Отвъд ириса…

Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.

Скоро проведен спор ме накара да кажа доста неща по този морален казус. Всички знаят какво се случи. И винаги скръбта остава за засегнатите. За мен е важно общественото мнение, което се формира в медиите. Един след друг именити журналисти се изредиха в ролята на съдници и си свършиха добре работата.А въпросът, на които получих отговор, е “Кое е по-силно – любовта или омразата ?”.

Очевидно е, че Максим допусна грешка. И ще получи своето жестоко наказание за това. Не защото е известен, а защото беше обичан. Скъса се тънката нишка между любовта и омразата. А сюжетът на “Престъпление и наказание” вече е ежедневие за човека, който ни караше да се гордеем, неочаквано покори недостигани граници и плени два пъти целия свят с магическата красота, която създаваше. Всичко това беше забравено на момента или поне загуби своя глас. Когато чуеш какво се е случило, изпитваш болка и съжаление, но когато научиш фактите и коментарите, сърцето ти се затваря. Лесно е да осъдиш, защото жестокостта е водещата ни защитна система. И забравяме, че най-големият и труден жест в живота е да простиш. Да дадеш втори шанс, когато не можеш да получиш същото.

Максим предизвика трагедия. И върху себе си изкупва грешката на десетки. Но ако сме честни, колко от нас никога не са допускали възможност за подобни грешки ? Колко са шофьорите, които никога не са карали с толкова алкохол в кръвта ? Чувал съм Слави Трифонов да казва в ефир, че е карал с 200км/ч през нощта, защото е бързал. Дали това е безопасно за другите ? Каква е разликата между обикновения човек и убиеца ? Ще кажа късмет, защото не вярвам в съдбата.

Престъплението винаги води до наказание. Вероятно знаете какво е усещането да стоиш пред отворен гроб. Но какво е чувството да си този , който го е предизвикал и ще го затвори ? Нима не е достатъчно ? Докога ще отделяме повече време да мразим, отколкото да обичаме ?

Наистина ли да унищожим нещо прекрасно, е отплата и може да ни промени или е просто начин да се чувстваме по-добре ? Сещам се за една запомняща се сцена от шедьовъра “Боен клуб”, в която Тайлър Дърдън оправда безсмислената жестокост с думите: “Просто исках да размажа нещо красиво…”

Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.

Стачката на учителите свърши. Темата, която владееше повече от месец медииното пространство и успешно конкурираше кметските избори, вече затихва сред тихо негодувание. Сега всекидневно се обсъжда как ще наваксат учениците, но никой не говори за пари. Странно. Нали това доскоро беше основният проблем ?

Причината е повече от логична – нищо не се промени. Учителите се прибраха след разцепление, недоволство и леко усещане , че са били използвани. Прави са, точно това се случи. Заплатите им се увеличиха с 80лв., но поради стачката ще останат с един неплатен месец. На практика до Нова година и малко след това те няма да вземат и стотинка повече. Това аз наричам добра сделка. А каква е равносметката – стъпваме върху опорния си крак и се оглеждаме. Но каквото и да видим, при най-малкия опит да го достигнем, ще паднем…

Свидетели сме на протести срещу матурите, искания те да са вход за ВУЗ… Сигурно се шегуват. Пълна глупост ще е , ако някои вземе насериозно такъв изпит. Кой провежда подготовката за тези изпити ? Кои са хората , които се подписват под тях ?

Българските учители са тъжна гледка. Повечето от тях са застаряващи преподаватели, които отдавна са спрели да са в крак с времето, освен ако не преподават като частни учители. И логично се вълнуват много повече от проблемните си ученици, отколкото от тези, които имат потенциал да се развиват. Основна причина да са учители, е липсата на по-добър вариант – отдавна са загубили способността да се борят и не могат да вършат нищо по-перспективно. На другия полюс са младите учители, които нямат нито знанията, нито подхода да спечелят дори вниманието на учениците си. Често са трудно завършили висшисти, които търсят спокойствие, но не го намират.

По време на стачката чух цял куп от обвинения срещу учителите – че са алчни, че работят много малко и често си почиват, че не си вършат работата, че има много по-закъсали от тях. Добре, но след като е толкова лесно и приятно, защо никой млад специалист не желае да преподава и на половин работен ден в училище, а студентите са отвратени от задължителните си стажове ? Учениците са били виновни ? Не е вярно. Виновна е системата, която ги обучава на най-важните неща в живота. И както се убеждаваме непрестанно, отново говорим за пари.

Учителите са хората, на които възлагаме бъдещето на децата си.Това е важно. Очакваме от тях да изградят характери и да им покажат път към високите идеали. Но как един напълно демотивиран човек може да мотивира учениците си да търсят, да желаят, да създават и следват мечтите си ? Как може да говори за високи идеали, когато дори не се чувства равен на аудиторията си, когато е застинал в постоянство и не мисли за път напред ? Колко са хората, за които учителската професия е предизвикателство и реализация ? Имам приятел, който е музикант и наскоро завърши висшето си музикално образование. Често свири в софийските клубове и е вокал на група. Реши да преподава музика в средно училище и се отказа на втория месец. Защото с парите, които получаваше, не можеше да издържа себе си и половин месец. Сега работи през деня като общ работник в складове за техника, за да може да свири вечер, да закупува инструменти на кредити, да продължи напред. Неприятна се оказва градацията на отговорностите и професиите. И ми се струва, че преподаването остава последна перспектива пред знаещите. А най-тревожното е, че всички знаят тази истина.

Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.