Този разказ е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен от Блогатство. А темата в този кръг беше определена от мен. Ако ви хареса – поставете коментар отдолу. Това е единственият начин да спечеля. 
…
Моля, стартирайте музиката под текста, преди да започнете. Приятно четене!
…
Листата се късаха от клоните и падаха, разтреляни от ситен дъжд. Летяха над пастелен свят, притихнал от настоятелното присъствие на дъжда. Благодарение на вятъра имаха възможност да се огледат няколко пъти в заобикалящата ги обстановка, която не впечатляваше с нищо. След това падаха в калта или върху мокрия асфалт на алеята.
Тук те за първи път виждаха света отдолу. От високите клони всичко беше някак забързано, даже когато единствено прашинки танцуваха под тях в мързелив есенен ден. Отдолу перпективата изкривяваше времето – усещаше се замиране и покой във всеки обект, дори в движещите се.
Листата се огледаха. Виждаха се паднали на крачки разстояние, но се чувстваха толкова отдалечени помежду си. Противоречиво усещане. Опознаваха едно по едно всяко нещо наоколо, което бяха съзерцавали дни наред и смятаха, че познават добре – корените и стволовете на дърветата, малкия паметник, алеята и пейките край нея.
На една от тези пейки седеше човек. В ръцете си държеше китара и изглеждаше някак смирен. Познаваха го от много дни. Или по-скоро нощи. Идваше да свири тук обикновено вечер, пеейки красиви, но тъжни песни. Един от онези музиканти, които придаваха особено романтичен дух на всеки град, в които се срещат. От неговите песни се просмукваше здрачът, който превръщаше бавно вечерта в нощ…
Листата се вгледаха в леко размиващия се силует с очакване. Необикновено съзерцание. Около тридесетгодишен, облечен в кожено яке и син панталон – износени и протрити по ръбовете. На главата си имаше и шапка, по която се плъзгаха едни капки дъжд. Външният му вид внушаваше особена притегателна сила, напомняща водовъртеж сред буйна река. Въртеше китарата в ръцете си и я оглеждаше, сякаш я виждаше за първи път. Но в очите му не се четеше любопитство или интерес, а по-скоро съсредоточеност и внимание. Продължителното му наблюдение насаждаше вътрешна убеденост, че той милва и гали китарата с поглед.
Пресегна се и докосна една от струните леко. Чу се самотен, дълбок тон. Върховете на пръстите му бяха твърди и загрубели от честия досег със струните. Капки се стичаха от цялата повърхност на музикалния инструмент, правейки го тъжен и унил.
Листата наблюдаваха тази сцена и за миг бяха толкова близо до човешкия усет. Пред тях се откриваше един нов свят със смазващи размери. Новата перспектива ги беше дарила с нов живот, в който сега откриваха колебанието. Мисълта за промяната ги бе парализирала напълно. И те просто наблюдаваха втренчено познатата сцена, усещайки, че вътрешно изсъхват, докато край тях вали…
Музикантът се облегна назад и се отпусна. Дъждът не го смущаваше и явно съзнанието му се рееше някъде далеч в пространството. Замръзна за един дълъг миг на подготовна, след което прокара пръсти по струните. От тях се разля пъстра плетеница от звуци, подскачащи по тихия унес на дъжда…
Дъждът се усилваше и хвърляше проблясъци по тънките нишки здрач, които се извиваха във въздуха. Музикантът свиреше фраза след фраза, докато потъваше в пороя. Мелодията подръпваше нишките ритмично и се пързаляше по извивките им. Дълбоко вдишване. Звуковите вълни на гласа накараха листата да потрепнат…
Три дъждовни години
аз жадувах те
и дъждът във мен остана.
Три дъждовни месеца
аз прегръщах те
и влагата по мен остана.
Три дъждовни дни
аз обичах те
и ти във мен остана…
Нишките притиснаха звуците във възли и натежали, паднаха под формата на мрак. Музикантът прокара пръсти по дължината на струните. Като прегръдка за „лека нощ“. Изправи се и тръгна бавно по алеята, стъпвайки усмихнат по пъстрите листа…
Радвам се, че сте прочели последния разказ, който пиша за Blog Challenge. Ако желаете, помогнете ми със своя коментар в това последно за мен състезание. Благодаря, че ме подкрепяхте!
снимка: Ian Sane
Сходни публикации:
Много меланхоличен ми изглежда този разказ. Пък и с тази обява, че ще е последното ти участие, не ми звучи много щастливо. Давай го малко по-жизнерадостно!
Хаха… Аз съм си жизнерадостен – просто идеята на разказа е да достигне доста дълбоко този път. В един особен вид щастие. А песента е една от тези, които наистина ме карат да се чувствам щастлив.
Аз бих подбрал за фон: http://www.youtube.com/watch?v=nkrsG5rS5_Q
Иначе успех
Аз мога да кажа само едно – настръхнах
На мен ми хареса…
Интересна идея да съчетаеш написаното с музика.
Да, определено ми допадна…
Въртене, хаос, оглеждане, полу-сън, непостигнатост, непостижимост може би… Мрррр! Много ми харесва!
Успех!
А песничката вече е надлежно пъхната в една любима плейлиста
Ох, най-накрая намерих думата, която ми убягваше. Приятнострашно!
rezoltata mejdu razkaza i mujikata e mnogo hubavo! Bravo davai vse taka
Музиката е хубава, разказът не е лош, това, което ме подразни е обясненията. Успех!
Завладяваща комбинация – музика и думи!Докосване, което остава…
…”Три дъждовни дни
аз обичах те
и ти във мен остана…”…
Отново ме развълнува с този разказ
страхотен е.Три пъти го прочетох и остана в мен 
,
Успех
Ехооо, момчето – тъжните нотки до сега бяха мои. Що ми ги вземаш! И какви са тия заричания за последно!
Хехе… Тъгата е лично усещане в случая. Признавам, че този път разказът е странен и прекаран през лични символи. В него има много щастие, повярвай ми!
А относно последното – наистина си го мисля. Вече участвах достатъчно. Този кръг не целя особено победата. С разказа благодаря на всички, които ми помагаха до момента. Ако спечеля – ще им благодаря отново.
Bravooo!USPEH
Много интересно съчетание на музиката с разказа. Браво, продължавай все така и не се отказвай!
Отново, за пореден път доказваш, защо трябва да печелиш първото място. Страхотен разка…….успех
Много ми хареса и текста, и музикалния съпровод. Успех в надпреварата. Ще гласувам.
И не спирай да пишеш – независимо дали ще е заради Blog Challenge или не.
“Листата се вгледаха в леко размиващия се силует с очакване. Необикновено съзерцание. ”
Красиво!!!!!
И този музикален съпровод от мен: http://www.youtube.com/watch?v=E1oKgvOyjcw
бисере,благодаря ти за коментара в моя блог! аз участвам в състезанието за удоволствие и да натрупам опит и точно в началото тази подкрепа е най-ценна .:)
разказът ти е много силен.имаш голям талант ! дори и да се откажеш от състезанието(то само би загубило от твоето отсъствие),знай ,че си оставам твой фен .:)
eheee- bravo- kato 4eta neshto, svurzano s muzika vinagi izpadam v mnogo interesnopriiatno systoianie- za N.O.H.A.- pozdravleniia- bez fon ne moje
Винаги приятно изненадващ……(не се отнася за “….това последно за мен състезание…..”). Успех !
Наистина текстът е страхотен. Не искам да се впускам в излишни коментари, първо защото изобщо не ме бива в дълбокомислените излияния. Звучат ми изкуствено, а и лаконичният ми стил на изказване, дълбоко ме “ограничава”
Единствено ще ти кажа, че е точно в мой стил. Успех 
))
Ох…
Супер! Успех
)
Има много дълбоко преживяване в тези думи. Нещо, което е скрито и осезаемо, нещо магично. Карисво е! Мисля, че няма нужда от поздравления, текста сам говори…
много хубаво и богато усещане създава разказът, съчетан с музиката. Поздравления и за оригиналността и за хубавия разказ!
Хубав разказ. Браво на автора!
Красиво! Има какво да се научи от разказа
Наистина добра идея.
Дълбочината на този разказ завладява!
Поздравления!
Страхотно! Желая ти успех!:)
Bravo! Prodyljavai da pishesh!
Mersi! Chakame oshte!
Аматъорската ми критичност ще пробие в несподелената ми нагласа към разказа, който е в унисон с твойте намерения. Своеобразния бенефис е красив, но атмосферата е прекалено драматична, здрачаваща. Усмихни се и като драснеш пак за БЧ, ще те приветстваме подобаващо
Хаха… Мерси! Хубаво е да чета такива коментари. Харесвами откритото споделяне на мнение. Е, аз изказах позицията си по-горе в коментара към Нина. Със сигурност ще пиша пак към всяка готина инициатива. За БЧ са ми стига 4 участия.
Прекрасно!
Успех!
Разказите ти са много хубави.
Няма ли край тоя Blog Challenge!
Пишеш наистина страхотно!
Пак си постигнал необикновен ефект! Поздравления!
Успех!
N.O.H.A. sa super, bravo i za teksta!
Прекрасно! Наистина прекрасно!
))
Имаш много приятен изказ и внимание към детайла. Рядко се случва такова хубаво съчетание – преливане от изречение в изречение, точно като плавно падащи листа.
Браво! Много хубаво, въпреки че и на мен не ми звучи много щастливо.
Този разказ ми хареса най-много от всичко твое, прочетено досега.
Благодаря ви! Да, това щастие е особено и много лично.
Uspeh!
Успех, много е хубаво! Дано спечелиш!
Super!
От теб наистина може да стане писател.
Позволявам си да поздравя пак всички и да предложа ето тази нова инициатива – “Книга за 7 дни” – http://bit.ly/dzs7l2
Страхотен разказ! Поздрави!
Eдин технически съвет – не беше ли по-умно да избиреш мъж за изпълнение на песента? Някак си не ми се вързва женския глас с образа на героя ти… Относно разказа и аз обичам уличните музиканти и много често се заслушвам в изпълненията им. Важно е да правим онова, което обичаме без значение дали ще е на голямата сцена или за малкия човек. Когато сме отгоре, нещата имат един смисъл, когато е отдолу – всичко се променя на 180′… Успех на разказа ти. Има много идеи у него и ми харесва.:))))))
Ролята на песента е да създава едно особено усещане, което ми е много важно.
Тя не цели съпоставка със самия текст – там си има друга песен. 
Откровено впечатлена съм …