Този разказ е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен от Блогатство. Ако ви хареса – поставете коментар отдолу. Това е единственият начин да спечеля. 
Имам много баби. Трудно ми е да кажа точно колко. Причината е, че мога да броя до съвсем малко. Колкото да върша работата си. Няма да бъда прецизен в споменаването на този мой крайно недостатъчен запас от числа, за да не предизвикам подигравателния ти смях. Пък и за да не подскажа нещо, което не би трябвало да знаеш засега…
Смятам да ти разкажа своята биография. Ако моят живот въобще може да се впише в подобен формат. Затова и не слагам представката “авто” отпред. Може би думите ми ще бъдат сухи и малко дървени, но казаното от мен ще бъде истински живо. Биографията ми е съвсем кратка, понеже съм съвсем обикновен. А и никога не съм имал претенцията, че съм нещо повече от братята ми. Така де, всички сме резултат от моментната наслада на родителите си и чак по-късно ни се обяснява, че сме се появили на този свят заради едно или друго… Когато проявим характер. Безсмислици! Аз никога не съм проявявал характер. И поне мога да бъда сигурен, че не съм резултат от грешка. Мнозина и в това се съмняват…
Роден съм преди … тридесет и осем години. Поне така чух. Тогава Никола разказваше за общите ни преживявания на приятелите си и го спомена. Никола е баща ми. Той е единственият човек, към когото ми се струва, че изпитвам благодарност. Все пак съм резултат от неговите усилия и решителност да се появя. Майка ми е мъртва. Умряла е, за да се родя аз. Аз съм странен.
Май вече споменах, че имам братя. Те също са много. Де да можех да ги преброя! Щях да имам поне мъничък ориентир за своето съществуване. Надали щях да успея да се определя ясно и различимо, но поне щях да се сравня с другите, да открия мястото си сред тях… Сега мога да кажа единствено, че имам братя. Че съм виждал само част от тях и че всички те са ме изоставили. Защото не съм им нужен, нито пък те на мен. Аз съм самотен.
Около мен хората непрекъснато говорят, обсъждат, споделят. Аз се стремя да стоя настрани. Да върша своята работа и да не се намесвам в нищо. Но неприятното е, че близките ми ме оценяват единствено в най-критичните моменти. Тогава ме гледат с очакване, сякаш аз съм избраният да променя нещо. И ми е трудно да го призная, но аз винаги ги разочаровам. Крия се в инертното си спокойствие и не правя нищо повече. Преструвам се, че не забелязвам надеждата в очите им. И си мисля, че едва ли ме обичат… Аз съм безчувствен.
Понякога ми се струва, че постоянно се въртя в кръг. Че всичко се повтаря и промяната е само привидна. Тичаш постоянно напред, преодоляваш препятствия, оставяш след себе си спомени, но така и не успяваш да се отскубнеш от плена на числото “пи”. Оставяш точици по дъгата на живота и колкото и да се луташ и бавиш, неминуемо се връщаш в началната си позиция. Единственият изход е да спреш и да се оставиш прахът и забравата да полепнат по душата ти още докато си жив. Неприятна перспектива. Моята душа е птица, която жадува свободата от първия ми ден. Имам чести пристъпи на отчаяние, последвани от опити за полет. Но полет не се случва. Тежести възпират крилете й и чувам единствено монотонният й, заглъхващ глас. Аз съм затворен в собствения си кръг.
Сигурно всичките тези думи ти се струват тъжни. Но грешиш. Просто такава е моята перспектива. Това е кратката биография на живота ми. В нея няма големи и малки събития. Всъщност, дори няма мои събития. Питаш се какъв съм аз? Защо живея? Каква е ролята ми? И аз ти отговарям – да бъда слуга. Аз съм слуга на бабите си. Събирам в себе си целият им генетичен код, но не го пазя. Дарявам го на всеки срещнат. Това е моята роля – да дам на всички едно и също. Наследството от бабите ми е моето предопределение. За тях съм чувал да разказват толкова истории, доколкото никой не е в състояние да брои. Някои ги определят като сиви и скучни, а за други са весел спомен. Някои се стремят да ги прогонят или умъртвят, а други ги наричат божи дар. За мен всичките тези определения нямат значение, но не и за теб. Бабите ми са много по-странни и интересни от мен. Те са дъщерите на времето. Отделните мигове. А аз съм просто стар, стенен часовник…
Дано точно ти някой ден да срещнеш моите най-луди, луди баби!
Необходими са ми около 70 коментара. Ако желаеш – помогни ми!!!
Popularity: 100% [?]
Сходни публикации:
Още един достоен кандидат за състезанието BLOG CHALLENGE и потенциален мой фаворит… до момента!
Страхотно, мейт!
П.П. “Необходими са ми около 70 коментра. Ако желаеш – помогни ми!!!” – това ме разби
lol
Дам. По мои изчисления ще ми трябват точно толкова. Важна е идеята на посланието и конкретността му.
WOW! Страхотен разказ!
Strahotno mnogo mi haresa ima smisal v nqkoi ne6ta:))))Pozdravi na pisatelq.
За въртенето вкръг напълно те разбирам. И аз ссподелих публично скоро това свое усещане. Мнозина решиха, че е депресивно, а на мен всъщност ми харесва. Просто понякога от много въртене ми се завива свят.
Дадох и аз своя принос към твоята кауза.
Прекрасна алегория, успех!:)
От гледната точка на 38-те си години ще споделя своята надежда, че след четвърт век тези, които днес са на около 20, ще имат по-различен (от горе-описания) поглед върху света. Дано и светът да не остане така безразличен към тях
Поздравления за разказа и успех!
Направи си коментарите в блога dofollow и ще събереш доста бързо коментарчета
Strahotna interpretaciq! Bravo na avtora i uspeh
Имаш стимулиращо “ДА”:)))
Браво! Успех и да продължаваш да пишеш!
Interesen i krasiv razkaz! Uspeh!
Mnogo krasivo! Uspeh!
“Аз съм слуга на бабите си. ”
Много силни думи. I’m very like
Хареса ми! Бих искала да прочета и други неща от теб!:)
Поздравления и успех!
Ето още от мен:
http://www.public-republic.com/magazine/author/biser-valov
Прочетох ги. Харесват ми. Може би ако имах малко повече дар слово и аз щях да пиша подобни неща
Good Luck !!!
Много силен разказ, поздравления за стила. Успех със 70-ката
Точно ето това ме накара да го захаресвам:
“Моята душа е птица, която жадува свободата от първия ми ден. Имам чести пристъпи на отчаяние, последвани от опити за полет. Но полет не се случва. Тежести възпират крилете й и чувам единствено монотонният й, заглъхващ глас. Аз съм затворен в собствения си кръг.”
Нестандартна интерпретация на темата, браво! Успех!
Бисер-страхотен разказ-наиситна провокира у мен много въпроси за размисъл! Стискам палци напред в състезанието!
Заинтригува ме тази гледна точка – “перспектива” на героя
Сякаш е тръгнал да търси себе си и му предстои да открие някое друго свое призвание 
Определно приплъзна една чаровна усмивка така, както леко и грациозно се движат стрелките на времето. Все в кръг и все нов шанс да срещнеш или да се разделиш, да започнеш или да довършиш. Успех в състезанието…
Браво! Хареса ми разказа, личи си че умееш да пишеш и да заинтригуваш читателя,да го накараш да се замисли. Трябва да продъжаващ в това начинание. УСПЕХ
Само не разбрах до кога е срокът за коментиране. Че да се подготвим
Искаш ли да направим хепънинг (тази хубава българска дума) със скара и бира на открито.
Хм, ние може да си направим хепънинга и после
А, наистина не съм казал… Ама това е нарочно, за да бързат всички.
До четвъртък е гласуването.
В предложението само думата “открито” не ми хареса…
Браво, супер – много ми хареса.
Обичам кратка проза с unexpected
Поздравления!
Наистина много хубаво и смислено. Поздравления на автора!
И успех!!!
Pro4etoh go dva pyti i woow.Naistina mi haresa!!!Bravo:):)
Kakto kazah i v FACEBOOK-a …strahoten razkaz(kakto si4ko s koeto se zahvane6).Mnogo spolu4livo predstavena istoriq za jivota,vurteneto v krug,sivota i t.n.Mnogo mi haresa ot men imash 7 po shestobalnata sistema
… Prodaljavai vse taka…USPEH!!!
Haresa mi! Uspeh!
стана ми тъжно, докато четях. но си прав, не е тъжно. това е перспективата на всеки един от нас – да служи. на другите. на бабите. на всички, наоколо.
и, да .. желая полета ти да се случи.
‘Моята душа е птица, която жадува свободата от първия ми ден. Имам чести пристъпи на отчаяние, последвани от опити за полет. Но полет не се случва.’
Прекрасно е
Успех!
Интригуваща метафора и оригинален подход към темата за времето, традициите, миговете, за ролите и смисъла, за мисията, индивидуална трактовка на опозиционна та двойка обикновеност-необикновеност. Успех на автора и неговата история!
Това наистина е един много хубав разказ, успех в състезанието и в бъдещите ти начинания!
Важното е да останеш такъв, какъвто си!
“Но неприятното е, че близките ми ме оценяват единствено в най-критичните моменти. Тогава ме гледат с очакване, сякаш аз съм избраният да променя нещо. И ми е трудно да го призная, но аз винаги ги разочаровам. Крия се в инертното си спокойствие и не правя нищо повече. Преструвам се, че не забелязвам надеждата в очите им. И си мисля, че едва ли ме обичат… Аз съм безчувствен.”
От моя гледна точка, в този абзац си хванал нещо, което аз наблюдавам напоследък сред повечето ми познати и приятели. Не знам дали е заради годините ни – вече нито сме деца, нито достатъчно възрастни, но всеки се чувства по този начин, все едно разочарова всички, близките си и най-вече себе си.
Браво за разказа! Има още много да си го обмислям за мен самата, което е най-хубавото в него.
Успех
Страхотен разказ! Само това ми ивда на ум, след като го прочетох и стискам палци на Бисер!
Хубав разказ. Поздравления!
Обществото инстинктивно е отритвало различните… Но мисля , че точно в това им е чара- да бъдеш различен и да се откроиш от тълпата….Това е действителността , колкото и тъжна да звучи…Разказа е страхотен! Кара те да се замислиш над доста неща. Успех!!!!!
Имаш и един глас от мен
Този разказ трябва да се чете бавно и да се осмисля. Показал си някои детайли от живота в метафорична форма.
Глас и от мен! Определено не трябва да продължиш да пишеш и други подобни разкази!
Трябва да пробваш да напишеш цял роман
!
Безчувствен часовник не може да напише толкова красив разказ:). Чудесен си! Благодаря, че го сподели! Успех!
Прекрасно. В началото мислех, че ще е нещо сдухващо, а то се оказа доста свежо разказче
Благодаря!
Много,много интересна гледна точка за живота и за теб!Харесва ми и ти пожелавам успех!!!
Поздравления! Прекрасен разказ! УСПЕХ!!!
Поздравления (от позицията на човек, който до преди десетина години разполагаше с 5 баби… от които май нито една луда)
“Единственият изход е да спреш и да се оставиш прахът и забравата да полепнат по душата ти още докато си жив. ”
Прекрасно! Напомняш ми за двама от любимите ми автори – Далчев и Дамянов. Успех!!!
Ихаа, никак не е зле
Даже съм доста впечатлена!
Много – хубав разказ . Авторът също е чудесен ! Успех в състезанието !!!
Харесва ми и не е комплимент. Наистина ли трябва да сме само безпристрастни наблюдатели и живота ни да преминава като на филмова лента?… Казват, че хората без часовници били щастливци. Аз нямам часовник! Хвърлете го и Вие! Да не гледаме стрелките, безпристрастно отмервщи времето, а нашите близки, които утре може и да не са с нас! Успех, Бисере!
))
На добър час!
Бисере, твоят разказ ми стана най- на сърцето.
Идеята ти е неповторима. Личи си, че си излязал от всякакви стереотипи на мисленето и си литнал някъде в небесата
)) Да можеше и часовникът така 
… хаха. Откъсването ми харесва! Макар разказът ти да звучи тъжен, както сам часовникът предсказва за разбирането на съдбата му, има едно спокойствие,…което те приземява леко и плавно на земята…и ти казва: “Цени и обичай своите луди баби 
”…
Историята е страхотна!!! УСПЕХ
С нескрита завист те поздравявам за този пост! Много е добър!
Много, много впечатляващи текст и идея. Определено е личният ми фаворит. Успех!
Браво, хареса ми различното виждане за темата. Май ще трябва да се сложи и критерий за оригиналност на интерпретацията. Успех!
“Това е моята роля – да дам на всички едно и също.” Интересна тема за размисъл!
Стискам палци и желая успех. Моят глас е за теб
Интересно, ексцентрично и истинско. Продължавай все така!
Не го разбирам това състезание, но хайде едно рамо и от мен:)
Да спечелиш ей
Дано да има повече писатели като тебе!!!
Благодаря много на всички ви!
За подкрепата и за оценката, която ми дадохте.
[...] biservalov.net [...]
[...] biservalov.net [...]
[...] на Пламен и искам официално да поздравя Бисер, чиито Луди, луди баби спечелиха първия BLOG CHALLENGE. Ще чакаме с интерес [...]
Честито!
Сложих банер
“Моята душа е птица, която жадува свободата от първия ми ден.”
Честита победа!
[...] CHALLENGE 3: ШОКОЛАД Към победителите Бисер Валов и Деси Бoшнакова и всичките останали участници в BLOG [...]