Този въпрос е част от рубриката “5 отговора от практици“. Тя е форма на колективно блогване с цел създаването на общност от професионалисти по маркетинг, които да се допълват в даването на експертни практически съвети. Всеки вторник в нея ще се представя не само моето мнение, но и на още четирима доказали се с познанията и практиката си блогъри, коментиращи значими казуси от областта на дигиталния маркетинг. Повече за проекта можете да научите на представящата го страница.
„Prosumers концепцията” е лансирана за първи път от Алвин Тофлър в книгата му „Третата вълна” (1980). Още тогава той предвижда, че ще настъпи времето на “mass customization”- икономиката, когато бизнесът ще започне да предлага все по-индивидуализирани „tailor made” решения за своите продукти. В този процес, според Тофлър, потребителите ще имат все по-активна роля. А компаниите все по-често ще се обръщат към тях за съвети, консултации и дори за реално участие в процеса на разработването на продуктите. Дефакто, великият футурист предвижда и раждането на т.нар. crowdsourcing идея, която днес намира все по-масово разпространение в света на бизнеса. Тофлър нарича новия тип активен, образован и влиятелен потребител с думата prosumer – микс от producer и consumer.
В края на 90-те това понятие навлиза и в теорията на маркетинга, макар и в малко по-различен аспект. Маркетолозите започнаха да го използват, за да означат определен сегмент от потребителската аудитория, който притежава повече знания и компетентност по материята и стои между обикновения, недобре осведомен потребител и професионалиста експерт в дадената сфера. И в този случай думата се представя като съчетание на professional и consumer.
Prosumers играят особено важна роля днес, в ерата на Уеб 2.0 комуникацията. Това са най-информираните, активни, компетентни и авторитетни потребители, познаващи отлично бизнес-сектора и неговите продукти/услуги; личности, които в онлайн обществата обикновено се утвърждават като лидери на мнение и надеждни източници на информация за гояма част от останалите потребители.
В тази светлина отговорът на въпроса е очевиден – привличането на ваша страна, спечелването на симпатиите, добрите ви отношения с т.нар prosumers и възможността да ги превърнете във ваши силни brand advocates е от изключително значение за успеха на бизнеса ви.
Ще припомня само нашумелия пример за истински успешна Маркетинг 2.0 стратегия при откриването на увеселителния „Магически Хари Потър парк” в Орландо през 2007 г. – когато само 7 влиятелни блогъра („Хари Потър prosumers”) направиха така, че 350 милиона души по целия свят да научат за парка и предизвикаха истинска фен-истерия в деня на откриването му (case study анализ на Дейвид Миърман Скот).
За да се случи това, разбира се, на първо място, трябва да познавате добре потребителска та си аудитория и активните членове на вашите онлайн общества. И след като ги идентифицирате, създайте личен контакт с т.нар. prosumers и винаги в процеса на комуникация им обръщайте по-специално внимание (но без това да изглежда като някакво ласкателство или като пренебрежение към другите потребители!).
И още нещо важно – опитайте се не само да привличате prosumers, но също така положете усилия да превърнете и част от вашите consumers в prosumers. Такава инвестици със сигурност си струва.
Блог: http://www.borisloukanov.com/
Колкото и да говорим, че качеството на феновете е по-важно от количеството, толкова повече мениджърите са убедени в обратното. Това се дължи както на чисто човешкия интерес към абсолютни стойности, така и на липсата на други общоприети метрики за успех в социалните медии освен броя фенове/последователи. Ето защо повечето марки се фокусират върху привличането на консуматори.
Разбира се, общата позиция на специалистите е, че е необходимо да привлечете истински активни съмишленици, за да спечелите от присъствието си в социалните медии. Активните потребители са тези, които ще застанат зад вас в момент на криза или ще ви дадат качествена обратна връзка, когато планирате нов продукт. Можете да разчитате на тях – те са истинските ви фенове. От друга страна, в някои случаи не можете да разчитате само на малка активна маса. За създаване на вирусен ефект, например, са ви необходими повече уши и очи – така се увеличава шансът ви за достигане до критична маса. Затова не мисля, че е правилно категорично да възхваляваме която и да е от двете тактики. По-скоро трябва да се фокусираме върху балансиран набор от показатели за оценка на стратегията в социалните медии. Ето няколко съвета в тази насока:
- Несъмнено, следете броя фенове/последователи – това е добър показател за успех. Но не се фокусирайте само върху него!
- Отчитайте препредаването на вашето съобщение: брой споделяния на посланието ви;
- Следете средното количество коментари/отговори за един пост;
- Анализирайте активността на феновете за отделните ви постове и открийте кой вид постове е най-интересен за феновете – така можете да увеличите активността на консуматорите и да ги превърнете в просуматори.
Блог: http://vasvalch.com/
Хората в социалните мрежи са там, защото има и други хора. Те не са там, защото бизнесите са там. Бизнесите са там именно, защото хората са там. С тези две изречения исках да покажа каква е зависимостта между тези различни величини в социалните мрежи. Разбира се, когато един бизнес е някъде, в частност в социалните мрежи, зад него в добър процент от случаите стоят “начетени” хора, които със своите стратегии се опитват по някакъв начин да повлияят на потребителите си. Само дето социалните мрежи са прекалено нов канал за комуникация с клиента и по тази причина всички тези начетени хора нямат откъде да прочетат как се прави комуникация в социални мрежи. Т.е. техните планове за това, какво трябва да се случва с техния бизнес и тяхната марка, ако са работили по други канали, не е задължително, и в много от случаите буквално, не работи за социалните мрежи. Незнайно защо брандовете си мислят, че социалните мрежи служат, за да се продава в тях. Социалните мрежи не съществуват с тази цел. Това, което компаниите най-много печелят от социалните мрежи, е brand awareness. Това е правилото. Естествено, като всяко правило и това си има някои изключения, но тези изключения не правят нищо друго, освен да потвърждават правилото: “Не всеки бизнес може да продава чрез социалните мрежи”. От тази гледна точка, нека се върнем към основния въпрос. От кое има по-голяма полза за един бранд в социалните медии – привличането на консуматори или просуматори? Отговорът на този въпрос е еднозначен за мен и той е – просуматори. Естествено обаче повечето компании не виждат нещата по този начин. За тях е нужно да продават, да събират консуматори. Точно тази разлика между мисленето на бизнеса и реалните правила в социалните мрежи пречи на повечето бизнеси да се развиват. Естествено, когато казвам просуматори, аз нямам предвид, че само от този тип хора имат нужда брандовете, но това е типът хора, на които трябва да наблегнат. Разбира се, най-здравословно би било да има един естествен и изравнен баланс между двете групи за наистина успешно присъствие в социалните мрежи.
Блог: http://seoptimizacia.com/
Facebook често се обръща към проактивните консуматори (просуматори), или както обичам да ги наричам аз – “brand debuggers”. Именно просуматорите изиграха ключова роля тази социална платформа днес да има едни от най-бързите и екологични сървъри в света. Именно те до ден днешен помагат на Facebook Developers да открива бъгове и проблеми по платформата си. Единствената причина за това е, че хората са подтиквани от максимата “да си го направя така, че на мен да ми е добре после, когато го ползвам”. Те развиват продуктите на бранда, защото потребляват същите тези продукти и искат те да са по-добри.
Просуматорите са активисти. Те търсят личен принос, съпричастност, колаборация. Социалните мрежи са идеалното място за тях – там можете да ги намерите.
Конкретно на въпроса ще отговоря с кратък пример. Предлагате на вниманието на аудиторията нов продукт. Каква комуникация в социалните мрежи желаете да постигнете? Дали търсите мнения от сорта на “Много ми харесва” или “Не ми харесва”? Или търсите мнения като: “Според мен трябва да подобрите…. и да наблегнете на….”? Втория тип мнение е типично за просуматорите, които знаят как да стават лидери в социалните общности в Интернет. Те носят полезност за бранда, която се изразява в директни приходи и именно това им качество ги прави по-особен тип influencers за бранда в социалните мрежи.
Свидетел съм, как във Facebook, в различни професионални групи, се събират на едно място много просуматори, които не само, че са силно активни, но и “заразяват” със своята проактивност други свои колеги. Интересно е, че в тези групи няма правила за комуникацията – всичко се гради на база респект, доверие и взаимопомощ.
Блог: www.ivosiliev.com
Ще сваля отново отговора си по-скоро на логическо ниво, отколкото на ниво рецепта. Колкото и очевидно да изглежда, че е по-добре чрез комуникацията си да привличаме просуматори, които на своя страна да привличат към бизнеса ни консуматори чрез влиянието си, истината не винаги е такава на практика.
Винаги на първо място е проучването за наличие на прозуматори в нашата целева ниша и на нашето локално ниво. Оценката на просуматорите трябва да е в две посоки – лична позиция(преобладаващ тип поведение, предпочитания, убеждения) и влияние(до колко голяма аудитория достигат посланията им и какъв е нейният профил). Ако установим, че в нашата целева ниша действително има просуматори и тяхното влияние е значително – да, най-разумно е да насочим комуникацията си предимно към тях. Ако обаче поне едно от двете условия не е налично, нашата стретегия ще ни доведе до комуникационен провал.
Като пример мога спокойно да дам българския пазар като цяло. В цял свят вече считат блогърите като едни от най-видните и активни просуматори за всеки бизнес. Със същото предположение идват и големите компании на нашия пазар. Често в практиката ми се е случвало да получаваме предложения за изготвяне на стратегии и комуникационни кампании именно с основен фокус към българските блогъри, без преди това да е било направено сериозно проучване на възможностите. Така се стига до много високи очаквания, които често са несъизмерими с реалните факти. В България има достатъчно силни блогове едва в няколко сегмента и насочването на сериозни маркетингови ресурси към който е да е от останалите е наивна грешка. В това отношение никога не съм се колебаел да бъда максимално откровен с клиентите си, за да ги предпазя от грешни ходове.
Ако няма достатъчно влиятелни просуматори в целевата ни ниша на локалния ни пазар, най-разумният ход е да се насочим към консуматорите си, предлагайки качествени услуги към колкото е възможно повече потенциални клиенти. Просуматорите сами ще се появят с развитието на сегмента и наша отговорност е да следим за появата им и да реагираме незабавно. Моята теория е, че просуматорите и последователите на брандовете се „раждат” в геометрична прогресия с нарастването на познаваемостта на марката и развитието на бизнес нишата като цяло. Точната преценка за момента, в който един бизнес трябва да насочи посланиятаа си към просуматорите, е въпрос на професионализъм.
Вижте всички текстове от рубриката “5 отговора от практици”!
•••
Ако имате въпроси към някое от изразените мнения или допълнителни въпроси по темата – ще се радваме да ги зададете в коментарите. Под позицията на всеки от практиците има и линкове към неговите контакти и блог, за да осъществите лесна връзка, ако желаете да се консултирате с него лично.
Очаквайте следващото издание на рубриката на 11 октомври!










