Имам книгата „Властта на хората” още от чудесния семинар “eAcademy & friends”, на който тя беше официално представена от автора й – Пламен Русев. За семинара се изговори много още по време на събитието(Twitter хаштага прегряваше на моменти) и в последствие беше коментиран активно сред общностите на най-активните онлайн хора в България. Аз ще го запомня преди всичко с най-респектиращата бройка лектори по интернет маркетинг и продажби, която бях виждал до момента да се събира и да говори в един единствен ден. Радвам се, че бях един от лекторите и свързвам този ден с редица полезни запознанства.
Но нека не изместваме фокуса от основния герой на онзи ден – първата българска книга за изграждане на имидж и успех в социалните медии. Знаех за „Властта на хората” няколко седмици преди представянето й и донякъде участвах в избора на заглавие и корица за нея. Това спечели вниманието ми и още след като я получих на премиерата, реших, че тя заслужава да мине с приоритет пред останалите заглавия за четене в списъка ми. Сега, няколко дни след като я прочетох и впечатленията са отлежали в съзнанието ми, смятам да ви представя своята гледна точка относно ползите от това издание и нещата, които бяха най-любопитни за мен.
Дизайнът на книгата е супер! Удобен, четивен, естествен и изчистен – съчетание, което предразполага към четене и наслада от самия процес. Не са спестени пари от печат и изданието е пълно с качествени и добре подбрани илюстративни материали. Това е не само важно, но и отличително за повечето книги на маркетингова тематика. Истинска проява на лош вкус и непрофесионализъм е да говориш за практически казуси и пълнокръвно общуване с аудитории, ако в собственото си представяне не включиш достатъчно ясни нагледни примери и не се възползваш от всички налични сетивни системи за въздействие. С две думи – първото докосване и прехвърляне на страниците с обхождащ поглед са приятно изживяване.
Следва същината. Изданието е условно разделено на четири части(глави). Казвам условно, защото донякъде се възприемат като част от един общ разговор с естествени преливания от тема в тема. Може би в това отношение книгата ми приличаше на записан и издаден на книга семинар.
Първата глава е едно въведение в средата, за която става дума в книгата. Всъшност, това е средата, която вече заобикаля всички нас, независимо дали го осъзнаваме или не. В нея се говори за ключовите промени във възприятията на понятия като информационен източник, лидер, реклама, доверие и т.н. Дават се и отговори на основните въпроси като „Какво са социалните медии?”, „Какво мотивира хората да участват в тях?”, ”Какъв е профилът на българските потребители във мрежа като Facebook?” и какво е влиянието на тези мрежи в глобален мащаб. Ако искате да се запознаете с нея, можете да си я изтеглите безплатно.
Втора глава е директно потапяне в „дълбоките води” и изследва(да, думата е точна) процеса по създаване и изграждане на идентичност. В тази глава ще откриете изключително ясно развита темата за идентичността и нейните проявления, качествата и усилията, които се изискват, както и правилните възприятия за въздействието й. Говори се за стил, преимущества, честност, лично отношение, отговорност и още редица важни съставки на тайнствената рецепта за привличане на внимание и печелене на критично важното доверие в комуникацията. Много приятно впечатление в тази глава ми направиха силните примери от българската практика, с които бяха илюстрирани голяма част от съветите. Винаги малко ме е дразнело, че постоянно се стремим да копираме и следваме моделите на поведение на глобалните брандове, без да си даваме сметка, че случващото се около нас е много по-ценно, заради чувствително по-голямата адекватност спрямо локалната бизнес среда и нейните специфични особености. Ще се запознаете с наистина любопитни идеи за кампании, реализирани в България и постигнали впечатляващи резултати. Накратко казано – в тази част ще откриете отличен баланс между теоретични и практически познания.
Трета глава беше най-интересната за мен. И причината не е, че тя е посветена именно на тематика, която ми се налага често да изпълнявам на практика в професионалните си ангажименти(създаване на стратегия за социалните медии), а защото в нея открих подробни разсъждения по някои казуси, които допълниха и собствените ми познания. Тази глава е най-обемна и обхваща най-значимите теми в практиката на всеки комуникационен специалист в социалните медии – как се поставят ясни цели, как се формират индикатори за успех, как се осъществява слушането и присъединяването към разговори, как се отговоря на коментари и съдава съдържание и т.н. Лично за мен фаворит е частта, посветена на създаването на истински последователи на бранда ви(около стр.150). Дадените съвети там(отделени са няколко страници за целта) за начина, по който да ги откриете и обедините около себе си чрез ангажиране и стимули, са едно от най-полезните неща, които можете да знаете за маркетинга в социалните медии. Тези последователи неминуемо ще ви трябват, ако искате да изградите положителен и стабилен имидж на която и да било марка.
Четвърта глава е сбор от полезни приложения, инструменти и практики. Поради същата причина ми беше малко хаотична. Идеята й е да събере на едно място рецица неща, които ще улеснят работата ви или ще ви помогнат да изясните планирането и стратегията си. Разгледан е също и един пример за лоши практики в социалните медии, който все още е много актуален и грешките в него се случват постоянно. Безспорна добавена стойност е речникът на термините, събран и систематизиран от Евгени Йорданов. Чрез него всеки с по-малко опит ще може бързо да си изясни значението и взаимовръзките между част от термините, които вече са се наложили в професионалния жаргон на практиците в областта.
В заключение бих казал, че книгата ”Властта на хората” е един отличен пример за това как трябва да се пишат професионални книги в България – с хубав и изчистен дизайн, без излишни компромиси в качеството, съчетаващи теоретично познание с практическа насоченост, изследващи реални примери не само от глобален мащаб, но и от локаната бизнес среда, предлагащи практически улеснения за четящия под формата на полезни инструменти и съвети. Лесно можете да научите повече за книгата или да си я поръчате, ако тематиката ви интересува. Със сигурност ще ви бъде от полза.
През изминалия уикенд имахме възможността да станем свидетели на особено любопитен казус. Вероятно сте били поканени на събитието или поне сте чули, че на 24 и 25 юни(петък и събота) беше организирано първото в България 3D mapping проектиране върху фасада на сграда(Народния театър “Иван Вазов”). Мащабният проект беше на LG Electronics и те съвсем заслужено станаха обект на много внимание от различни страни – медии, блогъри, лидери на мнение, технологични фирми и хиляди други хора, които се вдъхновиха от очакваното зрелище и сами започнаха да разпространяват новината за провеждането му сред приятелите си. Все пак това си е грандиозен проект за нашия пазар и малко фирми имат ресурса или решителността да похарчат толкова пари от маркетинговия си бюджет за няколко минутно представление. Във фейсбук беше създаден отделен ивент, чрез който се канеха хора и всеки имаше възможност да го препрати на своите познати. Общият брой на поканените не беше много голям – около 5000 души, от които потвърдили около 750. На събитието обаче са присъствали хиляди, което показва, че кампанията им е успяла да се разпространи вирусно и да привлече наистина много хора. Вероятно е имало и други канали(освен фейсбук и съобщенията до медиите), но не съм си поставял за задача да ги следя. Красноречиви обаче са някои от коментарите след събитието във форумите, според които хората са имали усещането, че който не е отишъл на Elevation по същото време, е бил пред Народния театър….
Но промотирането на събитието далеч не беше най-интересното. В следващите абзаци ще се опитам да проследя и анализирам случването на една истинска PR криза и начина, по който се предприеха действия по време на разгръщането й. Всеки маркетолог, който се е заминавал с кризи, знае, че възникването на такава ситуация е както сериозен имиджов проблем, така и блестяща възможност за компанията. Това е гледната точка, която ще разгледам аз, защото така и не успях да бъда свидетел на случилите се събития, а и за тях и без това се изговори доста тези дни. Още преди да представя мнението си искам да спомена, че съвсем доскоро работих по проекти на звеното за мобилни телефони на LG – нека това да се има предвид, ако някой смята, че този факт ми пречи да бъда обективен.
Ето историята на кризата, разказана накратко: LG успяха да спечелят много внимание и да породят сериозни очавания за вечерта на събитието. В резултат огромна и екзалтирана тълпа се събира пред театъра в посочения час(21:30), но се оказва, че е нужно да изчакат известно време, преди за видят 3D проектирането, защото все още не е достатъчно тъмно и през това време се случват раздавания на билети за игра, пускане на музика и периодични известявания от страна на водещия за началото на зрелището. То обаче се забавя с около половин час, след което е пуснато и… забива. Точно в най-важния момент се появява технически проблем. Следва ново забавяне и повторен опит, но той отново е неуспешен. Публиката започва да се изнервя от всичко – бавенето, неуспешните опити, неяснотата дали ще се случи представянето, отлаганията и опитите на водещия да развесели ситуацията, която очаквано в такава ситуация е крайно неприятна. Хората са разочаровани, защото са чакали дълго и мнозина от тях са донесли всевъзможна техника, за да запишат видео от проекцията, но тя не се случва. Част от присъстващите си тръгват недоволни и не успяват да видят представянето. Лично управителят на LG Electronics(Иван Иванов) излиза на сцената и се извинява за допуснатата грешка и неуспешното представяне, уверявайки присъстващите, че все пак обещанието им ще бъде изпълнено и проекцията ще бъде демонстрирана. Тези, които запазват търпение, най-сетне стават свидетели на дългоочакваното 3D представление, но едва от третия опит. С това вечерта приключва и въпреки раздадените награди и уникалния проект, много от присъствали остават с по-скоро негативно мнение за вечерта на открито.
Какво се случва на следващия ден? Класическа кризисна ситуация. Недоволните решават да споделят недоволството си, което е съвсем естествена реакция. Неприятни коментари се публикуват навсякъде в интернет и предимно в социалните мрежи. Още по-лошото е, че в резултат на многото записващи устройства, които са носели хората, за да запишат проекцията, те нямат много записи на успешното представяне, но за сметка на това имат десетки видео материали за забиването на видеото, които веднага се появяват във сайтовете за видеосподеляне. Имената им са разкрасени с определения като “пълен провал”, “издънка” и “epic fail”. Появяват се теми и във форумите, които бързо се подемат от постоянните хейтъри и хора от конкурентни компании(вероятно), които се възползват от възможноста. Ситуацията изглежда неконтролируема – анонимни форумни потребители се надпреварват да препоръчват на LG как да си харчат парите друг път, какви водещи да не ползват, кои са по-добрите подизпълнители за технически проекти и т.н. Появяват се и статии в някои блогове, като най-значима е критиката на един от водещите блогъри и технологични анализатори в България – Bloody, който първо представя на блога си очакваното събитие с интерес и положителна оценка за идеята, но в последствие публикува и сериозна критика след представянето, защото е разочарован от видяното и не е дочакал успешния опит. Неговото мнение се появява на водеща позиция при търсене по ключови думи в търсачките и оказва влияние върху всички, които търсят коментари за случилото се предната вечер. Не закъсняват и негативните коментари на стената на събитието във фейсбук и на фен станицата на LG Electronics България…
За по-добро разбиране на кризата тук бих искал да изтъкна два основни проблема:
Техническата грешка се случва на технологична компания, която представя високотехнологични продукти чрез високотехнологична демонстрация. Никой не е защитен от такава неприятна ситуация, но в случая на LG тя е сериозен удар върху имиджа. Написаха се всевъзможни атаки срещу самата марка, в които се твърдеше(на принципа на хейтването, не на логиката), че както не са успяли да стартират демонстрацията(по-точно подизпълнителите на проекта им), така и технологичните им продукти не струват и не трябва да се купуват. Това е основата на имиджовата криза.
Хората са разочаровани, защото психологически те се чувстват излъгани. Било им е обещано нещо, а после не е било изпълнено. Вярно, най-търпеливите са го изчакали, защото от LG са имали мъжеството да държат нещата да се случат до край и в крайна сметка са го пуснали. Но мнозина вече са си били тръгнали точно с чувството за рухнало доверие, което в последствие са компенсирали с негативизма си. В техните очи това е недопустима постъпка и провалена вечер.
Тук е моментът да проследим PR реакцията спрямо случващото се. С оглед двата основни проблема, в тази ситуация са нужни спешни действия за изясняване на причината за грешката, извинение и правилни стъпки за възстановяване на доверието. В тази трудна обстановка от LG спечелиха уважението ми с наистина бърза и откровена позиция, придружена с възможности да бъде оправдано доверието, което им гласуваха толкова много хора с присъствието си предната вечер. Още преди обяд в събота, когато се появиха публикации в блоговете и темата започна да се разгръща във форуми и социални медии, беше побликувано официално становище от страна на компанията. Но не на корпоративен език и разписано от ПР специалист, който с множество завоалирани фрази да се опита да каже, че нищо особено не се е случило и всичко е наред. Напротив – мнението беше публикувано лично от управителя на LG за България Иван Иванов(същият, който предната вечер беше имал достойнството да излезе пред множеството и да се извини за проблема), който беше застанал зад името си и съвсем човешки се беше извинил, казвайки какво се е случило. И което е още по-интересно – мнението му се появи първо в блог – този на Bloody. Ето какво гласеше текста:
“Здравейте!
Аз съм Иван Иванов – основната причина за всичко снощи. Искам да кажа, че сте прави за всичко, което казвате. Подизпълнителят, отговорен за техническата част, не свърши работата, за която беше нает. Ние проверихме филма многократно и всичко беше наред, докато не дойде време за самото излъчване. Съжалявам за случилото се. Искахме да направим един хубав филм за всички, които се интереуват и искат да видят подобно нещо на живо. Успяхме да пуснем пълната версия на филма. Закъсняхме много. Извинихме се. Не ни оправдава нищо. Аз лично се занимавах с филма след прекъсването и направих всичко възможно хората да го видят, което беше и моята цел. Всяко мнение за филма, за съдържанието, за начина на представяне е добре за развитието на такива проекти. Ще се радвам на съвети за това, какви изпълнители да ползваме в бъдеще, какво да добавим и така нататък. Искам хората в България да видят нещо различно… Благодаря Ви още веднъж за безпристрастната оценка!
Иван Иванов LG Electronics Управител”
За мен това е една много достойна позиция – без преиграване, сложни думи, агресия или отричане. Той беше обърнал внимание на блоговете и мненията в тях и беше решил лично да поднесе извинението си. Колко са управителите в България, които лично застават зад неуспехите и влизат в онлайн дискусии лично? Май се броят на пръсти. Предполагам, че всички вие сте ставали свидетели на неадекватно поведение от страна на собственици в медиите или интернет, когато някой дори леко ги засегне. Сещам се за поне няколко примера за хора от бизнеса с кафенета и заведения. Традиционната реакция е презрение, върнати обиди и открито заяждане, без да се пропуска, че опонентът или завижда, или е представител на конкуренцията… Тук най-сетне станахме свидетели и на адекватна реакция – искрени думи и обяснение на ситуацията, макар и не пълно. След задаване на допълнителен въпрос той отново се включи с пояснение: “Според хората, отговорни за филма, проблема се е появил в самия файл непосредствено преди изпъчването. На пробите нямаше проблем. Изчаквам техния анализ. Както всички видяха късно снощи, филма се излъчи безупречно два пъти.” Като негово допълнение по-малко от час по-късно се появи и втора официална позиция, този път от страна на техническия подизпълнител на проекта, който е бил отговорен за демонстрацията - MP-Studio. Тази позиция отново беше пример за достойно поведение при криза – собственикът на студиото поднасяше извиненията си за случилото се, като поемаше цялата вина за неуспеха, подчертавайки, че LG Electronics не бива да бъдат обвинявани в нищо. Ето точния текст:
“Искам да се извиня от името на MP-Studio на всички, които вчера вечерта чакаха, а някои и не дочакаха излъчването на 3D mapping-a върху фасадата на Народен театър “Иван Вазов”. Желанието ни да пуснем анимацията във възможно най-високо качество, доведе до изключително големи крайни файлове. Това, както и последните натоварващи работни тестове на машината, се оказаха причината за насичането и в крайна сметка – за прегряването и отказването на компютъра.
Поемаме напълно вината за проблема при излъчването, който от своя страна доведе до промяна и забавяне в сценария на събитието. LG и другите екипи, работили по 3D визуализацията нямат абсолютно никаква връзка с изникналия проблем и искрено се надявам, той да не се свързва с техните продукти и професионални възможности.
Извинявам се отново и се надявам днес, след отстраняването на всички проблеми, да ни простите и да се насладите на втората прожекция.
Станислав Петков Управител Mp-Studio”
Тази навременна реакция определено помогна доста. Впечатление направи синхрона между позициите на двамата управители и тяхната добронамереност. Във форумите се изляха и потоци с помия върху подизпълнителя, който е направил грешката(несъмнено главно от конкуренти), но от MP Studio не си позволиха да влязат в конфронтации. Те просто си признаха грешката и пренебрегнаха враждебните спорове, излизайки от ситуацията с чест, въпреки вината си. Синхрон между партньори в трудна ситуация, човешко обяснение и извинение – тези неща са почти на изчезване у нас.
Извинението на управителя на студиото беше разпространено дори в основните форуми, където се дискутираше. С този ход те спечелиха не само присмиване и атаки, но и симпатия за постъпката. Позициите на управителите като цяло постигнаха първите две цели на кризисната комуникация - изясняване на причината за грешката и честно извинение пред засегнатите. Последната важна насока беше предприемането на правилни стъпки за възстановяване на доверието и за тях също бяха представени добри варианти. Първо беше качено клипче на успешното демонстриране на 3D mapping, което трябваше да разсее съмненията, че въобще целта е била възможна. Така дори тези, които не са останали да изчакат закъснялата кулминация, имаха възможност да се уверят, че тя се е случила и все пак проектът е бил осъществен. Допълнителната и не по-малка стъпка беше предвиденото второ представяне на следващата вечер, което по начало беше разгласено и обещано. Така всички желаещи имаха втора възможност да видят зрелището на 3D mapping-a, а LG – да поправят грешката си с ново представяне.
Истина е, че не всеки е склонен да направи повторно нещо, което предния път не се е получило. Вярно е също така, че не всеки засегнат има времевата или физическата възможност да даде втори шанс. Но тази позиция е много важна за накърнения имидж на компанията и един повторен опит е от съществено значение за доказване на възможностите. Втората вечер(събота) събитието мина успешно и без технически проблеми. Това не успя да заличи изцяло негативното мнение на някои от присъствалите първата вечер(най-вече на тези, които не са отишли втория път), нито да спре хейтърите да се надсмиват на компанията за първия неуспешен опит. Но направи нещо много значимо – възстанови доверието и вярата във възможностите на компанията и екипа зад нея. В лицето на присъстващите на втората вечер хора LG си спечелиха защитници, които на следващия ден обърнаха потока на мненията от отрицателен към предимно положителен. И макар в интернет нищо да не изчезва лесно и негативните мнения да си остават и да тежат, кризата беше парирана. Срещу агресията и обидите, представителите на LG вече могат да излязат открито с аргументите на искреността, възстановеното достойнство и успеха, въпреки пречките. Доказват го и последните коментари под публикацията на Bloody към момента на писане на този пост:
“Аз не съм присъствал, но пък съм доволен дори и от малкото което видях от видеото. Смятам че са прекалено крайни изказванията, особено виждайки коментарите на управителите на двете фирми. Това повече ме кара да подкрепя фирмата направила филма отколкото да смятам че се е провалила. Съжалявам че не го видях по-рано за да гледам тази вечер.” Стефан
“Чест прави на управителите, че четат блогове и се извиняват за epic fail-a. Днес поне всичко беше по план и гледахме филмчето 3 пъти Аматьорското ми клипче с долнопробен треперещ фотоапарат http://www.youtube.com/watch?v=I3SNTUUgxPk” Тодор Узунов
“Не знам за първата прожекция но втората си беше добре толкова добре че чак 3 пъти я въртяха :D” mrmagooo
За край мога да кажа, че това е един действително полезен пример как да се реагира при възникване на криза. Щети винаги има и те не могат да се преодолеят напълно, но е важно да бъдат минимизирани и да се направи опит да се извлекат имиджови ползи за компанията, чрез демонстрация на уважение, откритост и достойно поведение. Явно е, че е била допусната грешка, но от това наистина никой не е застрахован. От опит знам, че и най-доброто планиране понякога може да се обърка, когато зависи от техника, особено в ситуация, в която има много ограничения и съобразявания със средата на провеждане. Няма да коментирам и нападките срещу организацията и водещия по време на първата вечер, най-малкото защото не съм бил там. Не мога да кажа със сигурност и дали някои от коментиращите профили във форумите и социалните мрежи не бяха на ПР представители на компанията, както се твърдеше от опонентите им. Те обаче по-скоро пречеха на добрата комуникационна атмосфера със заяжданията си, отколкото да помагат. Но за мен последвалите официални реакции бяха много добре премерени и заслужено доведоха до желания ефект.
Разбира се, казусът все още не е завършил и може да търпи развитие. Ще го следя с интерес и ще видим какво ще се случи в последствие. Интересно ми е и какво е вашето мнение?
Днешната ми публикация е провокирана от една интересна кампания. На сайта etimes.bg се обяви дискусия на тема “Добри и лоши практики в българския дигитален маркетинг”. Напълно подкрепям необходимостта да започне активно да се говори по тази тема и една кампания е чудесна възможност това да се получи в по-широк обхват и да достигне до повече хора.
Тук ще изразя мнението си по конкретния казус, който е споменат в публикацията, представяща кампанията. Няма да изпадам в подробности и да описвам ситуацията. И без това тя е доста обширно и подробно поднесена в съответния пост. Вместо това ще се спра на няколко основни грешки в комуникацията, които искам да подчертая и надявам се, да предпазя мнозина от допускането им.
1. Самият акт на добавяне на познати или непознати към отворена група във фейсбук. Не е коректно да се добавя профил, без преди това да е поискано съгласието му(чрез директно съобщение например). Дори когато става дума за близък приятел и вие правите група с професионална насоченост, която го интересува. Причината е, че новите групи във фейсбук са създадени за малки общности(като семейство или учебна група), но не са ефективни по никакъв начин за големи групи. В този ред на мисли всеки създател на такава група е необходимо добре да помисли кого кани и защо. В противен случай съвсем скоро групата ще е затрупана от множество хаотични дискусии, объркващи дори искрено интересуващите се от съдържанието й. А какво остава за хора, които са били добавени изненадващо и още преди да са го осъзнали, са получили десетки съобщения по мейл от групата. Моля, винаги отчитайте фактът, че включване в отворена група е сериозно нарушаване на личното пространство и ви е нужна основателна причина, за да го сторите. В никакъв случай не бива да се слага знак за равенство между пращане на покана за събитие и вкарване на профил в отворена група! Първото е обичайна практика и маркетингът винаги е работил чрез учтиви или не чак толкова покани. Второто обаче директно въвлича потърпевшия в насилствен информационен поток, който е повече от неприятен и дразнещ.
Съвет – към момента не използвайте новите групи за скрити или явни маркетингови цели, освен ако не сте получили съгласието на потребителите. В противен случай гарантирано ще нанесете вреди на имиджа си.
2. Да се дадат администраторски права на потребители, без да има сериозни аргументи за това действие. Един неподходящ администратор може тотално да промени посланията и целите на комуникацията ви. Ако направите подобна грешка, най-малкото, с което можете да се сдобиете, е куп неизяснени промени. Най-лошо е, когато някой успешно успее да ви представлява за собствени цели.
Съвет – не давайте администраторски права на никого и при никакви обстоятелства, ако нямате логични причини да го направите, без да се притеснявате за последствия.
3. Създаване на кампания, която не заявява ясно, че е свързана с бранд. Това е често допускана грешка – по-скоро от компании, отколкото от самите изпълнители, които виждат в метода шанс да постигнат по-лесно поставените им цели. Онлайн имиджът не е по-различен от всеки друг – изисква постоянство, добронамереност и честност! Всяка заблуда и изненадваща поява на бранд на по-късен етап е неетична. Не трябва да се смята, че потребителите са наивни и не разбират толкова простички номера, напротив – чувстват се използвани от бранда. Това правило напълно важи и за практиката да се купуват страници, бази с е-mail-и и т.н. Повярвайте ми, хитростта ви ще бъде с краткосрочен ефект, но щетите – понякога непоправими.
Съвет – правете всичко открито и честно.
4. Когато сгрешим, да се опитваме да “смачкаме” конкурента си със самочувствие или заплахи. Такава тактика води винаги до обратна реакция, насмешка и желание да ви се даде урок, че не сте над останалите. Няма да изброявам всичките негативи, които ще се струпат на главата ви. Ще спомена само единствения позитив – след случката гарантирано ще станете значително по-мъдър и умерен в комуникацията .
Съвет – когато ви упрекнат за неправилна комуникация, задължително потърсете причината съответният човек да се е почувствал засегнат. Ако намерите и една малка причина за това, извинете се учтиво и поговорете с него за гледната му точка.
5. Да смятаме, че ако потребител се съгласи веднъж да участва в нещо, създадено от нас, той ще е съгласен и в бъдеще да се включва. Няма такова правило и действията в тази посока за категорична злоупотреба с доверието, което сме изградили в началото. Отнесено към конкретния казус – да харесам страница на бранд не означава, че бих се включвал във всяка нейна идея занапред. Още по-малко – че имам напълно същата йерархия на ценностите. Затова е етично първо да се поиска разрешение.
Съвет: Бъдете максимално учтиви с феновете и клиентите си, независимо колко много сте направили за тях до момента или колко добре ги познавате.
***
Това е от мен. А ако искате и вие да се включите в кампанията, моля използвайте същото изображение, като това в тази публикация. Или пък отворете нова дискусия на форума.
Не мислите ли, че напоследък най-голямата изненада, която може да ви поднесе сутрин Facebook, е да се логнете и всичко да се окаже същото, така както го помните при миналото си влизане?…
Може би причината наистина е в постоянните усилия на Facebook разработчиците да подобряват платформата. Може би дори по-вярна е тезата, че същите тези разработчици искат да печелят повече и постоянно оптимизират нещата в своя полза… Но едно е сигурно – да се опитваш да разбираш случващото се във Facebook, е сложно и времеемко предизвикателство.
С тази цел реших да обединя в една публикация последните 7 важни промени, които се случиха в близкото минало и ще имат трайно значение занапред. Може би не сте научили за някои от тях и по този начин сега ще успея да ви обясня накратко и синтезирано разликите. Дано съм ви от полза.
Вече няма Създател(Creator) на страниците. Доскоро администраторите на страницата можеше да се отстраняват от Създателя й, докато той беше неприкосновен и нямаше как да бъде премахнат по никакъв начин, докато съществува страницата. Това даваше власт на създателя и можеше да нанесе вреди. Много компаниии например с оплакваха, че не се знаели за тази подробност и сега хората, които са наели първоначално за работа по страницата им, имат неограничени права върху нея завинаги. Вероятно това е и причината за редакцията. Днес вече има само администратори и всеки от тях може да премахне останалите. В този ред на мисли – внимавайте на кого давате администраторски права! Забавна е и реалната възможност да премахнете себе си като администратор по грешка и така страницата ви дори може да остане без админ т.е. да бъде напълно неуправляема. Има и такива случаи. Затова по-добре винаги оторизирайте поне двама администратори.
Добавен е спам филтър на стените на фен страниците.Facebook добави спам филтър, който определено ще е от полза за защита на страниците ви от досадници и спамъри. Напоследък се бяха появили много фалшиви профили, които генерираха съобщения по стените на страници с много фенове. На мен ми се налагаше всеки ден да проверявам всичките си страници, което отнема доста време и не винаги е с достатъчна честота, за да се отървеш от ненужно съдържание по стената си.
Видими са импресиите за всеки пост и на малки фен страници. Доскоро статистиката за импресиите и процента на обратната връзка се появяваха само под постовете на страници с над 10 000 фена. Дори имаше борба за достигане на тази граница с цел отваряне на данните. Днес под постовете на всяка страница има такава статистика и може да научите доколко са разпространени вашите послания и как се възприемат. Така ще можете да определите вкусовете на аудиторията си прецизно още от самото начало. И не се притеснявайте – статистиките са видими само за администратори.
Общностните страници вече може да се присвоят от собственици и те да ръководят развитието им. Знам, че мнозина дори още не са разбрали смисъла на тези общностни страници и не мисля, че в тях е грешката. Просто идеята за общностни страници поначало беше сбъркана и сега от платформата се чудят какво точно да ги направят. Вече има дори възможност те да се слеят с основната фен страница, а вече има такава. Повече за процедурата историята им можете да научите от добрия анализ на e-Times. Аз лично ви препоръчвам да се сдобиете възможно най-бързо със страниците, които би трябвало да ви принадлежат.
Размерът на landing tab-a на страниците беше редуциран от 760 на 520px. Това означава, че е добре да прегледате и оразмерите визиите си, които сте слагали на своята страница. Може да се окаже, че част от тях за изрязани отдясно, а части и функционалности от ваш FBML таб не са видими вече.
Разрешено е да променяте името на фен страниците си, ако те все още нямат 100 фена. Идеята е да може да се отстраняват първоначални грешки при създаването, преди страницата да е станала популярна. След като привлечете 100 профила за фенове, тази възможност вече не е налична. Причината отново е логична – така може да изиграете много хора, коренно променяйки предпочитанията им. За мен не би било ок, ако стана фен на страница с името: “Обичам топло мляко сутрин във всяка първа неделя от месеца” и утре се окаже, че съм фен на: “Секс с растения – защо не?” Все пак не съм Човека-глас и нямам намерение(и качества) да ставам.
Личните профили вече са с нова визия. Ако желаете, можете да преминете към нея, но имайте предвид, че няма връщане назад след това. Ако я изберете, ще си останете с нея. Вероятно след няколко месеца всички профили ще трябва да се преобразуват, но за ммомента имате избор и само по собствено желание можете да се “обновите”. Впечатленията ми са, че повечето хора не са особено доволни от новостите и предпочитат да си бяха останали с предишната визия. Научете повече, а аз ще ви кажа това, което не е споменато там. Основната причина за промените е да се постави ярък акцент върху изображенията в платформата и да се накарат хората да попълнят така необходимите за таргетирана реклама информационни полета – интереси, местоживеене, предпочитания, работодатели… Случва се един голям ъпдейт на маркетонговата ефективност на платформата.
Ако имате въпроси или допълнения към списъка ми – ще се радвам да ги видя в коментарите.
Когато получих покана да разгледам Rightpersons.com бях леко резервиран към проекта. Все пак вече има няколко утвърдени платформи за намиране на подходящи кадри и дори при тях ефективността не винаги е очакваната. Но още щом направих бегъл преглед на идеята и реализацията, бързо промених мнението си. RightPersons(RP) ми допадна не само защото е обърната абревиатура на PR, но и заради страхотния дизайн, простотата на изпълнението, иновативността си и ясното обяснение на идеята.
RightPersons е представена като “социална платформа и съвременно професионално решение за достигане до кандидати, които не търсят активно работа.” Добра формулировка в едно изречение за сложен процес. В същината на идеята е да се постигне сътрудничество с помощта на платформата на три страни – клиенти(търсещи точните хора за определени позиции), референти(хора, които имат малко или много контакти и вероятно познават хора, които ще отговорят на изискванията на клиента) и всички останали хора, които пасивно участват като евентуални предложения за определените позиции.
Механизмът е следният – клиентът обявява свободна позиция. В отговор систеамта изпраща съобщение до всички референти за изискванията и те решават дали да предложат свой познат за позицията. Предложенията се преглеждат и ако клиентът избере някои от кандидатите, имаме три печеливши страни – клиент, референт(които получава точки) и кандидат, който намира своето ново работно място при по-добри условия.
Платформата се основава на принципа “печеля – печелиш” и това ще бъде основната й движеща сила в бъдеще. Харесва ми, че създателите са помислили за значителни ползи за всички страни, защото неведнъж съм виждал добри концептуално идеи да се реализират лошо, поради нарушения в баланса между звената. Тук всеки си получава заслуженото – клиентите си плащат символична сума, но получават интересни препоръки за кандидати, референтите почелят значителни точки(които са равни на екстремни и вълнуващи подаръци или пари) за всеки намерен кандидат, точен човек за позицията или трайното му оставане на нея, а предложените кандидати неочаквано могат да открият по-подходящо за талантите и реализацията им работно място.
Стилистично сайтът е добре издържан – успях само за няколко минути да разбера всичко важно, което ми е необходимо, за да разбера и използвам проекта. Има обяснение за всяко нещо по конкретен и разбираем начин. За по-неясните дейности при работа с платформата има дори описания стъпка по стъпка. И най-важното – недвусмислено са посочени ползите за всяка страна от процеса по намиране на кандидати.
Единственото, което ме притеснява по отношение на проекта, е дали българският пазар е достатъчно “узрял” за подобен род услуга. Разбира се, този въпрос изниква пред всяка иновативна идея навсякъде по света. Но си давам сметка, че за нормалното функциониране на платформата ще е необходим баланс между звената в нея. Иначе или клиентите няма да получават реални ползи от услугата, или референтите няма да имат никаква работа и бързо ще загубят интерес към проекта. Очертава се битка на два фронта – за убеждаване на представителите на бизнеса, че услугата е смислена, и за привличане на голям брой референти, които да осигуряват необходимите кандидати на клиентите.
До момента все още се чува доста слаб отзвук за платфората, а моята преценка е, че тя се нуждае от силен медиен и рекламен тласък в началото, за да бъде успешна. Все още не знам кои са личностите, които стоят зад идеята, но им желая успех!
Аматьорското ми клипче с долнопробен треперещ фотоапарат 
:D” mrmagooo
Интересно ми е и какво е вашето мнение?
