Няма как да подмина тази тема, тъй като животът ми я поднася почти всеки ден. Ние сме човешки същества, които се усмихват, тъгуват и отмерват времето си в мигове. Но зад усмивката и тъгата е есенцията, която наричаме своя същност. Тя е темата на този блог и всичко, което правя в живота си , е насочено към нейното лице. Правил съм го винаги, но не на такъв залог. Питам се, дали това не е най-голямата ни измама. Нещо, в което всички вярваме, но на практика не съществува.

Нашето поведение е пряко зависимо от възприятията ни. Във въображението ни се ражда всяка рамка, там ние създаваме наш двойник. Той мислено влиза в ситуацията ни и я проиграва, като придавайки му поведение, ние го пренасяме в действителността чрез собствените си действия. Непрестанно създаваме адекватни образи на себе си. Рамката е ограничение, допустима стойност, нужна адекватност. Всяка социална среда има своята социална рамка. В зависимост от средата ние визуализираме образ, който чрез ролята си има максимални шансове да оцелее и да постигне изгода. Социалната роля е проява на нашите вярвания и знания. Тя е най-силното ни оръжие в обществото и няма как да се справим без нея. Тя е ключът. Но тогава къде остава полето на същността ? Ако за успеха във всяка ситуация се стремим да влезем в подходяща социална роля и поведение, то кога сме истински ? Визуализираме ли себе си като подходяща алтернатива или непрестанно търсим роля, която ще ни отива ? Излиза, че поведението ни е просто комуникативна дреха. Победата изисква да разбереш принципите на поведение и да ги използваш, а да си искрен , означава да загубиш. Вярно ли е ? Практиката показва именно това. Наистина ли обществото е сбор от социални роботи, които търсят ключа към манипулацията, кодът, който ще им донесе щастие ? Да ? Но тогава и насладата и щастието ще са в социална рамка. Те са дар за социалната роля, но не и за същността.

Светът е пълен с “успели” хора. Някои казват, че понякога щастието е в професията, в изкуството… За съжаление, не е вярно. И всички те чувстват тази тежест. Професията и изкуството са начин да избягаш от своя свят, от своята същност, да живееш друг живот, може би по-искрен и красив от реалния. Но не се получава. Единственият начин да избягаш от същността си е да полудееш. Защото всички живеем в чувствата си. Мечтаем за по-добър сценарии, в който да можем свободно да изразим нещата, за които никога не сме говорили. Но животът е игра на думи. Малки разговори за един мираж…

Нека се върнем към рамката. Животът в нея е по-лесен, по-разбираем. В него просто трябва да научиш правилата и да играеш безкомпромисно. По-лесно е да манипулираш, отколкото да кажеш истината. Лъжата е точно такава рамка. Тя не е нищо повече от отказ от общуване. Избираме своята социална роля и започваме да я рисуваме. Слагаме ярки цветове, за да привлечем внимание, и се обличаме в тъмни дрехи, когато жеалаем да се притаим. Изграждаме имидж и име, което е заместител на същността ни. В рамката ние сме портрет – познат , стабилен и винаги целящ да покаже най-ослепителната си усмивка. А над него е изпидсано името ни. То е нашият ранг, гордост и живот. Заради него сме се борили, усмихвали и прекланяли, играли сме по правилата и често сме отбелязвали “Такъв е животът”. Но в някой от ъглите на портрета ни стои непознат подпис…

Чувал съм, че е невъзможно да излезеш от рамката. Или поне не можеш да победиш – тя е изискването към теб, тестът ти за адекватност. Невъзможно ? Сега ще ви кажа нещо друго – “Майната им на всички, които го мислят !” Какво знаят те за докосването до същността ? Правили ли са го въобще някога ? Докосвали ли са собствената си същност , под маската, която рисуват, усещали ли са собствения си ритъм, виждали ли са магията, която прави същността ? Колко от тях са се опитвали да излязат и колко са се страхували от болката ?

Достатъчно съм играл по правилата. Не е трудно да го правиш. И има много хора, които могат да те научат. Но накрая ще получиш единствено дар в рамка. Добре опакован и с твоето име отгоре. И така през целия ти живот… Ако да изразиш същността си, означава да загубиш, то нека съм губещ. Но само когато си искрен, можеш да спечелиш нещо истинско. Без опаковка и твоето име. Зная, че не можеш да напуснеш всички социални рамки. Но можеш да избереш тези, които са важни, и да ги заместиш със себе си. Плащаме за всичко и валутата е една – нашата същност. Колко често правим компромиси за фалшиви стойности ? И колко от живота ни остава – 10, 20 , 40 години ? Имаше един часовник в мрежата, който изчисляваше точно колко секунди ти остават. Не е приятно да ги гледаш как изтичат… А всички го правим по най-дребнавия начин сред постоянна тревога. Живеем по хороскоп и се вглеждаме в звездите. В моя хороскоп пише, че следващата седмица не ме чака нищо хубаво и да не разчитам на проблясъци. “Чудесно ! “- мисля си. Тъкмо ще мога да оправдая всеки свой провал, а след това ще чакам звездите да са благосклонни и всичко ще се оправи. Най-приятната надежда – че утре ще бъде хубаво и без болка, като отплата. А дотогава чакаш спокойно в своето ежедневие, затваряйки чувствата си в кутия. Ден след ден. И ако мигът случайно дойде, ти си мислиш “Е, аз не съм Пандора !”, “Виж какво стана при нея…”, ” По-добре да запазя тайните си…”

***
Току-що се опитах грубо да ви манипулирам.
Препоръчвам ви да забравите всичко написано и да не се връщате повече към него.

Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече
тук.

Публикувано от biservalov на 24/11/2007 Бряг на духа Лични

1512 p12707%5B1%5D1 Усещане за жена

За мен това е едно от най-определящите усещания. Когато мъжът избира своята цел, обикновено мисли визуално. Той вижда насладата в образи и се вълнува от възможността за победа, защото силният визуално образ означава авторитет. Мъжът живее в състезание и то му е нужно. Основните му нравствени и физически характеристики са необходимост, за да се справя с “Изпита на пандата”(ще напиша нещо за него отделно). Той има две важни цели – да успее в обществото и кариерата и да спечели в битката за женското внимание. Да се провали в едното, означава да бъде наполовина мъж.

Но състезанието се оказва коварно. Днес мъжът разбира, че авторитетът и визуалната наслада не винаги го правят щастлив. В модерния свят ролите отдавна са се смесили, властта също. Вече не очакваме единствено подчинение от жената, тя е наш партньор. Това коренно променя ситуацията и играе мръсен номер на инстинктите ни. Мъжът иска да подчини и да използва, но е принуден да даде. Така се раждат чувствата. Той попада в техните мрежи и започва да търси духовен паралел с жената. Изгражда се образ, далеч надхвърлящ физическата обвивка. Жената притежава тяло, което е жадувано и може да бъде притежавано(подчинено), но и воля, която й придава божествени характеристики. Тя се митологизира във въображението и поема контрола над усещанията на мъжа. Истинската жена е крехка и слаба в същността си, но неподвластна в своя дух. Тя притежава силата да съблазни и да владее. Вече не е подарък, а награда. Създава усещане за близост, защото нейната същност желае да се отдаде, но и за предизвикателство, което не търпи пренебрежение. Усещане, което никога не забравяме.
Усещане за жена.

Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече
тук.

Публикувано от biservalov на 19/11/2007 Бряг на духа Лични

draw 16  Женско поведение

Всичко, което ще прочетете по-надолу, е леко относително. В ниаккъв случай не целя създаването на удобра социална рамка, каквато е разделението на половете. Просто ще разкажа за едни от основните заблуди и странности, които съм откривал многократно в общуванията си. Тези факти са нелогични и в повечето случаи нерационални, но истински. Разбира се, те също имат своето обяснение и причинно-следствени връзки. Но тук аз няма да се концентрирам върху тях. Ще оставя настрани теорията и ще разкажа за това, какво всъщност се случва на практика…
Вечният въпрос – какви са жените и какво всъщност искат ?
Жените определено не мислят като нас. От тази гледна точка би било най-лесно да ги сметнем за извънземни и да ги оценяваме като такива. Постоянно чуваме за тях,че са странни и че не знаят какво искат. Да, странни са, но второто не е вярно. Проблемът е в самият въпрос и дори на чисто лингвистично ниво. Защото чрез езика си ние боравим с крайности и подсъзнателно е трудно да възприемем средно положение. Имаме думи “добър” и “лош “, с техните варианти, но не и дума за “умерено добър”. Такова словосъчетание звучи странно… а за жените е невъзможно да дадат еднозначен и прост отговор.
Но едно нещо е сигурно – жените не правят избора си, вземайки впредвид колко “мил” е мъжът. Милото отношение няма да накара никоя жена да избере вас. Една от най-глупавите стратегии, които съм виждал, е да се опитваш да убедиш момичето, че те харесва. Когато една жена не е заинтересована, мъжете често я гонят, молят я и правят всичко по силите си, за да променят мнението й. Лоша идея. Идея, която няма да даде резултат.
Подобно поведение поражда нашия стремеж да удовлетворим жените, като правим неща, чрез които да получим женското одобрение. Но жените НИКОГА не се впечатляват от мъже, които им се покланят. Те се дразнят от тези, които търсят одобрението им. Жената има нужда от ранг и увереност и ти си длъжен да й ги дадеш !
Няма да помогнат и опитите ти да “купиш” вниманието й. Вярно е, че жените обичат подаръците и цветята. Те не са и няма да загубят стойността си. НО почти съм сигурен, че сте правили точно това и в крайна сметка момичето е излязло с някой, които не я цени дори наполовина толкова , колкото вие. Това е съвсем нормално. Жената цени жеста, а не рутината. И предпочита силата пред отдадеността.
Последният факт важи и за една друга грешка. Тя е да споделиш чувствата си с нея твърде рано във връзката. От тази позиция има и доста изключения, но обикновено красивите жени са непрестанно обект на свалки. Те получават огромно внимание от страна на мъжете и имат опит. Такива жени знаят какво да очакват. Затова едно от нещата, които убиват привличането на жената и я кара да бяга надалеч възможно най-бързо, е мъж, който започва със “Знаеш ли, аз много, много те харесвам” след една или две срещи.
Женското привличане често е описвано като загадка.Може да се каже, че то е обърнато спрямо това на мъжа.Докато ние изпитваме първо сексуално привличане и едва след това привързаност, то при жените е обратното. Затова не е вярно, че за да спечелиш вниманието на една жена, трябва да имаш стегната мускулатура, дебел портфейл, скъпи дрехи и по възможност квадратна челюст. Причината не е дори в другото достойнство, за което си мислите. ЖЕНИТЕ СЕ ВЛЮБВАТ В НАЧИНА, ПО КОЙТО МЪЖЪТ ГИ КАРА ДА СЕ ЧУВСТВАТ. Много пъти се убедих в това.
Стигнах и до една изключително важна и неприятна за мъжете женска способност.

Жените ВИНАГИ знаят какво си мислите. Те са около десет пъти по-добри от мъжете в разчитането на езика на тялото. Десет пъти ! Може би е трудно да повярвате, но ако сте на среща с жена и искате да я целунете, тя го знае. И ако не знаете какво точно да направите и как да я целунете, и просто седите там без да предприемете нищо, тя няма да ви помогне. И това важи за всички аспекти на любовната игра. Запознаването с жената, взимането на телефонния й номер, поканата за среща, целувката, физическия контакт… всичко.
Питали ли сте близки момичета какво трябва да направи един мъж,за да ги свали ? Аз съм го правил много пъти. Ако го направите, най-често срещаният отговор ще бъде нещо като:
“Значи…трябва да дойде и да каже “Здрасти !”. Тогава трябва да бъде себе си…Трябва да е уверен… Да се представи… Може би също така да се усеща чувство за хумор… да поговори с мен известно време, за да може да се опознаем… И да ме попита дали бих искала да изляза с него… Аааа и да не забравя, че накрая бих искала да ми даде телефонния си номер за всеки случай…”
Всичко това е красиво казано, но не е вярно. Това е романтичният поглед върху връзката. Но много жени са доказали, че романтиката е прекрасно нещо след сексуален контакт, но вреди, когато е преди да се е стигнало до него. Просто в повечето случаи ставаш най-добър приятел. Не че това е лошо, вие сами избирате отношенията си.
От психологична гледна точка жените са по-приспособими от мъжете. Това е много важно за женското поведение. Известно е, че почти всички женски сексуални фантазии са свързани с подчинението и насилието. Жената може да стигне до оргазъм дори само чрез целувки и леки ухапвания по задната част на раменете, при положение, че мъжът е зад нея. Истина е, че в същността си всяка жена е мръсница и приспособимостта е способността, която може да откючи тази нейна страна от поведението й. С други думи – жената влиза в твоята поведенческа рамка. Ако бъдеш мил и грижовен – тя също ще бъде такава, но нищо повече. Ако решиш да й разкажеш, че, ако бъдеш откровен, ти в повечето случаи зарязваш жените и дори понякога просто ги използваш, за да постигнеш целите си – ще ти теглят една и ще те зарежат. Глупости !!! Ако са свободни (дори не е задължително), ще бъдат с теб. Стига да изглеждаш поне прилично. Ако не вярвате – опитайте…

За край все пак ще дам своя отговор на въпроса, който поставих в началото. Какво искат жените ? Ако трябва да отговоря с една дума, то тя е… ДРАМА. НАПРЕГНАТА, ЧУВСТВЕНА, ОБВЪРЗВАЩА И ЛЕКО НЕПРИЛИЧНА… Ако загубите драмата от връзката си, сте загубили и връзката си.

Такова е мнението ми. Това е мнение за същността. В него няма място за оценки по скалата добро-лошо. Сексуалността е част от същността ни и непрекъснато търси поле за изява. Затова има и много проявления. За повечето от споменатите факти ми е било нужно доста време, докато започна да ги осъзнавам. За други дори все още има доста спорове. Винаги ще има. Но истината е относителна, както гласи клишето. Постъпките ни не са еднозначни. Пък и ние не живеем по предписания. Социалната сфера и нашата отговорност ни карат да живеем с компромиси. Понякога правим компромис и със самите себе си. Напоследък често ми се случва да знам какво да направя, но да се боря с желанието си. Тогава изглеждам като глупак…

Компромисът винаги е свързан с най-тъжните ни мигове.

Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече
тук.

Публикувано от biservalov на 11/11/2007 Лични Психология Секс ?...Защо не...

Абонирай се по e-mail!