Отвъд ириса…

В последните седмици се върнах отново към активния спорт. Няма какво да се лъжем – липсваше ми. Е, признах му го…

Едно от най-полезните преимущества на спорта е, че дисциплинира. Нужен ти е ред и постоянство, за да постигнеш нещо. От месец насам успях да си наложа усет за такава дисциплина и помага много в цялото ежедневие. Напоследък и аз имам чести проблеми с умората, поради съвсем логични и прости причини – почти не спя, прекарвам повечето от времето си пред компютъра и постоянно гоня срокове. В следствие се появяват болки, схващания и липса на концентрация. И решението беше не някакъв магически заместител на движението, а просто воля и постоянство за промяна. Вече всяка сутрин правя поредица от загряващи и разтягащи упражнения и дори се е случвало да си изпусна автобуса и после да търся транспорт, но не и да съкращавам тази импровизирана тренировка. Ако пропуснеш веднъж, ще го повтаряш все по-често. Освен това заложих и на тренировки по латино два пъти в седмицата и поне едно посещение на фитнес залата на уикенд. Последната проста подправка от рецептата ми е тичането. Прибавям го винаги, когато чувствам голямо натоварване, и внимавам да не е на по-голям интервал от пет дни. Резултатът е чудесна форма, тонус и позитивна нагласа към всичко наоколо. Ако опитате, убеден съм, че няма да ви е жал за отделеното време…

Нощта е ритмична и съблазняваща. Като песента на сирена.

Снимка : Andyraino

1. Операционна система – отворената врата към неограничените софтуерни възможности. Засега отличавам Symbian.
2. Памет – гигабайтите в устройствата бързо нарастват и ни позволяват не просто да пренасяме голямо количество информация в джоба си, но и да го използваме.
3. Офис приложенията – безценни. Едно е да си имаш важни Word и Excel документи в себе си, друго е да имаш лаптоп, за да можеш да си ги пуснеш за няколко минути и възможност на пространството,и съвсем различно – да са налични само с няколко натискания на бутони.
4. Камера. За моделите с и над 5MP е голямо предимство. Доста от тези телефони снимат с високо качество и правят възможно моменталното заснемане и изпращане по мейл, както и блогването(функцията Live Blog на Nokia е много интересна, но още не съм я пробвал). Още по интересно е наличието на Photoshop при Nokia, който е доста опростен, но дава ценни възможности да моментна обработка – филтри, контраст, добавяне на елементи, изрязване, премахване на червени очи, острота, оразмеряване, рамка, добавяне на текст и т.н. Много просто, бързо и ефикасно. Май фотоапаратите не го предлагат, както и връзката с мрежата.
5. Имейл клиент – няма нужда от пояснения.
6. Реален достъп до мрежата. Някои от устройствата вече имат никак не лоша мощност. Конкретният N95 Black е с 350Mhz процесор и 128MB RAM.
7. Мултимедия – тези телефони вече съвместяват всичко и то с високо качесво и на картината, и на звука. И като всеки миникомпютър – може да прави няклко неща едновременно. За мен много важен е и диктофонът, с който се работи много лесно и се сваля със същата лекота.
8. Батерия – в сравнение с тези на лаптопите, телефоните са по-икономични и успяват да издържат по-дълго време при използване на мултимедии например.
9. GPS навигатор – много полезна функция, приложима както за кола, така и за лична ориентация.
10. Тегло – едва около 120г средно(N95 Black е 125г, колкото да не се загуби ) Помиалете за теглото на другите компютри

Последните два дни ми бяха доста напрегнати и едва сега успявам да споделя впечатленията си от съботния протест. Ще го направя с думи и известна визуализация на събитието.

Като цяло имам няколко добри и няколко не особено добри наблюдения. Когато пристигнах към 11:00 беше още доста пусто – около 20 души, предимно блогъри. До края на протеста не се събраха повече от 60-70 човека, които да са дошли на протеста просто като граждани със своя позиция. Останалите бяха с малко по-различна цел, но за това по-долу. Неприятно за мен беше, че видях едва трима студенти от факултета по журналистика на СУ. Изводът хич не ми харесва, но трябва да се заяви ясно – истината е, че всъщност на много малко хора им пука наистина и когато част от тях са възпрепятствани, хората стават още по-малко. Излиза, че по-скоро има страх и безразличие, отколкото нетърпимост към ограниченията. А когато нещата се променят, всички са съпричастни във възмущението… и пак нищо. Затова и обществото и държавата ни нямат посока. Но да се върнем на темата…

Мога спокойно да наричам протеста медийно събитие, защото той беше построен по този начин. Събрахме се, поставиха се символите и исканията, заснеха се кадрите, журналистите получиха интервютата си, протестът направи своята обиколка и завърши на Московска, където бяха заявени бъдещите намерения и действия. Едно добро представяне на компанията, ако някои все още не е разбрал. Имаше представители на почти всички големи телевизии с новинарски емисии. Това, което най-много ме подразни, беше намесата на Боян Расате и неговата “гвардия”, която се присъедини към протеста, но с куп знамена и своите лозунги. Бого напълно си заслужаваше ръкоплясканията, когато помоли знамената да се свалят, въпреки че бяха с български символи. Жалко, че не всички го послушаха и доста промениха посоката на протеста. Това наистина беше събиране на граждани и не е място за политически и частни интереси. Много хора и организации подкрепиха инициативата, но не дойдоха на нея със свои емблеми, знамена, послания. Всичко останало е грозно привличане на внимание на чужд гръб. Подкрепата може да се заяви и отрази, но е недопустимо да се демонстрира по този начин. Можеше да се присъединят към нас като обикновени граждани, които защитават и упражняват правата си. Иначе всички в медийната сфера сме наясно какво снимат телевизиите – знамена, личности, смели изказвания, лозунги и интересни ситуации. Всички, които са гледали новините вчера, са видели какво отразиха телевизиите. Просто няма да коментирам анархистите, които през цялото време бяха до нас. Да речем, че случайно и те бяха там на протест и демонстративно размахване на знамена…

И все пак преживяването вчера беше приятно. Видях се със стойностни хора, запознах се с нови такива и прекарах времето си с чудесно момиче, което не бях срещал много отдавна. И най-важното – отново се убедих, че има непримирими хора със силна воля. Винаги действа зареждащо. Ще завърша с изречение, което искам да отделя специално с повече пространство:

Благодарности на Бого Шопов !!!

P.S. По необясними за мен причини, при качването на клипчето в Blogger, качеството му драстично се влошава. Надявам се все пак да е достатъчно четимо.