
Концепцията за креативността се заражда преди повече от 50 хиляди години като вроден талант на Homo Sapiens, или т. нар. „съвременен човек”. Творческото мислене обаче не е било присъщо на неандерталците. Майкъл Рей, професор от Станфорд и преподавател в курс по креативност, твърди, че всеки човек има творчески способности. Той вярва, че когато хората не могат да „включат” творческото си мислене, това не означава, че то не съществува, а че по-скоро е подтиснато от нещо, което той нарича „глас на вътрешната преценка”. Този глас е виновен и за ниското самочувствие.
Според Майкъл Рей, творческото мислене има пет характеристики:
- интуиция;
- воля;
- удоволствие;
- сила;
- състрадание.
Четири инструмента стимулират тези характерни черти, а именно:
- вярата в творческите способности;
- липсата на оценка;
- точните наблюдения;
- неудобните въпроси.
Освен това професорът споделя мнението, че креативността не се изразява във великите еврика моменти, раждащи най-добрите идеи. Тя е начин на живот.
Почти всеки специалист в тази област е наясно, че истинската креативност не е резултат от вдъхновение, а е плод на упорита работа и съсредоточеност. Всеки ден създаваме десетки текстове, визии, идеи. Още толкова даваме като препоръки или просто са част от нормалния ни разговор с близките за всекидневни неща. Ако чакахме за всяко нещо да ни дойде страхотна идея, вероятно нямаше да сме завършили нито един важен етап от живота си. Умението да бъдем креативни е нещо, което откриваме в себе си и доизграждаме с постоянство - чрез постепенно формиране на стил, увереност и наблюдения за околния свят. Ако просто се опитаме да даваме време на всеки проблем, за да “узрява” до момента, когато едва ли не идеята ни осени свише – очаква ни дълго и сиво чакане.

[...] This post was mentioned on Twitter by Mike Ramm, Biser Valov. Biser Valov said: Какво е креативност? http://bit.ly/aaojDy [...]
много интересно, наистина
от четирите инструмента, които стемулират, ме интересува как според професора липсата на оценка стимулира творческото мислене?
Това е така наречената роля на непредубедеността – да не подхождаме към всичко според вече изградени нагласи и утвърдени сререотипи. Те са познати на всички и едва ли ще впечатлят.
Пример:
знаеш че топката е топка и като ти я покажат ти си убеден че това е топка в следващият момент риташ и откриваш че не е празна и вътре има гюле сега убеден ли си че си прав че топката е топка ама винаги може в нея да има нещо за което не знаеш.