Отвъд ириса…

Този въпрос е част от рубриката “5 отговора от практици“.  Тя е форма на колективно блогване с цел създаването на общност от професионалисти по маркетинг, които да се допълват в даването на експертни практически съвети. Всеки вторник в нея ще се представя не само моето мнение, но и на още четирима доказали се с познанията и практиката си блогъри, коментиращи значими казуси от областта на дигиталния маркетинг. Повече за проекта можете да научите на представящата го страница.

 

Василена Вълчанова

Не виждам смисъл да цитирам международните изследвания по темата, тъй като за нас важна е средата в България. За жалост, нямам информация за по-големи изследвания по темата у нас – затова и отговорът ми се базира основно на личен опит и наблюдения.
Доста журналисти у нас вече свободно използват социалните медии, като в случая визирам не само Facebook, но и по-полезната за тях – обновяващата се с новини в реално време Twitter. За момента мрежата като че ли се ползва основно за директна комуникация с PR-специалисти и лидери на мнение, чието мнение е търсено по дадена тема. Получавала съм нееднократни запитвания за информация през профили в социалните медии, въпреки че email адресът ми е наличен навсякъде. Това може да е опит за скъсяване на дистанцията, като по този начин отношенията журналист-PR изглеждат по-лични, а може и да е опит да се пребори печалната неспособност на някои PR-специалисти да отговарят навреме на запитвания от медии. От друга страна обаче все още малко медии използват социалните мрежи за намиране на новини преди всички останали. Нямаме си примери като кацането на самолет в река Хъдсън.
Но ако се фокусираме на полезността на социалните медии при комуникация с медии – тя може да бъде голяма. За да се случи това, трябва да помогнат и маркетолозите:

• При създаването на страницата си във Facebook или профила си в Twitter помислете за медиите. Поканете познатите си журналисти (естествено, говоря за тези, които отразяват сектора на вашата марка) да се присъединят към страницата с обещанието, че там ще могат да получат информация за живота на бранда;
• Медиите все още ползват гражданска журналистика доста предпазливо – ето защо е важно профилът на вашата марка да изглежда професионално и от пръв поглед да си личи, че това е официален профил (съответно, достоверен източник на информация за медиите);
• Обновявайте съдържанието с новини за вашата компания – въпреки че дадена вест не е достатъчно съществена, за да пуснете прессъобщение към цялата си база медийни контакти, някой журналист може да я сметне за интересна, ако я види в Twitter;
• Ако представлявате глобална марка, вероятно новините от света, които се публикуват на глобалния ви профил, са доста – споделяйте най-интересните от тях, дори и да нямате време да ги преведете изцяло. Просто направете кратко обобщение на новината в едно изречение и линкнете пълната информация на английски. Медиите са достатъчно грамотни, за да си преведат текста, ако темата им е интересна.
• Намалете максимално времето за обратна реакция при запитвания през социалните мрежи. Журналистите ще използват канала, само ако свикнат, че могат да получат навременна информация през него.

Така с няколко стъпки можете да станете по-полезни за журналисите, а и да си осигурите по-голяма видимост в медиите.

Повече за Василена Вълчанова

Блог: http://vasvalch.com/

 

Евгени Йорданов
Социалните мрежи (и/или медии) не са никак полезни, що се отнася до комуникация с журналисти. Естествено, тук визирам нашата мила родина и журналистите в нея. И не става въпрос за всички мои познати журналисти, напротив. Точно, защото зная, че те и техните познания по въпросите, свързани със социалните мрежи, са изключение от общото правило, съм и на това мнение. Проблемът не е в самата социална мрежа или пък на информацията, споделяна чрез нея. Проблемът е в това, че самите журналисти не знаят как да използват все още тези канали на комуникация. За разлика от много други браншове, нашият бранш – онлайн рекламата и в частност комуникацията в социалните мрежи, се развива не със 100-ици или 10-ки години, както в много други браншове на икономиката, а се развива с темпове на часове и минути. И проблемът е, че ако не си професионалист, специално отдаден на това да следи тенденциите и ситуациите, създавани в социалните мрежи, то ти оставаш просто един потребител на тази мрежа. А за съжаление потребителите на социалните мрежи у нас, колкото и да ме боли да го кажа, са сериозно необразовани, от гледна точка на социалната мрежа. Те не я ползват пълноценно. Те не познават всички нейни функции. А журналистите ни са просто едни от тези обикновени потребители. И като такива намирането на информация и комуникацията с тях през тези канали е изключително неефективна, неработеща и честно казано – подаваща директно грешни сигнали. Именно поради неразбирането на естеството на Интернет обществата и социалните мрежи, един наш познат беше показан по телевизията и неговото име не само като на професионалист, а и чисто на човек и българин, беше опетнено от всички останали обикновени потребители на мрежата. Точно защото неразбирането на социалните мрежи от страна на журналистите т.е. използването и разбирането им за този вид комуникация, подведе другите обикновени потребители към грешни мисли, мнения и съмнения. И все пак, въпреки всичко това, аз се надявам на едно по-светло бъдеще и по-любознателни журналисти. Точно така, не любопитни, а любознателни. Не, защото виждам някакви наченки вече, а просто защото съм оптимист по природа.

Повече за Евгени Йорданов

Блог: http://seoptimizacia.com/

 

Иво Илиев

Струва ми се, че комуникацията с журналисти в социалните мрежи е по-скоро индиректна, базирана на включване в определен поток от актуална информация. Twitter е любим канал за съвременните журналисти – там е лесно да откриеш актуалните теми и новини и да следиш какво говорят хората за тях в реално време.

В моята комуникация с журналистите сме използвали основно е-мейл, но напоследък се убеждавам в големите предимства на т.нар. “тайни” групи във Facebook, които могат да се създават свободно и в които се влиза само с покана. Там е лесно да се комуникира между журналисти, PR-и и маркетолози, удобно е за споделяне на снимки и документи, както и за бърза дискусия по кризи и възникнали казуси. С други думи facebook групите са удобен и безплатен инструмент за комуникацията с цел координация между отделните звена в една медия.

Със същите предимства могат да се активизират и професионалните LinkedIn групи, но на този етап аз лично нямам опит с комуникация с журналисти там.

Ако трябва да обобщя конкретните предимства, това са:

• Комуникацията е бърза, често в реално време;
• Комуникацията е евтина и по-масова;
• Лесно може да се правят трансфери между комуникиращите на файлове, медия и статии;
• Може да се прави координация между отделни групи в работния процес на медията.

Повече за Иво Илиев

Блог: www.ivosiliev.com

 

Борис Луканов

Въпросът има две, дори повече от две страни – от една страна доколко тези, които се занимават с маркетинг в социалните медии, познават спецификата и правилата, по които работят журналистите, а от друга – доколко традиционните медии и самите журналисти са запознати със света на социалните медии и техните специфични характеристики. Освен това, самите медии и журналистите, работещи в тях, могат да имат и свое онлайн присъствие и активност в социалните мрежи и чрез тях да комуникират, да изграждат репутацията си и да разширяват своите възможности за достъп до интересна информация.
Факт е, че в България една кампания в социалните медии, колкото и да е професионално и успешно реализирана, в повечето случаи не си е „самодостатъчна”, за да постигне по-сериозни бизнес резултати. Затова целта й е и да попадне и в традиционните медии, да предизвика дискусия, да накара хората да говорят за нея по колкото се може повече комуникационни канали. Всъщност така е не само в България. Съвсем наскоро криейтив директорът на голяма американска рекламна агенция каза, че днес вече целта на една рекламна кампания, независимо кои комуникационни канали използва, не е основно да накара хората да я гледат, а да провокира примерно „Ню Йорк Таймс” да пише за нея, да предизвика дебат, да събуди „word of mouth” феномена.
Свидетели сме на много интересен процес в развитието на медиите – процес на конвергенция между офлайн и онлайн реалността. Традиционните медии, за да бъдат в крак с времето, нещо повече – ако искат да оцелеят, са длъжни да развият и своето онлайн присъствие в Web 2.0 средата, да се превърнат в „tra-digital media”. Участниците в социалните медии – маркетинг специалисти, ПР експерти, комюнити мениджъри, брандовете, компаниите от своя страна пък трябва да са компетентни да комуникират ефективно онлайн не само с потенциалните си потребители, но и с журналистите от офлайн медиите, за което е необходимо да познават добре и техния свят.
Засега в България комуникацията между журналисти и социални медии е на твърде хаотично и примитивно ниво. Причината е и в двете страни. Да, някои от традиционните медии се справят все по-добре, както и една част от професионално работещите в сферата на Mаркетинга 2.0 организации и експерти. Но все още има голямо неразбиране и от едните, и от другите и почти липсват добри български практики .
Затова бих препоръчал на тези, които се занимават с онлайн маркетингови и ПР стратегии, да се запознаят с някои основни принципи на журналистиката и с основните правила за писане на новини.
А на традиционните медии и журналистите, които работят в тях, ще предложа да прочетат „Що е то Журналистика 2.0”, да поразгледат добрите практики на утвърдени световни медии в сферата в онлайн комуникацията, и да обърнат специално внимание как биха могли да използват ефективно Фейсбук в работата си и какво представлява феномена „Social Journalism”.

Повече за Борис Луканов

Блог: http://www.borisloukanov.com/

 

Бисер Вълов

В този случай до голяма степен отговорът зависи от познанията на целевите журналисти и тяхното присъствие в съответните социални мрежи. Отново е необходимо проучване, което да установи първо дали тези, които ни интересуват, са в сициалните канали, които възнамеряваме да ползваме. Постига се чрез просто търсене по имена или чрез използване на някой от многото онлайн инструменти, които проверяват за профили на човек в десетки мрежи едновременно. Ако журналистите, с които желаем да комуникираме, са там, не е лоша идея да помислим за достигане до вниманието им.

Неприятно за локалния ни пазар е, че процентът на компетентните журналисти в областта на използването на социални мрежи е сравнително нисък. Тази некомпетентност донякъде е опасна, защото често ставаме свидетели на изкривени и несъвсем верни твърдения в медиите, породени от неразбиране на някои от функционалностите на социална мрежа. Така понякога се стига до подвеждане на аудиторията. Представители на твърде малко медии и от твърде малко сегменти са достатъчно активни и образовани за онлайн възможностите при намиране на актуална информация. Още по-малко са журналистите-блогъри, които са и онлайн лидери на мнение – тенденция, съвсем реална за част от европейските държави и САЩ.

Към момента в България до медийно отразяване достигат предимно негативни действия и кампании – скандални изказвания, изтрити профили, протести, каузи и т.н. По-скоро има глад за провокации и кризисни ситуации, отколкото търсене на положителни примери и представяне на успешни комуникационни действия. Все пак не трябва да забравяме, че именно социалните мрежи са и мястото, където можем да разпространим вирусно дадено послание и то да достигне по значително по-убедителен начин до журналистите, отколкото под формата на самовъзхваляващ ни пресрелийз.

От гледна точка на традиционните медии, смятам, че най-голяма е ползата към момента за лайфстайл и светските издания. Те получават чудесни канали за реалновременна комуникация и следене на известните личности, от която все по-често се възползват. Не малко снимки в изданията са и с източник фейсбук профила или страницата на една или друга локална знаменитост. Може би светските журналисти се оказаха най-умели в адаптацията си, откривайки бързо колко полезна може да им бъде информацията от социалните мрежи, поради воайорския си характер и възможността за достъп до стотици лични профили и страници на звезди.

Повече за мен

За блога

 

 Вижте всички текстове от рубриката “5 отговора от практици”!

•••

Ако имате въпроси към някое от изразените мнения или допълнителни въпроси по темата – ще се радваме да ги зададете в коментарите. Под позицията на всеки от практиците има и линкове към неговите контакти и блог, за да осъществите лесна връзка, ако желаете да се консултирате с него лично.

Очаквайте следващото издание на рубриката на 18 октомври!

Този въпрос е част от рубриката “5 отговора от практици“.  Тя е форма на колективно блогване с цел създаването на общност от професионалисти по маркетинг, които да се допълват в даването на експертни практически съвети. Всеки вторник в нея ще се представя не само моето мнение, но и на още четирима доказали се с познанията и практиката си блогъри, коментиращи значими казуси от областта на дигиталния маркетинг. Повече за проекта можете да научите на представящата го страница.

Борис Луканов

 „Prosumers концепцията” е лансирана за първи път от Алвин Тофлър в книгата му „Третата вълна” (1980). Още тогава той предвижда, че ще настъпи времето на “mass customization”- икономиката, когато бизнесът ще започне да предлага все по-индивидуализирани „tailor made” решения за своите продукти. В този процес, според Тофлър, потребителите ще имат все по-активна роля. А компаниите все по-често ще се обръщат към тях за съвети, консултации и дори за реално участие в процеса на разработването на продуктите. Дефакто, великият футурист предвижда и раждането на т.нар. crowdsourcing идея, която днес намира все по-масово разпространение в света на бизнеса. Тофлър нарича новия тип активен, образован и влиятелен потребител с думата prosumer – микс от producer и consumer.

В края на 90-те това понятие навлиза и в теорията на маркетинга, макар и в малко по-различен аспект. Маркетолозите започнаха да го използват, за да означат определен сегмент от потребителската аудитория, който притежава повече знания и компетентност по материята и стои между обикновения, недобре осведомен потребител и професионалиста експерт в дадената сфера. И в този случай думата се представя като съчетание на professional и consumer.

Prosumers играят особено важна роля днес, в ерата на Уеб 2.0 комуникацията. Това са най-информираните, активни, компетентни и авторитетни потребители, познаващи отлично бизнес-сектора и неговите продукти/услуги; личности, които в онлайн обществата обикновено се утвърждават като лидери на мнение и надеждни източници на информация за гояма част от останалите потребители.

В тази светлина отговорът на въпроса е очевиден – привличането на ваша страна, спечелването на симпатиите, добрите ви отношения с т.нар prosumers и възможността да ги превърнете във ваши силни brand advocates е от изключително значение за успеха на бизнеса ви.

Ще припомня само нашумелия пример за истински успешна Маркетинг 2.0 стратегия при откриването на увеселителния „Магически Хари Потър парк” в Орландо през 2007 г. – когато само 7 влиятелни блогъра („Хари Потър prosumers”) направиха така, че 350 милиона души по целия свят да научат за парка и предизвикаха истинска фен-истерия в деня на откриването му (case study анализ на Дейвид Миърман Скот).

За да се случи това, разбира се, на първо място, трябва да познавате добре потребителска та си аудитория и активните членове на вашите онлайн общества. И след като ги идентифицирате, създайте личен контакт с т.нар. prosumers и винаги в процеса на комуникация им обръщайте по-специално внимание (но без това да изглежда като някакво ласкателство или като пренебрежение към другите потребители!).

И още нещо важно – опитайте се не само да привличате prosumers, но също така положете усилия да превърнете и част от вашите consumers в prosumers. Такава инвестици със сигурност си струва.

Повече за Борис Луканов

Блог: http://www.borisloukanov.com/

 

Василена Вълчанова

Колкото и да говорим, че качеството на феновете е по-важно от количеството, толкова повече мениджърите са убедени в обратното. Това се дължи както на чисто човешкия интерес към абсолютни стойности, така и на липсата на други общоприети метрики за успех в социалните медии освен броя фенове/последователи. Ето защо повечето марки се фокусират върху привличането на консуматори.
Разбира се, общата позиция на специалистите е, че е необходимо да привлечете истински активни съмишленици, за да спечелите от присъствието си в социалните медии. Активните потребители са тези, които ще застанат зад вас в момент на криза или ще ви дадат качествена обратна връзка, когато планирате нов продукт. Можете да разчитате на тях – те са истинските ви фенове. От друга страна, в някои случаи не можете да разчитате само на малка активна маса. За създаване на вирусен ефект, например, са ви необходими повече уши и очи – така се увеличава шансът ви за достигане до критична маса. Затова не мисля, че е правилно категорично да възхваляваме която и да е от двете тактики. По-скоро трябва да се фокусираме върху балансиран набор от показатели за оценка на стратегията в социалните медии. Ето няколко съвета в тази насока:

• Несъмнено, следете броя фенове/последователи – това е добър показател за успех. Но не се фокусирайте само върху него!
• Отчитайте препредаването на вашето съобщение: брой споделяния на посланието ви;
• Следете средното количество коментари/отговори за един пост;
• Анализирайте активността на феновете за отделните ви постове и открийте кой вид постове е най-интересен за феновете – така можете да увеличите активността на консуматорите и да ги превърнете в просуматори.

Повече за Василена Вълчанова

Блог: http://vasvalch.com/

 

Евгени Йорданов

Хората в социалните мрежи са там, защото има и други хора. Те не са там, защото бизнесите са там. Бизнесите са там именно, защото хората са там. С тези две изречения исках да покажа каква е зависимостта между тези различни величини в социалните мрежи. Разбира се, когато един бизнес е някъде, в частност в социалните мрежи, зад него в добър процент от случаите стоят “начетени” хора, които със своите стратегии се опитват по някакъв начин да повлияят на потребителите си. Само дето социалните мрежи са прекалено нов канал за комуникация с клиента и по тази причина всички тези начетени хора нямат откъде да прочетат как се прави комуникация в социални мрежи. Т.е. техните планове за това, какво трябва да се случва с техния бизнес и тяхната марка, ако са работили по други канали, не е задължително, и в много от случаите буквално, не работи за социалните мрежи. Незнайно защо брандовете си мислят, че социалните мрежи служат, за да се продава в тях. Социалните мрежи не съществуват с тази цел. Това, което компаниите най-много печелят от социалните мрежи, е brand awareness. Това е правилото. Естествено, като всяко правило и това си има някои изключения, но тези изключения не правят нищо друго, освен да потвърждават правилото: “Не всеки бизнес може да продава чрез социалните мрежи”. От тази гледна точка, нека се върнем към основния въпрос. От кое има по-голяма полза за един бранд в социалните медии – привличането на консуматори или просуматори? Отговорът на този въпрос е еднозначен за мен и той е – просуматори. Естествено обаче повечето компании не виждат нещата по този начин. За тях е нужно да продават, да събират консуматори. Точно тази разлика между мисленето на бизнеса и реалните правила в социалните мрежи пречи на повечето бизнеси да се развиват. Естествено, когато казвам просуматори, аз нямам предвид, че само от този тип хора имат нужда брандовете, но това е типът хора, на които трябва да наблегнат. Разбира се, най-здравословно би било да има един естествен и изравнен баланс между двете групи за наистина успешно присъствие в социалните мрежи.

Повече за Евгени Йорданов

Блог: http://seoptimizacia.com/

 

Иво Илиев

Facebook често се обръща към проактивните консуматори (просуматори), или както обичам да ги наричам аз – “brand debuggers”. Именно просуматорите изиграха ключова роля тази социална платформа днес да има едни от най-бързите и екологични сървъри в света. Именно те до ден днешен помагат на Facebook Developers да открива бъгове и проблеми по платформата си. Единствената причина за това е, че хората са подтиквани от максимата “да си го направя така, че на мен да ми е добре после, когато го ползвам”. Те развиват продуктите на бранда, защото потребляват същите тези продукти и искат те да са по-добри.

Просуматорите са активисти. Те търсят личен принос, съпричастност, колаборация. Социалните мрежи са идеалното място за тях – там можете да ги намерите.

Конкретно на въпроса ще отговоря с кратък пример. Предлагате на вниманието на аудиторията нов продукт. Каква комуникация в социалните мрежи желаете да постигнете? Дали търсите мнения от сорта на “Много ми харесва” или “Не ми харесва”? Или търсите мнения като: “Според мен трябва да подобрите…. и да наблегнете на….”? Втория тип мнение е типично за просуматорите, които знаят как да стават лидери в социалните общности в Интернет. Те носят полезност за бранда, която се изразява в директни приходи и именно това им качество ги прави по-особен тип influencers за бранда в социалните мрежи.

Свидетел съм, как във Facebook, в различни професионални групи, се събират на едно място много просуматори, които не само, че са силно активни, но и “заразяват” със своята проактивност други свои колеги. Интересно е, че в тези групи няма правила за комуникацията – всичко се гради на база респект, доверие и взаимопомощ.

Повече за Иво Илиев

Блог: www.ivosiliev.com

 

Бисер Вълов

Ще сваля отново отговора си по-скоро на логическо ниво, отколкото на ниво рецепта. Колкото и очевидно да изглежда, че е по-добре чрез комуникацията си да привличаме просуматори, които на своя страна да привличат към бизнеса ни консуматори чрез влиянието си, истината не винаги е такава на практика.

Винаги на първо място е проучването за наличие на прозуматори в нашата целева ниша и на нашето локално ниво. Оценката на просуматорите трябва да е в две посоки – лична позиция(преобладаващ тип поведение, предпочитания, убеждения) и влияние(до колко голяма аудитория достигат посланията им и какъв е нейният профил). Ако установим, че в нашата целева ниша действително има просуматори и тяхното влияние е значително – да, най-разумно е да насочим комуникацията си предимно към тях. Ако обаче поне едно от двете условия не е налично, нашата стретегия ще ни доведе до комуникационен провал.

Като пример мога спокойно да дам българския пазар като цяло. В цял свят вече считат блогърите като едни от най-видните и активни просуматори за всеки бизнес. Със същото предположение идват и големите компании на нашия пазар. Често в практиката ми се е случвало да получаваме предложения за изготвяне на стратегии и комуникационни кампании именно с основен фокус към българските блогъри, без преди това да е било направено сериозно проучване на възможностите. Така се стига до много високи очаквания, които често са несъизмерими с реалните факти. В България има достатъчно силни блогове едва в няколко сегмента и насочването на сериозни маркетингови ресурси към който е да е от останалите е наивна грешка. В това отношение никога не съм се колебаел да бъда максимално откровен с клиентите си, за да ги предпазя от грешни ходове.

Ако няма достатъчно влиятелни просуматори в целевата ни ниша на локалния ни пазар, най-разумният ход е да се насочим към консуматорите си, предлагайки качествени услуги към колкото е възможно повече потенциални клиенти. Просуматорите сами ще се появят с развитието на сегмента и наша отговорност е да следим за появата им и да реагираме незабавно. Моята теория е, че просуматорите и последователите на брандовете се „раждат” в геометрична прогресия с нарастването на познаваемостта на марката и развитието на бизнес нишата като цяло. Точната преценка за момента, в който един бизнес трябва да насочи посланиятаа си към просуматорите, е въпрос на професионализъм.

Повече за мен

За блога

 

 Вижте всички текстове от рубриката “5 отговора от практици”!

•••

Ако имате въпроси към някое от изразените мнения или допълнителни въпроси по темата – ще се радваме да ги зададете в коментарите. Под позицията на всеки от практиците има и линкове към неговите контакти и блог, за да осъществите лесна връзка, ако желаете да се консултирате с него лично.

Очаквайте следващото издание на рубриката на 11 октомври!

След вчерашния ден на Съединението днес имам удоволствието да ви представя едно ново мое начинание в същия дух. От доста време обмислям създаването на малка общност от професионалисти по маркетинг, които да се обединят около идеята да се допълват в даването на експертни практически съвети. За мен е важно проектът да е източник на действително познание в най-конкретен и чист вид, което да е достъпно за всички в мрежата и да се открива лесно. Затова реших да поканя за участие в него блогъри, които вече са се доказали индивидуално с познанията си и интересното съдържание, което умеят да създават. Избрах те да бъдат само 5 поради редица причини. Това усложни доста избора ми, но съм уверен, че сега той е оптимален и може да осигури действително висока стойност на това, което предлагам.

 

А какво всъщност предлагам?

От днес стартирам нова категория от теми на блога, която ще е обединена от общото название “5 отговора от практици”. Тази нова рубрика ще бъде седмична и ще има постоянна структура – всяка седмица ще бъде задаван въпрос към 5-мата маркетингови практици и те ще трябва да отговорят на него конкретно и максимално полезно за четящите, ограничавайки се в рамките на 400 думи. Всеки вторник ще се появява публикация, в която ще са събрани от мен петте отговора на въпроса от миналата седмица и ще се задава нов въпрос за следващия вторник. Въпросите ще бъдат формулирани от участващите блогъри на ротационен принцип. Това е най-общата рамка.

 

Какви ще бъдат коментираните теми?

Маркетингът като цяло ще бъде във фокус, но основното ударение ще бъде поставено върху дигиталният маркетинг и използването на най-популярните социални мрежи за комуникационни цели.

 

Защо тези пубикации ще са полезни за теб?

• в тях ще се представя мнението по значими казуси и въпроси от маркетингово естество на добре познати и доказали се практици;
• именно практическият опит на участниците ще им позволи да формулират отговори, съобразени с действителния потенциал на българския пазар и актуалното развитие на комуникационните канали;
• ограниченият размер на отговорите ще принуди всички участници да представят  конкретни позиции, подходящи примери и препратки, без да има разводняване на тезите и прекалено теоретизиране;
• ако желаете да научите повече подробности за някое от изразените мнения, всяка публикация ще предоставя линк към представяне и контакти на практиците, така че с няколко клика да можете да се свържете с този, от когото желаете да научите повече;
• всеки вторник ще можете да си „сверите часовника” по важен въпрос и дори да допълните позициите със своето мнение за не повече от 15 минути.

 

Кои ще са петимата практици?

Проектът ще бъде форма на колективно блогване. Аз ще бъда един от участниците. Останалите участници ще бъдат Иво Илиев от ivosiliev.com, Борис Луканов от borisloukanov.com, Василена Вълчанова от vasvalch.com и Евгени Йорданов от seoptimizacia.com. Повече за тях ще научите съвсем скоро в отделни публикации за всеки от тях, макар че вероятно вече ги познавате.

 

Снимка: Dricker94

 

Заглавието на днешната публикация е името на нова серия постове на блога, които ще се концентрират върху практиката в използването на различни маркетингови инструменти и канали. Предвид все по-сериозната ми отдаденост предимно на дигиталния маркетинг, в тези постове всяка седмица ще се появяват забележителни идеи как да се възползваме от възможностите на социалните мрежи на практика. Разбира се, ще се стремя да споделям интересни хрумвания и от офлайн маркетинга, както досега.

 

Защо избрах точно името “10 минути практика”?

Личните ми наблюдения показват, че колкото и интересни блогове за маркетинг да срещам, все по-малко време ми оставa да ги чета.  Наситеността на множество различни медии, блогове и социални мрежи днес ни поставя в ситуация на труден избор между десетки или дори стотици интересни източници на нишова информация. Често пъти предпочитаме да се задоволим с кратка  и синтезирана представа за случващото се, вместо да изчитаме подробно всичко възможно. Затова стартирам тази серия с идеята тя да бъде максимално от полза за маркетинг практиците. Всяка седмица ще представям чрез нея вдъхновяващи кампании, които са реализирани на практика и са показали висока ефективност спрямо целите си. Описанието им ще се състои от три части: кратко представяне, видео за кампанията(ако е налично) и изводи.

Целта е всяка кампания да може да се разгледа за максимум 10 минути, в които влизат преглеждането на идеята и размишленията върху нея.  Така всеки практик ще може да се запознае с ефективна кампания и да си направи ценни изводи в рамките на кратка 10 минутна почивка между задълженията му. Без излишни думи. Без десетки външни препратки.

Очаквайте скоро първата публикация от серията.

 

 

Имам книгата „Властта на хората” още от чудесния семинар “eAcademy & friends”, на който тя беше официално представена от автора й – Пламен Русев. За семинара се изговори много още по време на събитието(Twitter хаштага прегряваше на моменти) и в последствие беше коментиран активно сред общностите на най-активните онлайн хора в България. Аз ще го запомня преди всичко с най-респектиращата бройка лектори по интернет маркетинг и продажби, която бях виждал до момента да се събира и да говори в един единствен ден. Радвам се, че бях един от лекторите и свързвам този ден с редица полезни запознанства.

 

Но нека не изместваме фокуса от основния герой на онзи ден – първата българска книга за изграждане на имидж и успех в социалните медии. Знаех за „Властта на хората” няколко седмици преди представянето й и донякъде участвах в избора на заглавие и корица за нея. Това спечели вниманието ми и още след като я получих на премиерата, реших, че тя заслужава да мине с приоритет пред останалите заглавия за четене в списъка ми. Сега, няколко дни след като я прочетох и впечатленията са отлежали в съзнанието ми, смятам да ви представя своята гледна точка относно ползите от това издание и нещата, които бяха най-любопитни за мен.

 

Дизайнът на книгата е супер! Удобен, четивен, естествен и изчистен – съчетание, което предразполага към четене и наслада от самия процес. Не са спестени пари от печат и изданието е пълно с качествени и добре подбрани илюстративни материали. Това е не само важно, но и отличително за повечето книги на маркетингова тематика. Истинска проява на лош вкус и непрофесионализъм е да говориш за практически казуси и пълнокръвно общуване с аудитории, ако в собственото си представяне не включиш достатъчно ясни нагледни примери и не се възползваш от всички налични сетивни системи за въздействие. С две думи – първото докосване и прехвърляне на страниците с обхождащ поглед са приятно изживяване.

 

Следва същината. Изданието е условно разделено на четири части(глави). Казвам условно, защото донякъде се възприемат като част от един общ разговор с естествени преливания от тема в тема. Може би в това отношение книгата ми приличаше на записан и издаден на книга семинар.

 

Първата глава е едно въведение в средата, за която става дума в книгата. Всъшност, това е средата, която вече заобикаля всички нас, независимо дали го осъзнаваме или не. В нея се говори за ключовите промени във възприятията на понятия като информационен източник, лидер, реклама, доверие и т.н. Дават се и отговори на основните въпроси като „Какво са социалните медии?”, „Какво мотивира хората да участват в тях?”, ”Какъв е профилът на българските потребители във мрежа като Facebook?” и какво е влиянието на тези мрежи в глобален мащаб. Ако искате да се запознаете с нея, можете да си я изтеглите безплатно.

 

Втора глава е директно потапяне в „дълбоките води” и изследва(да, думата е точна) процеса по създаване и изграждане на идентичност. В тази глава ще откриете изключително ясно развита темата за идентичността и нейните проявления, качествата и усилията, които се изискват, както и правилните възприятия за въздействието й. Говори се за стил, преимущества, честност, лично отношение, отговорност и още редица важни съставки на тайнствената рецепта за привличане на внимание и печелене на критично важното доверие в комуникацията. Много приятно впечатление в тази глава ми направиха силните примери от българската практика, с които бяха илюстрирани голяма част от съветите. Винаги малко ме е дразнело, че постоянно се стремим да копираме и следваме моделите на поведение на глобалните брандове, без да си даваме сметка, че случващото се около нас е много по-ценно, заради чувствително по-голямата адекватност спрямо локалната бизнес среда и нейните специфични особености. Ще се запознаете с наистина любопитни идеи за кампании, реализирани в България и постигнали впечатляващи резултати. Накратко казано – в тази част ще откриете отличен баланс между теоретични и практически познания.

 

Трета глава беше най-интересната за мен. И причината не е, че тя е посветена именно на тематика, която ми се налага често да изпълнявам на практика в професионалните си ангажименти(създаване на стратегия за социалните медии), а защото в нея открих подробни разсъждения по някои казуси, които допълниха и собствените ми познания. Тази глава е най-обемна и обхваща най-значимите теми в практиката на всеки комуникационен специалист в социалните медии – как се поставят ясни цели, как се формират индикатори за успех, как се осъществява слушането и присъединяването към разговори, как се отговоря на коментари и съдава съдържание и т.н. Лично за мен фаворит е частта, посветена на създаването на истински последователи на бранда ви(около стр.150). Дадените съвети там(отделени са няколко страници за целта) за начина, по който да ги откриете и обедините около себе си чрез ангажиране и стимули, са едно от най-полезните неща, които можете да знаете за маркетинга в социалните медии. Тези последователи неминуемо ще ви трябват, ако искате да изградите положителен и стабилен имидж на която и да било марка.

 

Четвърта глава е сбор от полезни приложения, инструменти и практики. Поради същата причина ми беше малко хаотична. Идеята й е да събере на едно място рецица неща, които ще улеснят работата ви или ще ви помогнат да изясните планирането и стратегията си. Разгледан е също и един пример за лоши практики в социалните медии, който все още е много актуален и грешките в него се случват постоянно. Безспорна добавена стойност е речникът на термините, събран и систематизиран от Евгени Йорданов. Чрез него всеки с по-малко опит ще може бързо да си изясни значението и взаимовръзките между част от термините, които вече са се наложили в професионалния жаргон на практиците в областта.

 

В заключение бих казал, че книгата ”Властта на хората” е един отличен пример за това как трябва да се пишат професионални книги в България – с хубав и изчистен дизайн, без излишни компромиси в качеството, съчетаващи теоретично познание с практическа насоченост, изследващи реални примери не само от глобален мащаб, но и от локаната бизнес среда, предлагащи практически улеснения за четящия под формата на полезни инструменти и съвети. Лесно можете да научите повече за книгата или да си я поръчате, ако тематиката ви интересува. Със сигурност ще ви бъде от полза.