В момента пиша дипломна работа за герила маркетинг. Както вероятно знaете, принципите там са концентрирани върху три основни неща – висока ефективност, реализация на ниска цена, използване предимно на познания по психология, за да се осъществят предишните две…
Та докато пиша се наложи да си припомня един много важен принцип – правилото 80/20, засегнато подробно в книгата на Ричард Кош “The 80/20 Principle”. Може би вече стего чували под една или друга форма. Честно казано, винаги, когато чуя за него, се сещам за разговорите ни в клуб “Спри и помисли” и се развеселявам. Сигурен съм, че и почти всички негови членове вече се усмихват, докато четат това. И все пак – смятам за полезно да го напомня и публикувам в кратка и проста форма.
Правилото 80/20 ни учи на опростеност и се отнася повече за бизнеса, отколкото за маркетинга, и повече за живота, отколкото за бизнеса:
- 80% от постигнатото в работата е резултат от 20% от времето, прекарано в работа;
- 20% от продуктите на една компания обикновено генерират 80% от продажбите й;
- 20% от нейните служители допринасят за 80% от печалбата й;
- 20% от престъпниците извършват 80% от престъпленията;
- 20% от мотористите причиняват 80% от катастрофите;
- 20% процента от дрехите ви ще бъдат носени 80% от времето;
- 80% от задръстванията се случват върху 20% от пътищата;
- 20% от потребителите на компютри купуват 80% от софтуерните програми.
Нашата задача е да е открием кои 20% от маркетинга ни насърчават най-много продажби; кои 20% от клиентите ни допринасят за 80% от печалбата ни, и кои 20% от потенциалните ни клиенти вероятно ще станат наши клиенти.
Една от най-впечатляващите дефиниции на понятието „предприемач” идва от френския икономист Жан-Батист Сей, които въведе думата и я обясни така: „Предприемачът измества икономическите ресурси от зони с ниска производителност към зони с висока производителност.”
Подразбиращото се значение на тази дефиниция, както и на правилото 80/20, е, че в живота се изразходват огромни количества пари и енергия. Цел за всички нас е да идентифицираме зоната с ниска производителност и да направим нещо по въпроса, след това да идентифицираме зоната с висока производителност и да направи нещо по въпроса и тук. Именно това правят успелите хора.
Когато разберете кои 20% от потребителите ви генерират 80% от вашите продажби, насочете усилията си към това да ги направите щастливи, да повишите дела на съвместната ви работа, както и да ви помогнат за набирането на препоръки, защото те очевидно са доволни клиенти. Фактът, че им обръщате повече внимание, ще намали бюджета ви за маркетинг, защото ще можете да обръщате по-малко внимание на онези 80%, които генерират само 20% от печалбата ви.
Когато осъзнаем пълното значение на правилото 80/20, добре е да започнем да го използваме и по други начини: награждане на отличните резултати, вместо да повишаваме посредствените такива. Търсене на по-преки пътища. Взискателност, вместо изчерпателност.
Мерси! Полезно изглежда. Не бях се замисляла.
Чудесно представяне на правилото. Браво!
Много добро! И точно така
Сякаш сте се наговорили: http://natisparite.com/?p=4087
Не е за вярване просто.
Стана като кампания за промоция на книгата… 
Т.нар. правило 80/20 се нарича “Принцип на Парето”.
Също така вместо “герила маркетинг”, мога ли да предложа “партизански маркетинг” ? Малко по-малко тъпо звучи.
Да, наистина това е принцип на Парето. Но това название ми харесва много повече, защото повечето хора не помнят на кой точно е определен принцип и възниква объркване. Когато споменеш “правилото 80/20″, всички схващат за какво става дума, стига някога да са го чували. Подобно е и за “герила маркетинга”. Това понятие се наложи в България и е далеч по-познато от понятието “партизански маркетинг”. Понякога така е и по-добре, не е нужно всичко да се превежда буквално.
Прав си, далече по куул звучи, когато е спелнато на инглиш, някак си клиентите фийлват как ти си ърнваш парите.
Хахаха!
Това е много дълга тема. Аз съм “за” единствено по отношение на някои термини. Другото е ненужно дразнещо.
Да така е.
Работата не е: оттук копая до тук копая и то цял ден. 80% от времето си го използваме за глупости, а само 20% от него успяваме да постигнем наистина страхотни неща.
Колкото и просто да звучи мисля, че на практика е доста трудно постижимо. Но това не означава, че трябва да се стремим към максичално близост. Може би трябва да водим статистика на това, което правим за да знаем, кое е ефективно и кое не.
Абсолютно си прав.
На практика няма как напълно да ссе възползваме от правилото – това е само теория. Има много свързващи връзки, които не ни позволяват да се ограничим само до най-ефективното. Но пък можем да премахнем поне около 50% от работата си и да се концентрираме върху наистина важните неща. А това се постига с наблюдения, анализ и решителност.
….и целеустремени действия, след дефиниране /smart/ на целите
Няма рецепта, защото всяка ситуация е различна, и няма панацея, но има рамки, които определят горе-долу действията.
Но времената са такива, че се изискват бързи, решителни и смели, понякога непопулярни, действия, различни от традиционните похвати и начини за управление на бизнеса и въобще на живот.
Тука се сещам да препоръчам една книга на Филип Котлър и Джон Каслионе: “Хаотика – Мениджмънт и Маркетинг ва епохата на Турбулентността” /2009г./.
Enjoy!
въпросът е, че 20-те% не са статични. което прецаква нещата…
Да, точно за това си говорихме в коментарите по-горе. Това наистина е просто теория. На практика вярвам, че може да послужи при премахването на 50% от неефективните ангажименти.
Aз също познавам този принцип от Вилфред Парето! Лично дълги години съм изследвал не един път поведението, статуса и жизнения цикъл на мои корпоративни клиенти и като цяло за България отношението беше 16/84 до 18/82, което потвърждава тази теория!
Относно Жан-Батист Сей мога само да пожелая на повече хора да обърнат внимание на личността му и онова, което остава след него – ще им бъде от полза!
Благодаря за интересната информация от лични наблюдения!