…..
Страхотен разказ! Успех!
Красиво и някак носталгично! Потъваш в разказа и ставаш /съ/участник…в магията.
Благодаря ви!
Изключително ме радва голямата подкрепа, която получавам от вас. Следващата седмица ще почивам, тъй като имам по-важен разказ за написване. Но по-късно отново ще се включа в състезанието и ще разчитам на всички ви.
“Браво”, нали е достатъчно да напиша
Razkaza e strahoten ,daje iskah da ima oghe ,no …Bravo ,produlgavay ,chakam sledvaghiya ili sledvaghite sus neturpenie !
Умееш да ни държиш в напрежение. Харесва ми, а финала е много добър.
Заедно с тебе разглеждах героинята. Опитвах се да седна на твоя /мъжки/ стол и да открия как си успял така фино да забележиш навиците и поведението на една жена? Не можах да разбера,защото и аз съм жена. Но е похвално, че и сред мъжете има толкова наблюдателни и с прецизни очи. А да- и с приятен изказ.:) Точно такива ,стават …творци:)Пожелавам ти успех!
Mnogo vylnuvasht razkaz!:)
Много приятен разказ. Напомня ми за един филм “Целувката”. Бих искала обаче да прочета този разказ на хартия…но не да си го разпечатам….а да го прочета от сборник разкази на Бисер! Пожелавам ти го!
vsi4ki li jeni , gi vijdaj v takava svetlina !? haresa mi !
В един разпилян свят , често не виждаме явното,заобикалящото ни “ежедневие” , от което така се нуждаем. Много приятен разказ.
Хареса ми. Като сценарий на клип към песен. Напомня ми на A-HA. Успех!