Отвъд ириса…

Новият филм на Red Bull е буквално разтърсващ и може да ви вдигне адреналина

само от гледане.

На този блог често споменавам Red Bull, но винаги заслужено. Те са една от най-последователните компании в комуникационно отношение, която ми е известна. Един от най-ярките примери за готин проект, който е по темата, беше “Project-X“. Тогава те работeха с Шон Уайт – един от най-великите сноубордисти на нашето време. Идеята, която ще представя днес, е естествено продължение на сноуборд манията, обхванала компанията. Причината е ясна – в този спорт има много лудост и екстремни преживявания.

През 2008 година Red Bull спонсорира създаването на филма «That’s It, That’s All». Този филм показа не само красотата и особените изживявания за сноубордистите, но и си беше поставил за цел смелата задача да спомогне за по-доброто познаване на собствената ни планета. Защото кадрите и спусканията не бяха обичайно каране по писти и склонове, а спускания от непристъпни снежни върхове. Новият филм ще бъде значително подобрено продължение, в които екип от 9 сноубордисти ще демонстрират спускания в невъобразими условия, които биха могли да счупят всяка скала за измерване на екстремност.

Трейлърът на филма е гледан приблизително 1 милион пъти само няколко дни след пускането му.  При такъв резултат от Red Bull могат да очакват, че филмът ще се превърне в истинско събитие, очаквано и разпространявано от всички любители на екстремните преживявания.

Време е поне частично да се запознаете с “The Art of FLIGHT”:

Днес попаднах на много забавна кампания. И тъй като от две седмици изпитвам угризения от липсата на постове, реших да я споделя с вас.

Кампанията е реализирана от американската агенция “Mekanism”, a клиентът е неизвестният ми до момента бранд – Lipton Brisk. Това са студени чайове, които не съм виждал в България. Поправете ме, ако греша. След тази кампания бих ги пробвал.

Концепцията е свързана със самото име на бранда. ‘Brisk” е дума с много значения. Освен “освежителен”, “свеж”, “енергичен”, можем да я преведем и като “бърз”, “чевръст”.  Точно в тази посока се насочва творческата идея – решaва се да бъде организирано състезание за истории, разказани накратко и динамично(brisk stories).  Можете да публикувате своята история и да участвате в състезанието им на тяхната Facebook страница. За да се привлече интерес към конкурса, е създаден и вирусен клип на кампанията, в който Мачете(да, да, онзи от едноименния филм) разказва историята си(от филма) за 1 минута. Разбира се, не без помощта на Brisk. Видеото е особено забавно и е реализирано в стил “пластелинова анимация”(не знам дали така се казва на български).  Този стил е традиционен за компанията, която вече е заснела такива реклами-пародии със знаменитости като Брус Уилис, Силвестър Сталоун, Брус Ли, Франк Синатра и др. А сега се насладете на историята на… Мачете!

Колко логично звучи, нали? Но в случая аз нямам предвид болестотворния тип вируси, а вирусна кампания с отлична идея и реализация.

Ще започна малко по-отдалеч. Създадена е от британската национална здравна организация – NHS(National Health Service). Ако те все още не са ви познати, ще подчертая, че са известни с вирусните си кампании и иновативната си за държавна институция насоченост към онлайн средата като подходящо място за оказване на влияние върху целевите си групи. През последните години те създадоха няколко особено въздействащи примера за комуникационни стратегии, осъществени на ръба на бруталното, почти скандално представяне на посланията. За да не бъда голословен, ще дам следните два примера:

За настоящата си кампания те са използвали опита на колегите си от лондонската полиция. Спомняте ли си “Choose a different ending”, която спечели Grand Prix за социална кампания на наградите Cannes Lions? Васи писа преди време подробно за нея и как там по прост, забавен и нагледен начин доказаха, че ножовете носят само проблеми. Препоръчвам ви да прочетете публикацията, ако не сте го направили. Ще видите и научите полезни хрумвания.

Е, от NHS са използвали същата идея, доказала вече ефективността си, за да отправят послание към подрастващите и младежите чрез най-удобния за тях канал – онлайн интерактивна игра. Целта на кампанията е да покаже, че презервативите са единственото сигурно средство за защита от предаваните по полов път болести и нежеланата бременност. Или по-точно да покаже, че презервативите при всички ситуации са правилен избор – позволяват ти да се забавляваш и да изпитваш удоволствие, без да се притесняваш за неприятни последствия.

Начинът на въздействие е абсолютно сходен – видео от първо лице, в което гледащият взима участие, като предопределя изхода от ситуацията чрез избора си. Нещо като формата на книгите игрис препратки към определен епизод според взетото решение или онлайн куестовете с ограничен брой възможности. Тук възможните завършеци на историята са по-малко от тези в играта на лондонската полиция. Дълбочината на сюжета също е по-базово разработена. Но, струва ми се, реализацията е не по-лоша или ефективна. Няколко от сюжетните линии вече са гледани над 150 000 пъти.

E, направете и вие своя избор. “Condom, No Condom?” Помислете добре…

Днес преглеждах победителите от Лондонския рекламен фестивал и останах много приятно изненадан от една идея, осъществила се още в началото на годината. Макар че е минало доста време оттогава и кампанията не е толкова актуална, мисля, че си заслужава да я споделя. Вероятно мнозина от вас не са я виждали, а идеята и избраният логически подход са все така интригуващи и приложими.

Няма да ви преразказвам историята на клипа, защото тя е обяснена подробно вътре. За мен впечатляващ и правилен е самият начин на мислене, който са избрали Nokia. За промяна на впечатлението за функционалността или предназначението на един предмет(продукт) често са необходими по-скоро емоционални мотиви, отколкото рационални. Ще дам един, струва ми се, добре познат за повечето от вас пример, който се наблюдаваше до преди няколко години. Мнозина тогава смятаха(особено по възрастните), че мобилните телефони са си телефони и всякакви добавки от рода на камера, плейър, видео и т.н. са безсмислени, защото за тези цели си има други устройства, които го правят десетки пъти по-добре. Е, постепенно се оказа, че не са съвсем прави и днес смартфоните са много повече от телефони. Казвам всичко това, за да се върна към едно мое наблюдение – отношението към “умните” телефони се промени най-вече чрез подрастващите поколения и с помощта на много забавление и емоции. Не мисля, че разумните доводи в ползата от прогреса и неминуемото му достигане, когато се инвестира достатъчно дълго време в разработки на определено нещо, са причина за постиженията днес. По-скоро те са резултат от променената гледна точка към ползваемостта чрез забавлението…
Мога да говоря още дълго по темата, но не е тук мястото. Разбира се, това си е лично мое мнение, с което може и да не сте съгласни. А сега вижте идеята на Nokia, която е построена по сходна логическа последователност на обсъдената по-горе – хората обичат емоциите и забавлението. А самите емоции променят представите и впечатленията…

Чували ли сте за такъв? Ей сега ще видите!

Историята започва в Шанхай. Там един от 160-те центрове за йога обучение среща трудности в намирането на нови ученици. Това едва ли е учудващо дори в страна като Китай. Конкуренцията е  многобройна и смазваща, а няма и пари за реклама на клуба.

Така се стига по познатият сюжет от приказката за неволята. Събират се членовете на клуба(Guang Yin Yoga Club) и решават да помислят как сами да решат проблемите си. Поставят си за цел да привлекат 300 нови попълнения. И тръгват по пътя на креативността…

(Леко авторско отклонение) Не знам дали до момента сте ходили на обучение или конференция по креативност, но там задължително чувате един съвет:  “Освободете се от границите! Мислете “outside the box”!”

Е, явно йогите не били ходили на такова обучение. Защото избрали напълно противоположен модел на мислене – “inside the box”. След това измерили набързо колко пространство е нужно на един истински йога, за да се побере удобно и направили привличаща погледите кутия със съответния размер. След това я поставили на централно място в града. Какво се случило в последствие и дали целите са постигнати? Вижте сами:

Е, дали са си стрували тези $74?