Може би се чудите защо вчерашният ми пост беше изтрит? Или пък защо в заглавието пише “SM” вместо “Social Me”? Причината е една и съща – с цел избягване на прякото индексиране избрах заглавието да бъде формулирано така.
За тези, които не успяха да видят какво написах, преди да изтрия публикацията си вчера – ето го от архива:
“Премахвам материала по колегиални и етични причини. Смятам, че той постигна достатъчен ефект и не бих искал да нанасям вреди – ще е некоректно и несъизмеримо по отношение на грешката. Не е ок този материал да остане задълго във всички търсения на компанията и се чувствам етично задължен да го премахна, при положение, че получих отговор и обяснение за причините. Не целя злонамерена атака, която да се запомни и да тежи. Грешката е допусната и утре ще публикувам нов материал, който ще систематизира случилото се днес. Но по отношение на тази публикация – редно е да се даде шанс на колегите да премахнат създалото се впечатление. Всеки греши. А с последното си изказваме Ален Попович определено спечели уважението ми. Това изказване ще бъде запазено и ще е част от утрешната публикация.
Наистина се надявам да е имало поука от днешната дискусия…”
Днес ще ви представя именно този анализ. Удържах на думата, която бях дал – да премахна съдържанието, ако получа интелигентен отговор и адекватна реакция. Днешният анализ обаче няма да е ласкателен, но за сметка на това ще е откровен. От изтриването на публикацията ми до днес се случиха още някои неща. Но да се върнем към самото начало…
Вчера описах в своя публикация, че “Social Me” си бяха позволили (по мое мнение) да вземат чужда идея и да я брандират като своя. Ставаше дума за клипа Social Media Revolution 2 , който е продължение на първата част. Беше създаден от Erik Qualman за Socialnomics. За кратко време стана един от най-известните клипове за социални медии и обиколи стотици блогове, стана част от десетки селекции и го препоръчваха авторитетни източници на подбрано съдържание.
Проблемът се породи от това, че видях тук да се разпространява брандираното от “Social Me” клипче и след като го изгледах, установих, че то е почти копие на гореспоменатото. Беше просто преведено и със сменени визии на някои места, плюс добавено съдържание с българска статистика точно в края. Музиката, половината визии, последователността, текста и посланията оставаха непроменени. Три дни по-късно(бел. вчера) го видях да се разпространява и в You Tube. По този повод аз написах материал, заявявайки, че те наивно са откраднали чужда идея, която представят като своя. Ето и точният цитат на думите ми:
“От днес е качено и в You Tube, но аз го изгледах преди три дни във Facebook. Може да се каже, че тогава останах доста неприятно изненадан от видяното, след като реших да разбера какво трябва да се осъзнае възможно най-бързо… Качено беше от Ален Попович, който е един от основните мениджъри на “Social Me”, но за жалост не е само негова лична инициатива – да си поиграе и да преведе клипчето например. Ако беше така, щеше да се съглася, че са положени усилия в положителна посока и с това наистина се подпомага по-лесното популяризиране на важни идеи. Обаче в цялата идея има едно голямо “НО”. Проблемът е, че това очевидно е поръчан и (предполагам)платен проект, съдържанието е преведено едно към едно(с малки допълнения накрая), музиката е взета също(вероятно като добро попадение, а за права дори не питам), а визиите са частично подменени с по-ефектни. И именно тук идва това “но” – клипчето не само не споменава нищо за това на кой е идеята за реализация, а дори е брандирано като продукт на “Social Me”… Накрая научаваме кои са десетките източници на информация, но само ако стопираме бързите надписи. Съгласен съм, че данните са взети от там. Но никъде не видях името на Erik Qualman, Socialnomics или споменаване на идеята му за социалната революция, заради която е създаден клипа.”
След това зададох следните отворени въпроси към компанията:
- от къде ви дойде идеята да създадете този чудесен клип, който обяснява нуждата от промяна в мисленето?
- случайни ли са съвпаденията в музиката, изображенията и текста?
- уведомен ли е Erik Qualman за този ваш проект?
- етично ли е да брандирате чужда идея (съчетание на текст, визия, последователност и звук) като своя, след като сте платили(или просто договорили) да ви я преведат и разкрасят?
- как точно смятате да убедите клиентите ви да “инвестират в бъдещето си и да станат лидери” и след това да им помогнете?
Публикувах поста и моментално уведомих Ален Попович за мнението си по повод постъпката им. Настоях и за отговор.
Оттук насетне могат да се проследят с интерес самите реакции. В началото се появиха първите негативни мнения от рода на “Speechless”(Gombeto), “Поне грамотно да го бяха изкопирали. Смех!”(Иван Ралчев), но след тях последва и мнение на “mstar”, който заяви:
“Не виждам какво толкова е проблемно в случая, че е направено подобно видео и са взети различни статистики от различни видеа. Видеото просто е на български език и накрая са посочени всички източници на информация, от които е взето..”
Аз го обвиних, че пропусна да спомене факта, че е свързан с проекта, защото е от “InterContact”. След което поясних къде точно е проблемът:
“Ако е просто превод и селекция, е ок. Но да се използва цялостната идея на създателя(съчетание на текст, визия, последователност и звук) като своя, вече не е. Дори сте го брандирали. Можеше да се направи интелигентно и аз по-горе не съм оспорил източниците. Подходили сте неетично към чужд цялостен продукт, а не към информацията или превода.”
В последствие той се представи(Иво Николов) и се разбра, че няма почти нищо общо. Начинът му на комуникация беше много приятелски и премерен и аз още веднъж му обясних мотивите си, след което го уверих, че действията ми не са злонамерени, а целя адекватна комуникация. До момента нямах никакъв официален отговор, след като писах на Ален. Дадох думата си, че това не е атака и ако нещата се случат интелигентно и адекватно, ще направя всичко възможно да не причинявам вреди. Уверих го, че изисквам официална позиция и признаване на грешката, за да не се случват повече такива професионални гафове. Ето дословно думите от писмото ми по темата за последващите ми реакции:
“Ако продължават да се държат така, аз нямам причина и да им помогна. Но не съм злобен идиот, който е решил да ги съсипе. Ако ми отговорят учтиво и признаят грешката си, махайки видеото от сайтовете – всичко ще се промени.”
Последва нова поредица от коментари. Ованес сподели, че е бил на презентацията им на това клипче и тогава това му е направило ужасно впечатление. Но в същото време каза, че постъпката им не трябва да бъде изкарана като велико прегрешение. Съгласих се с него. Последва мнението на Борис Луканов “Хехехе, поне Фат Бой Слим можеше да го сменят с нещо друго…или поне да бяха написали на видно място, че това е АДАПТАЦИЯ на видеото на Erik Qualman за Socialnomics…CC лиценза на оригинала го позволява…” и още редица други мнения, предимно обвиняващи ги в едно или друго прегрешение. Позиции написаха и Ева Широкова, Василена Вълчанова, Кирил Кирилов. В това време линкът и препубликуването му в Свежо вече надминаха сайта на “Social Me” по индексиране при търсене на името им в Google, темата стана популярна в Свежо, а материалът беше споделен в Twitter и Facebook над 80 пъти.
Чак в 15:17 се появи първа позиция от страна на компанията, която беше изказана от г-н Марио Ангелов(съосновател на Social Me):
“Здравейте, клипът беше направен специално за семинара и по никакъв начин не сме целили да го откраднем като наша идея: http://www.facebook.com/home.php?#!/video/video.php?v=1538731988943&ref=mf
Това е линк с наша публикация от оригиналния клип поствана няколко пъти от нас в страницата на Social me. Това кресноречиво доказва твърденията по-горе. Да измислим уникална услуга, да я развиваме 2 години и да я предлагаме на клиенти, които и понятие си нямат от социални медиии, да не говорим, че нямат и профили в тях, по време на най-голямата криза и да успеем – ето за това трябва да бъде следващата статия в блога. Пак да повторим – да говорим за откраднат клип, в който пише източниците и е пускан 1 ден преди семинара в оригинал, в който има суха статистика, която може да се вземе отвякъде е немислимо. Ако искахме да го направим – щяхме да сменим мелодията, да доразбъркаме подредбата на събитията в него, както и да не споменем накрая източниците. Благодарим ви за вниманието. И логото ни бяха откраднали, и сайта, и тепърва ще има още други неща. Все пак благодарим и за безплатната реклама, от която благодарение на нашите възможности нямахме нужда. Бъдете здрави, добри и се обичайте.”
Този коментар аз определям като неутрален по личната си скала за оценка. От една страна – имаме ненападателно, а пояснително и позитивно отношение. Но от друга – няма точен отговор на въпросите, с което се измества темата и се вкарва в юридическа посока, докато постъпката е предимно непрофесионална и неетична, отколкото нелегална(или поне не съм сигурен, за да го твърдя). Аз не си позволих да оспорвам правата им, а само попитах за тях. Така и не получих адекватен отговор на зададените от мен 5 въпроса. А едва ли не оплакването накрая също не е добра практика при кризисен отговор. Лесно предизвиква негативни реакции, както се и случи.
Някъде по това време е свалено и видеото от You Tube. Последваха негативни мнения, обвиняващи “Social Me” в неподходящи оправдания и други случаи на неетично използвана информация. В този времеви период ми писа и Ален Попович, или по-точно разменихме няколко писма в рамките на половин час. В тях той обясни своята гледна точка по казуса, която в крайна сметка беше обобщена в неговото официално мнение. Ще публикувам и него малко по-долу, но преди това искам да коментирам мнението си за неговия начин на комуникация. В началото беше предпазлив и определено ми беше ядосан за публикацията и обвиненията, които според него бяха несъстоятелни или по-точно – целите на този клип не са били разбрани по правилен начин. Аз обясних, че ме е подразнило очевидното публично разпространение с качването в You Tube и той се съгласи, че не е правилно. За да съм коректен – той отбеляза, че качването е било своеволие на колега. След това се появи следното официално мнение:
“Здравейте всички,
казвам се Ален Попович и съм един от съоснователите на фирма Socialme. Относно поста, който е публикуван в блога, бих искал да коментирам по следния начин.
Тази критика приемаме като градивна и бихме искали да знаете, че наистина имаме някой пропуски във връзка с клипа. Целта на публикуването му беше самата презентация да бъде по-интересна и разбираема за участниците в семинара, а не да покажем “колко сме велики” или да Ви заблуждаваме по някакъв начин. Ясно,се вижда, че клипа е преведен, музиката е същата, което подкрепя Вашите аргументи, но бихме искали да Ви уверим, че по никакъв начин не сме целяли да Ви заблудим. Вие сте хора, които са наясно прекалено добре със социалните мрежи и би било обидно за Вас, а и за самите нас да смятаме, че не бихте обърнали внимание на детайлите. Ние уважаваме Вашето мнение и компетентност и поради този факт никога не бихме си позволили да Ви заблудим. Искам само да Ви кажа, че всички сме хора и, че по пътя към успеха всеки прави грешки. Смятам, че на всеки един от критикуващите му се е случвало да сгреши и да е попадал в ситуация, в която е имал една цел, а тя е била разбрана погрешно.
За мен, лично критиката Ви беше градивна и от голямо значение.
Благодаря Ви за вниманието
С уважение,
Ален Попович”
Това писмо вече смятам, че мога да дам като добър пример за прецизен отговор при криза. Много точно, открито, човешки и ясно казано. По мое мнение – това е може би единственият пример за печеливша практика при кризисна ситуация(от вчерашния ден), който обаче ми направи много добро впечатление. С такъв тон на комуникация трябваше да се действа на всички нива, за да се парира негативното впечатление.
Тази позиция, която призна допуснатия гаф, сваленото видео и приятелското поведение на Ален в личната ни комуникация, ме накараха да спазя обещанието си и да обявя свалянето на публикацията, както и прекратяване на разпространението й. Считам, че така е етично и отговорно от моя страна. И не съжалявам за постъпката си, въпреки че сваляне на публикация е абсолютен прецедент на блога ми.
Така аз обявих сваляне на материала и прехвърляне на дискусията в нова аналитична публикация, която да разгледа случилото се и различните позиции. И тъкмо когато качвах това си мнение и премислях свалянето – оказа се, че имаме “експертна” позиция:
“Видеото не нарушава по никакъв начин правата на видеопрезентацията на г-н Е. Куалман, тъй като информацията в него не подлежи на защита по Закона за авторските и сродни права. Това са статистически данни от източници, които са упоменати в края на клипа на SocialMe, както и изпълнителя на музиката към видеото. Видеопрезентацията на г-н Куалман е уникална единствено с визуалното представяне на тези статистики, каквато е и тази на SocialMe. Кенетик типографията като подход за представяне на текстово съдържание посредством статични или динамични визии не е измислена от Ерик Куалман или Scoalnomics. И двата клипа са с Creative Commons права, единият на български (предполагам с цел усвояване на представената информация от 100% от присъстващите на Social Market Seminar 2010), другият на английски.
Качването на видеото на SocialMe в безплатни сайтове за споделяне на видео не цели финансова облага от последващо излъчването на същото, а достигане до по-широка аудитория (Задайте си въпроса какъв процент от българското население знае английски език?). “
Доколко това е вярна позиция, ще оставя да преценят по-запознатите. Но за мен дразнещо беше, че отново се избягваше основния етичен казус. Г-н Марио Ангелов отново се включи, за да препубликува последната позиция. Така и не разбрах кой точно е “експертът”. И дали той е натоварен със задачата по казуса от “Social Me” или по собствено желание е решил да се включи в спора. Предполагам, че е първият вариант, защото по-късно същият човек защити позициите им на друго място, а първата му публикация се качи масово на дискусионните места. Надявам се да се изясни под тази публикация. Но пак се връщам към проблема – аз ги упрекнах в неетично и непрофесионално поведение, а те се опитаха да ми обяснят, че имат права да заимстват идеята за целите си. Сякаш не прочетоха в коментарите, че и присъствалите на презентацията са останали с лошо впечатление от клипа. Колеги, не е важно дали имате или не право – важното е, че за запознатите със сегмента това е неприятно копиране на чужд труд и не изглежда като положителна ваша инициатива. Особено когато не се позовавате видимо на продукта, който адаптирате, и слагате вместо това вашия бранд.
Ето какъв беше моят отговор:
“Май не разбирате, аз не ви обвинявам юридически. Това си е ваша работа и клипът не е мой, за да недоволствам. Въпросът за правата съм го засегнал много бегло. Става дума за кражба на идея – не на музика, информация, технология или нещо подобно. Това, което сте брандирали като свой продукт, е чужда идея. И то много добре позната. В това е основният ви гаф и се надявам да си вземете поука. Защото следващият път никой няма да се интересува дали имате право да взаимствате това или онова, а ще реши, че не полагате никакви усилия, а просто преформулирате чужди идеи. Проблемът е етичен, не правен.
Всушайте се в мненията на присъствали на семинара и се замислете защо те са почувствали видеото като неприятно.”
С това наглед приключи основната дискусия, защото малко след това беше свалена публикацията. Но се случиха и още накои неща:
Първо действие
На страницата на Social Me се разви дискусия под самото видео, а беше публикувана и специална бележка по казуса, която повтори вече казаното. По интересни са ми коментарите под видеото. В един от тях някой от компанията е написал следното:
“В края на този клип пише източниците. Още на семинара Ален Попович каза, че е преведено от нас за България. Въпросния клип съдържа суха статистика, която може да се вземе от много места. Въпросния блогър работи в конкурентна агенция, която се ОПИТВА да предлага на клиенти същите неща и както виждаме с много голям неуспех. Така навързани нещата се и… Вижте повечезяснява цялата ситуация за пушилката от един клип, в който са споменати всички източници! Благодарим за вниманието!
Нашата фирма ще продължава да бъде номер 1 на пазара и да учи как се прави реклама в социалните медии.”
По този повод се надявам на извинение. Пропуснах да коментирам изказването, но определено много ме разочарова като реакция. Няма да коментирам собствените си постижения или тези на агенцията ми по отношение на известни брандове – който се интересува, ще провери. Ако отделите малко време и разгледате блога ми, ще се убедите, че е трудно да се открие името на АПРА в публикациите, както и да съм разказвал за работни проекти. Този блог винаги е бил личен и има дълга история. Затова ми е обидно, но както и да е. Важната поука е, че това може само да навреди на всеки, попаднал в критична ситуация. Подобно оправдание и лична нападка е характерна за компроматите в политиката и винаги води до негативни последици. Повярвайте ми, изключително грешна тактика е.
Колкото до споменаването на източника, ето какво написа Михаил Златанов отдолу:
“Бях на първия ред заедно с моя колежка. Оказва се, че двамата сме чули едно и също -Искам да представя Social Me с едно клипче, никъде не споменахте автора. Коментара на една от дамите до мен беше ” Поне да бяха сменили музиката”
Иначе презентацията бе полезна.”
Второ действие
Пламен Петров е прочел за казуса и е решил да напише публикация по темата в своя блог. В резултат можете да прочетете как Пламен беше заплашен със съд от страна на г-н Марио Ангелов и влезе в спор с “експерта” от по-горе…
Това е много негативен пример. Съгласен съм с Пламен, който заяви:
“Господин Ангелов, ако вие (или някои от прословутите ви експерти) смята, че с нещо съм ви оклеветил – моля, съдете ме!
Така и би трябвало да бъде…само че и начинаещ адвокат би ви казал, че в моята публикация няма и запетайка, която може да мине за клевета пред който и да е съд…
Вярно е, че живеем във все по-полицейска държава, но дори и у нас май още не съдят хората за ирония и сарказъм…Пък може аз да съм първия – тъкмо ще се прочуя! 
А сега малко по-сериозно. Ако наистина прочетете публикацията ми внимателно, наистина няма да откриете клевети – но може би все пак ще намерите полезни съвети в написаното. За достойна реакция в подобни случаи…
…Защо да плашите един (сравнително) популярен блогър със съд не само, че не е достойна реакция – но и доста глупава!”
Съд срещу известен блогър след очевиден морален гаф е постъпка, която не само трудно може да се докаже и спечели, но и гарантирано ще разруши имиджа на компанията в онлайн средата. А тя е насочена именно към този сегмент…
И така, ето кратка оценка от мен за плюсовете и минусите в комуникацията на Social Me, на които вчера бях свидетел:
Минуси:
- първоначално отричане на гафа;
- липса на конкретни и ясни отговори на въпросите ми;
- избягване на точния проблем и пренасочването му към правен казус;
- липса на единна позиция – от една страна адекватен отговор, от друга – лични заяждания и тотално несъгласие с вината. Така и не стана съвсем ясна извинителната позиция. По-скоро в момента изглежда като корпоративно-непукистка и самоуверена;
- оправдаване на действия;
- натрапване на “експертна позиция”, когато вече всички разбират, че не в това е казусът;
- атака срещу автора на публикацията и заяждане на база успех;
- заплаха срещу известен блогър за поучителната му публикация по казуса.
Плюсове:
- Ален Попович реагира в крайна сметка адекватно и демонстрира блестящ кризисен отговор, с много умереност и позитивизъм. Ако той беше провел правилно цялата комуникация, вероятно резултатите днес нямаше да са такива. Хора от екипа му обаче рязко влошиха положението.
Оттук насетне оставям дискусията отворена за вашето мнение и позиции. Всяка от страните ще може да се включи и да внесе повече разбиране за казуса по начин, който счита за правилен.
