Отвъд ириса…

Този въпрос е част от рубриката “5 отговора от практици“.  Тя е форма на колективно блогване с цел създаването на общност от професионалисти по маркетинг, които да се допълват в даването на експертни практически съвети. Всеки вторник в нея ще се представя не само моето мнение, но и на още четирима доказали се с познанията и практиката си блогъри, коментиращи значими казуси от областта на дигиталния маркетинг. Повече за проекта можете да научите на представящата го страница.

 

Иво Илиев

По същество комуникацията не се е променила откакто свят светува. Единствената разлика е в изразните средства – ако преди една гримаса, жестикулация или интонация ни даваше представа какъв е диалогът, днес нещата са повече виртуализирани като… емотиконки например. Доскоро комуникационните средства бяха “осакатени” във Facebook до три действия: споделяне, харесване и препоръчване. След конференцията F8 екипът на Зукърбърг започна усилена работа по изцяло нова концепция на платформата, която е един нов етап от дигиталната комуникация между хората в Интернет.

Така от мрежа на споделянето Facebook би трябвало да евоюлира в мрежата на взаимодействията. И това започна първо с нововъведенията около статусите – можем да кажем къде сме, какво правим, с кой сме и да покажем снимка или видео в един статус. Сега се появи т.нар. “Дневник” или “Timeline”, който “обрисува” всичко, което сме споделили от живота си, откакто сме във Facebook. Тази информация може да бъде допълвана и обновявана по всяко време – това са спомените ни и всичко, което днес и сега ни се случва и искаме определена група да го знае.

В тази връзка Facebook намериха нови способи, чрез които хората да споделят и да се изразяват виртуално. Възхищавам се на тяхната проницателност – отрано мислят за предполагаемия Web3.0 – на мобилните комуникации и приложения. Истината е, че ние искаме да сме все по-мобилни и потоците от информация, които получаваме от близки хора, да са организирани в леснодостъпна йерархия за нас. Facebook се опитва да направи точно това в момента. Бъдещето ще покаже дали тези опити ще са успешни.

Наскоро ме питаха подобен въпрос: “Как Timeline профилите ще променят нещата”. Пошегувах се, че в бъдеще полицаите и детективите няма да се наложи да задават въпроса: “Къде бяхте на еди-коя-си дата в еди-колко-си часа?”

Повече за Иво Илиев

Блог: www.ivosiliev.com

 

Борис Луканов

Накратко – едва ли ще я променят особено. Дизайнът на профилите в социалната мрежа бе променян на няколко пъти поне, откакто аз съм в нея. И това не се е отразявало пряко на самата комуникация. В случая функционалностите, засягащи самия начин на комуникация, си остават почти същите (като изключим обогатяването на privacy settings и някои малки промени при опциите за споделянето на съдържание).
Разбира се, сигурен съм, че из целия Фейсбук за кой ли път ще се нададе кански вой срещу новите профили, ще се създадат десетки страници от рода „Фейсбук да върне старите профили” „Мразя новия Фейсбук таймлайн” и т.н. – както е ставало винаги, когато от компанията са правили някакви по-значими промени. Естествено, само няколко месеца по-късно почти никой няма да си спомня за предишния дизайн и всички прекрасно ще се справят с новите визия и функционалности, срещу които са протестирали. Между другото, голяма част от подобни „протестни” страници не се появяват спонтанно, а се създават от „предприемчиви” колеги, които по много лесен начин трупат фенове, като впоследствие ги „монетизират” (колкото и да са непрофесионални и неетични подобни техники).
За мен е по-интересно какво ще е решението на Фейсбук за бъдещия дизайн на бранд страниците – дали ще е с таймлайн, подобен на профилите, какви нови функционалности и аналитични инструменти ще бъдат добавени и как те биха могли да подобрят още повече комуникацията с потребителите.
Що се отнася до новите профили с таймлайн, мисля си, че “cover photos” например предоставят нелоша възможност да служат и като един вид ефектни рекламни банери (въпреки че не са clickable). Опцията пък “highlite story”също може да се използва за създаване на по-високо ниво на visibility на определени линкове или послания.
По-скоро обаче ме притеснява близката перспектива в развитието на Фейсбук, че с преминаването към новия Open Graph, през следващата година комуникацията в социалната мрежа може да се изроди в какафония от статуси, линкове, снимки, аудио, видео и всякакви досадни app-генерирани социални обекти, свързани с това кой какво точно прави в дадения момент, каква музика слуша, какво чете, какво готви на обeд или пие вечер, и при това без реално потребителят, самият той да е споделил всичко това. При такова високо ниво на шума в една комуникационна среда, посланията много трудно стигат до тези, за които са предназначени. Което ще има вероятно и негативен ефект върху ефективността на маркетинговите кампании..
Но все пак си мисля, че от Фейсбук няма да допуснат да се случи подобен хаос и ще намерят необходимия баланс. Те и затова са толкова големи и успешни – защото непрекъснато се развиват и умеят да се учат от грешките си. А де не забравяме и че са пред IPO в 2012 г.

Повече за Борис Луканов

Блог: http://www.borisloukanov.com/

 

Василена Вълчанова

При всяка иновация наблюдаваме повече или по-малко сходна реакция от страна на аудиторията във Facebook. В началото всички са недоволни от промените и отвсякъде се надават викове за бойкот на мрежата, триене на профили и прочие. След това настава паниката, свързана с видимостта на информация и стари постове – което до голяма степен е нормално, тъй като потребителите са свикнали да споделят определена информация с определени хора, а повечето нямат достатъчно подробна информация за ограничаване на видимостта на информацията.
Оттук нататък потребителите постепенно свикват с новия дизайн и се възползват от него. За момента не сме достигнали тази интересна фаза и тепърва ще видим повече заигравки като креативно използване на Cover Photo или игра с уголемяването на важни истории в Timeline. С времето и налагането на дизайна новия стил на Facebook ще промени комуникацията. Ето основните плюсове на Timeline:

• По-голямо разнообразие с новите контекстуални действия: потребителите вече правят много повече от Like-ване – те четат, слушат, тичат… По-богатите възможности на Open Graph ще разнообразят news feed-овете и ще привличат повече внимание;
• Повече споделяне: с използването на автоматични приложения потребителите ще споделят все повече. Прост пример е четенето на вестници: преди рядко научавах какво четат приятелите ми, но с приложенията на Guardian или Washington Post всичко е изведено наяве.
• За марките: с тези нововъведения марките стават по-интересни – те са не просто обект на харесване, а източник на нови действия. Това ги прави по-гъвкави в онлайн средата, а носи и повече трафик към тяхното основно „онлайн убежище“.
• Двупосочно взаимодействие: досега основният начин за споделяне във Facebook беше от страна на потребителя – той трябваше да хареса или сподели нещо към своите приятели. В Timeline обаче марките ще са нов двигател на споделянето като с Open Graph могат да бъдат активна страна – създаването на приложение ще им позволи да са по-видими във Facebook-средата.

Всичко това ще се случи постепенно, но наченките вече са видими. Разбира се, времето ще покаже най-добре какво друго ще измислят потребителите.

Повече за Василена Вълчанова

Блог: http://vasvalch.com/

 

Евгени Йорданов
Надали ще променят комуникацията като цяло. По-скоро от Фейсбук искат профилите им да се диференцират от всички други профилни визии, които има по другите платформи, било то социални или не. Това, което по-скоро ще се промени в комуникацията е, че ще се задълбочи още повече воайорството във Фейсбук. То, че е движеща сила за развитието на самата платформа, си е истина, но все пак. Ние писахме малко по тази тематика тук, ако на някой му е интересно да прочете повече, може да го направи там. От гледна точка на бизнеса, това, което ще е една идея по-положително, е възможността за разполагане на допълнителни кутийки с activity-та върху определени онлайн ресурси. Можете да разгледате блога на Иво, който също пише в тази рубрика. В сайдбара му е представен точно такъв бутон – Add to Timeline. Тествайте го и си вижте timeline-ите какво ще им се добави там. Ще ми е интересно да чуя и вашето мнение по този въпрос. Като всяка промяна и тази ще предизвика много негативни коментари и действия. Около 85% от потребителите, които са свикнали с даден продукт и/или услуга въобще не искат да минават на друга (чужда) и/или по-нова версия. Така, че тепърва се очаква да се видят реакциите на хората от 1-ви януари. Комуникацията като цяло не се очаква да претърпи сериозни промени, особено на ниво потребител-потребител.
Повече за Евгени Йорданов

Блог: http://seoptimizacia.com/

 

Бисер Вълов

От гледна точка на комуникацията чрез самия дизайн на новите профили, определено въвеждането на Cover Photo е най-съществената промяна. Върху нея се поставя голямо ударение, тъй като на практика е много по-голяма от профилната снимка и дава много повече пространство за личен брандинг от досега допустимото. До известна степен новите профили изместват центъра на вниманието от визията и мислите на определена личност към нейните възприятия и начин на живот – посланията и визията, чрез които се представяме, топ темите, които избираме да подчертаем(highlight), действията, които извършваме, местата, които посещаваме и т.н. Наистина ключовата дума за промените за мен е лайфстайл. Всички сме звезди в ежедневния сериал на живота ни и timeline-ът е медията, чрез която го излъчваме в детайли по собствена преценка. Вече не сме режисьори и сценаристи единствено на живота си офлайн, но и трябва да отделяме все повече специално внимание на онлайн живота си и имиджа ни там, защото често се случва виртуалният ни сериал да изглежда като кофти ремикс на реалния. Както и обратното.

За мен потъването в детайлите от човешката история е логичен и очакван ход, но и малко притеснителен. Струва ми се малко прекалено предстоящото автоматично споделяне на извършвани действия, което е сериозно навлизане в личното пространство и трудно ще се осъзнае от повечето потребители. На второ място е заплахата от сериозен спам на съдържанието – Facebook вече веднъж успя да пребори този основен проблем за всяка онлайн среда с цената на няколко години и десетки оптимизации. Сега са на път да си отбележат автогол, ако не преценят достатъчно трезво ситуацията.

Говорейки за поставянето на фокус все повече върху начина на живот на отделните хора, искам да отбележа и още една предстояща тенденция. Мисля, че комуникаията ще се промени в посока показност, лицемерие и маниерно поведение. Човешкото его винаги се е зареждало предимно от завистта на околните, което означава, че в среда, където всеки споделя предпочитанията си и стила си на живот, почти всички ще се стремят съзнателно или не към демонстрация на по-висок стандарт. Ще има хора, които посещават определени заведения, само за да го споделят, ще четат медии, които би трябвало да четат(а не реално интересните им)… т.е. ще губим все повече време и ресурси, за да демонстрираме образ, който не ни съответства, вместо да живеем реалния живот, който ни носи радост.

За финал искам да честитя новите профили на жълтите медии. С тях те удариха истински джакпот от налична и потенциална информация за известните личности през следващата година. Може вече да удвоят съдържанието си с клюки и интриги.

Повече за мен

За блога

 

ВНИМАНИЕ!

От днес всички читатели имат право да задават въпроси към участниците и всяка седмица някой от тези въпроси ще се превръща в тема за следващата седмица. Първото издание с въпрос от “публиката” ще бъде представено на 2 януари.

 Вижте всички текстове от рубриката “5 отговора от практици”!

•••

Ако имате въпроси към някое от изразените мнения или допълнителни въпроси по темата – ще се радваме да ги зададете в коментарите. Под позицията на всеки от практиците има и линкове към неговите контакти и блог, за да осъществите лесна връзка, ако желаете да се консултирате с него лично.

Очаквайте следващото издание на рубриката на 27 декември!

Този въпрос е част от рубриката “5 отговора от практици“.  Тя е форма на колективно блогване с цел създаването на общност от професионалисти по маркетинг, които да се допълват в даването на експертни практически съвети. Всеки вторник в нея ще се представя не само моето мнение, но и на още четирима доказали се с познанията и практиката си блогъри, коментиращи значими казуси от областта на дигиталния маркетинг. Повече за проекта можете да научите на представящата го страница.

 

Василена Вълчанова

Hater.net е най-доброто място в мрежата за споделяне на недоволство, основано или (по-често) неосновано. В първите дни след създаването й компаниите се завтекоха да си правят профили там, но след няколко трагични инцидента (самоубийства на маркетинг мениджъри и акаунти, чиято връзка с мрежата не беше доказана), тази практика отшумя.
В Hater.net темите са обединени около тематични кръгове (като например „Правителство“) и във всеки кръг има отделни теми („Високите цени“, „Как ще се возят в BMW-та?!!“ или „Всички са маскари“). Всеки може да създаде събитие тип „Протест“, „Стачка“ или „Сбирка за критично гледане на нова модна колекция/филм/концерт/постановка“. Разбира се, тези събития са изцяло виртуални и присъствието се изразява в това всеки да се пише „Присъстващ“, след което да сипе критики на стената към организаторите или да казва как никога няма да отиде на такава глупост.
Системата е изцяло интегрирана с Failblog.org и потребителите могат да споделят снимки, видеа, линкове. Бутонът Dislike е ясен, затова няма да се спирам подробно на него.
Разбира се, снимките на бебета и котки още са актуални – от тях никой никъде не може да избяга.

Повече за Василена Вълчанова

Блог: http://vasvalch.com/

 

Евгени Йорданов
Всички тук сме си коментирали помежду си: “Еххх… да имаше hatebook в България…”, така че такова стечение на обстоятелствата би било наистина интересно да се разгледа. Трябва, разбира се, да се има предвид, че манталитета на по-голямата маса млади българи, е веднага да скачат активно зад клавиатурата, но да не правят нищо в живия живот. Това са т.н. клавиатурни нинджи. Един сайт като този би имал за потребители именно такива хора. И тъй като те в момента си търсят поле за изява и постоянно се крият зад отдалечените си монитори, те най-сетне ще съберат гласовете си на едно място. Нужно е да няма цензура на мненията. Все пак говорим за демокрация. По-демократично от това да направиш специално място, което хората с алтернативни мнения да се събират и да обсъждат нещата, които ги интересуват, здраве му кажи. Всички знаем за примера, който са наложили течната мая за мазане Marmite. Който не е видял все още какво правят те по въпроса, нека погледне. Те дават точно гласност, както на хората, които ги подкрепят, така и на хората, които ги мразят. И тъй като в големите социални мрежи, включително и Фейсбук, нямат отрицателен сантимент, като например dislike, една такава мрежа, където хората да изразяват негативните си мнения и коментари, би виряла сред българското интернет общество днес. Това, което виждам аз като по-интересен вариант, е да се зададе въпросът, какво биха правили бизнесите в подобна мрежа? В България вече си имаме една подобна – тя се казва BG Rabotodatel и е нещо като Hate-LinkedIn

Повече за Евгени Йорданов

Блог: http://seoptimizacia.com/

 

Иво Илиев

Първата ми задача ще е покриването на разходи за изключително скъпите сървъри, които трябва да имам, за да поема безумния трафик към тази мрежа. Парите за сървъри ще дойдат основно от абонаментни такси на фирми. Който си плати такса ще получава достъп до възможността да се кара онлайн с хейтъра, писал лоши неща за него.
Хейтърите обичат да занимават с изказванията си голяма аудитория, затова веднага след регистрация всеки потребител ще става приятел с всички останали, а чрез бутон “Мразя го/я” ще може да се разсприятелява, посочвайки причината за това.
Задължително ще трябва да има групи за различни каузи. Когато някой създаде група, автоматично абсолютно всички регистрирани в сайта ще стават нейни членове. Чрез бутон “Напускане на групата” всеки ще може да излезе от групите, като посочи причина за това. Администратора ще може да гони хора от групата с бутон “Изгони” и посочване на причина.
За всеки потребител ще има рейтинг система, наречена “хейтометър”. Тя формира точки на база: брой написани неприлични думи; брой тагнати брандове и потребители; време, прекарано в сайта; брой банвания и разсприятелявания. Чрез “хейтометъра” ще се определя “Хейтър на месеца”. Той ще бъде банван от сайта, с възможност да се върне само ако поне 25 потребителя-хейтъри гласуват за неговото връщане, посочвайки причина за това. В края на всяка година ще се провежда церемония по награждаването на “Хейтър на годината”. Церемонията ще представлява събиране на месечните победители и провеждане на словесен дебат помежду им (без модератор и публика… никой няма толкова време). Който последен остане в дебата и има глас – печели титлата. Дебатите ще бъдат качени под формата на сериал в Интернет с възможност за коментари, за да се продължат от другите потребители на хейт-мрежата.
Разбира се, всичко написано по-горе е шега… или може би не е…

Повече за Иво Илиев

Блог: www.ivosiliev.com

 

Борис Луканов

Хейтърска социална мрежа…това вероятно ще е най-трудната ми задача и едва ли ще се увенчае с успех.
Защо ли? Ами хейтърите ще я съсипят от хейт още преди да проработи ? Пък и едва ли някой ще съумее да събере всички хейтъри на едно място да се хейтват помежду си, на тях просто няма да им е интересно, а и си трябва хейт-кауза. Те обичат да са малцинство в едно комюнити, да му правят напук, да изпъкват, да провокират, да скандализират и най-вече другите да се възмущават от тях и да им бъде обръщано специално внимание.
Иначе извън шегата, ако обърна въпроса по отношение на маркетинга в социалните медии, стотици хейтърски социални микромрежи си съществуват в България; само един пример – просто напишете името на който и да е от трите мобилни оператори в търсачката на Фейсбук и ще откриете, че хейтърските са повече и по-големи от официалните страници. Доста големи брандове и то не само в България могат да се „похвалят” с такива постижения. И в повечето случаи раждането на подобни хейтърски общества е резултат или от лош customer service или поради криво разбран стремеж към стерилна чистота в официалните страници/общества на съответния бранд или продукт. Всички, които критикуват остро или хейтят биват блокирани/баннати/изхвърлени и първото нещо, което решават да направят, за да си отмъстят, е да създадат своя мрежа тип „анти-бранд/продукт”.
Така че бих посъветвал, ако хейтърите във вашето комюнити не са някакъв екстремен тип с признаци на ментална неуравновесеност и психически разстройства и не са явно подставени лица на конкуренцията в кухи профили, не ги гонете, не ги блокирайте, не трийте постовете им. Така само ще ги амбицирате и нахъсате още повече срещу вас. По-добре хейтърите да са ви под око, отколкото да не ги знаете какво правят на други места (или да разберете твърде късно).
Един от най-прекрасните примери в това отношение е маркетинговата политика на бранда Marmite (мармаладоподобен продукт, създаден на базата на бирена закваска и растителни добавки). Сайтът им е разделен на две – за такива, които обичат продукта и за такива, които го мразят. По същия начин и във Фейсбук от компанията са създали страница за фенове  и страница за хейтъри. И всичко това, примесено с малко чувство за хумор и умела комуникация, носи само и единствено позитиви за бранда.
Така че хейтърите не винаги са нещо лошо. Всеки от нас има нужда понякога да му се кажат грешките и кривиците право в очите, без излишна любезност и сервилност, действа отрезвяващо. Същото е и в бизнеса. Много често благодарение на хейтърите, можете да разберете за дребни проблеми с продукта/услугите ви и да вземете необходимите мерки своевременно преди да са се превърнали в големи. Можете да се ориентирате къде са слабите ви места и да вложите услия в тази посока. А пък ако успеете да превърнете изявен хейтър във ваш фен, това е равносилно на привличането на поне 100 нови фена.Трудно е, да, но не е невъзможно…

Повече за Борис Луканов

Блог: http://www.borisloukanov.com/

 

Бисер Вълов

Смятам, че това ще е най-откровената социална мрежа, а създателят й определено ще е най-мразеният човек на планетата, което си е едно достойно постижение, покриващо всички критерии за забележителен житейски успех. Създаделят ще бъде мразен от абсолютно всички – от обсъжданите вътре, защото дава възможност да ги обиждат и от обиждащите, защото хейтърите по подразбиране търсят вниманието и разбиването на илюзии, авторитети и митове, а такава личност винаги ще си остане една крачка пред тях по известност и отличимост.
Най-удачно е тази мрежа да наподобява фейсбук…. но с редица разлики. Трябва да е много по-подсигурена, тъй като всеки ден хейтърски организации от какери ще се опитват да я закрият, отнемайки и известността. Потребителите ще могат да се канят за врагове и да си организират чат-сблъци. Груповият чат ще е мястото за безогледно хейтване и вместо емотикони, ще се предлага инструментариум от фрази за масово обиждане и засягане на голяма част от групата – цяла гама от расистки, полови, религиозни и т.н. обиди. Постоянна статистика ще показва най-често повтарящите се демографски групи в чата или съвпадения на интереси, за да може обидите да бъдат максимално таргетирани. Рекламата всъщност ще е платена враждебна реч и нападки и ще се плаща по два начина – импресии или брой шеървания от съмишленици. Единственият like бутон ще е под сложни обиди, а на всички останали места ще се поставят бутони „hate”. Специално за администраторите ще има и бутон “I hate you too” под коментарите на абонирани за страницата им хейтъри. След публикуваните коментари потребителите ще виждат изскачащ прозорец с послание от типа „Поздравления! Ти току-що отдели нови 35 секунди, за да напишеш първокласен хейт.” Във всеки статус с обида или обвинение ще могат да се тагват и съучастници или отговарящи на същите цветисти определения. Нотификациите ще се казват „твоите жълти новини”, а вместо сръчкване ще са налични функциите „наплюй” или ъпгрейднатия вариант срещу заплащане „плисни чаша вода в лицето”. На мястото на снимки и видео ще е възможно да се качват слухове и компромати, а търсачката ще може да търси по дълъг списък от критерии, сред които срамен прякор от детството, агентурно име от ДС, предполагаеми престъпления, порно псевдоним и т.н.
Повече детайли – в предстоящата бета версия…

Повече за мен

За блога

Снимка: Gabe Leee

ВНИМАНИЕ!

От днес всички читатели имат право да задават въпроси към участниците и всяка седмица някой от тези въпроси ще се превръща в тема за следващата седмица. Първото издание с въпрос от “публиката” ще бъде представено на 2 януари.

 Вижте всички текстове от рубриката “5 отговора от практици”!

•••

Ако имате въпроси към някое от изразените мнения или допълнителни въпроси по темата – ще се радваме да ги зададете в коментарите. Под позицията на всеки от практиците има и линкове към неговите контакти и блог, за да осъществите лесна връзка, ако желаете да се консултирате с него лично.

Очаквайте следващото издание на рубриката на 20 декември!

Този въпрос е част от рубриката “5 отговора от практици“.  Тя е форма на колективно блогване с цел създаването на общност от професионалисти по маркетинг, които да се допълват в даването на експертни практически съвети. Всеки вторник в нея ще се представя не само моето мнение, но и на още четирима доказали се с познанията и практиката си блогъри, коментиращи значими казуси от областта на дигиталния маркетинг. Повече за проекта можете да научите на представящата го страница.

 

Иво Илиев

Темата е много дълга и като цяло зависи от потенциала, идеята и реализацията на проекта.
Ще опитам да систематизирам няколко кратки съвета в примерен план за действие, който смятам, че върши добра работа и е универсален:

• Потърсете съмишленици. Това може да са от най-близките Ви приятели, които има с какво да подкрепят проекта, до национални медии, които биха откликнали, ако идеята и реализацията са достатъчно добри, за да бъдат отразени. Намерете си партньори и спонсори, като за целта трябва да имате какво да им предложите – реклама в проекта, споменаване на бъдещи събития и др.
• Създайте шум. Помислете за нещо скандално, провокативно, забавно, което да разпространите в интернет пространството и да обвържете дискретно с проекта. Може да е видео клип или снимка. Може да е на хартиен носител – плакат или графити – вие преценете според възможностите си. Така ще анонсирате проекта “вирусно” преди неговото официално стартиране
• Стартирайте проекта задължително с достатъчно мултимедия – направете видеа за ползваемостта му, за видео представянето му и идеята му. Разпространете ги в YouTube и другите известни видео канали. Добре е да си създадете официален блог на проекта – там ще пишете за всички новости. Задължителна е фен страницата с lading tab за не-фенове – тя ще създаде първоначално общността, която в последствие може да прехвърлите в официалния блог
• Интересувайте се от мнението на хората. Те са тези, които ще развиват проекта, т.е. трябва да е удобен и “уютен” именно за тях. Винаги мислете какво ново да подобрите и допълните по проекта, винаги базирайки се на вашата и потребителската оценка и идеи. Направете план за развитие на база това и го изпълнявайте.
• Направете интервюта със съмишлениците, които сте намерили още в началото (виж т.1). Попитайте ги в интервюто какво мислят за проекта. Така те ще ви помогнат тази информация да достигне до техните кръгове от приятели и познати.
• Опитайте се да се присъедините към важни събития, свързани по тематика с проекта ви. Станете партньори на такива събития и ще достигнете до още повече хора.
• Давайте по малко, но повече. Малките неща обикновено радват много повече хората, ако им придадете някаква емоционална стойност. Slides.bg са майстори в подобни кампании. Имаха кампания, в която хората виртуално се биха с възглавници, а накрая някой и си спечелиха възглавницата; на събития раздават симпатични бонбонки с QR код, който води до виртуално късметче. Бъдете креативни и потърсете емоционален заряд у аудиторията. Правете малки, но запомнящи се неща – трудно е, но… неволята учи.

Сигурно този списък може много да се допълва и обогатява – затова и са коментарите под написаното от нас. Аз лично не веднъж съм казвал, че се възхищавам на екипът на Slides.bg, които показват всеки ден как един startup проект може да се развива по един отличен начин. Желая на тях и на всички вас, които сбъдвате startup мечтите си, УСПЕХ!

Повече за Иво Илиев

Блог: www.ivosiliev.com

 

Борис Луканов

В един идеален свят, при планирането на бюджета за всеки нов проект трябва да се предвидят поне 25% разходи за маркетинг и реклама. Разбира се, това много рядко се случва в родните БГ условия, където всичко се прави почти без пари и “на мускули”.
И все пак, ако сте млад, амбициозен и талантлив специалист и сте вложил почти всичките си средства в новия си уеб проект, как да накарате подходящите хора да се заинтересуват от него, как да привлечете критична маса от потребители, без която е невъзможно развитието му напред?
За какво са приятелите?
Извадете координатите на ваши приятели, които биха оценили усилията ви. Пратете им мейл, съобщение във Facebook, Skype, помолете ги съвсем приятелски за мнение, и евентуално ако им допада проекта ви да го разпространят сред техни приятели и познати.
The world is social/web/!
Постепенно създайте присъствие в социалните медии – задължително във Facebook, Twitter, Google +, LinkedIn, YouTube, плюс други специализирани във вашата сфера социални мрежи и общности. Не бързайте да рекламирате веднага проекта си, по-скоро помолете за отзиви, критики, бележки, защо не и за някакъв crowdsourcing.
Online influencers!
Запознайте се с влиятелните блогъри, журналисти и медии (онлайн и офлайн), които пишат по темата, свързана с вашия проект. Представете им се, покажете им проекта си, помолете ги за някакво ревю, без да искате задължително да е положително. Дори и да не е, имате повече полза, отколкото нищо да не се напише за вас. На този етап е по-важно да се говори за вас/проекта ви, независимо какво точно.
Google rulz!
Не забравяйте за значимостта на SEO, особено за нови уеб проекти. Колкото по-добре е оптимизиран сайта ви, толкова повече потенциални потребители ще разберат за него. Доста неща в тази връзка можете да направите и сами, но докато ги правите винаги се консултирайте със специалист за по-сигурно. Освен това Google ви предоставя възможност да промотирате таргетирано проекта си чрез Ad Words. Ако ви е за първи път, дори ви се дава възможността да изхарчите за кампанията си 100 долара „for free”.
Подобни таргетирани и нискобюджетни промо-кампании можете да реализирате и във Facebook и в LinkedIn.
Креативност!
Креативността винаги помага да се постигне максимален ефект с минимум средства. Креативността не се отнася само до дизайна на проекта/бранда/продукта , уебсайта, лендинг страницата или графичните ви материали. Креативния подход трябва да е навсякъде – в комуникацията, в маркетинга, в рекламата, в избора на изразните средства и каналите, в подхода към потенциалните ви клиенти. Не се страхувайте да провокирате, дори да бъдете скандални.
Потребителите ви!
Не на последно нясто, всъщност е накрая защото е най-важно – всичко което сте направили, е за вашите потребители, не е за колеги, приятели, бло гъри, журналисти и клавиатурни нинджи, а за тези, които ще се възползват от проекта ви, които ще дадат парите си като признание за свършеното от вас. Цялата ви комуникация, всичките ви усилия, когато маркетирате проекта си в интернет трябва да са насочени основно към тези хора. Защото в крайна сметка от тях зависи успеха ви. Без тях и бизнес ангелите няма да се появят.

Повече за Борис Луканов

Блог: http://www.borisloukanov.com/

 

Василена Вълчанова

Маркетирането с ограничен бюджет е ежедневие не само за start up компаниите, но и за доста други фирми и марки у нас. По темата е изговорено много, затова няма да давам много подробно мнение по въпроса, а ще се огранича с няколко съвета:

1. Намерете своята аудитория: нямате време да комуникирате с всеки, дори ако сте start up с недетайлизирана целева аудитория. Обърнете се натам, където са най-голямата част от потенциалните ви клиенти – независимо дали става дума за социална мрежа, форум или специализиран сайт. На първи етап инвестирайте там и само там, където можете да достигнете потенциални клиенти. Необходима е критична маса, която да покаже и на новите клиенти, и на инвеститорите, че в проектът ви има хляб – начинът да постигнете такава маса е в добре утвърдени места по интереси, били те и нишови. Facebook не е отговор на всички въпроси.
2. Не се хвърляйте на всичко безплатно: преяждането е вредно, както при хранене, така и в маркетинга. В момента навсякъде можете да намерите идеи за присъствие в безброй социални платформи, но не им обръщайте твърде много внимание. След като сте определили къде най-лесно можете да срещнете вашата аудитория, придържайте се към избраните канали. Дори да не губите пари с участието си в други проекти, ще загубите време и творческа енергия за развитие на кампании, които няма да доведат до никакви резултати.
3. Бъдете себе си: каквото и да правите, трябва да имате собствен подход към нещата – той ще ви направи различни и разпознаваеми. Най-тъжно ми става, когато младите лица на интересни нови проекти се държат толкова бутафорно сериозно, сякаш са облекли 2 номера по-голям официален костюм. Чарът на младите ентусиасти трябва да се използва.

Повече за Василена Вълчанова

Блог: http://vasvalch.com/

 

Евгени Йорданов
Минималния бюджет е нещо, към което се стремят всички размери фирми, не само такива, които тепърва стартират. Разликата тук е, че тези, които тепърва стартират, би им било доста по-трудно, защото SMB бизнесите, които оперират, са натрупали с времето някаква познаваемост и някаква, колкото и малка в някои случаи да е тя, клиентска база. Обикновено, когато говорим за ниски бюджети, трябва да се има предвид, че онлайн присъствието в повечето случаи е много по-евтино, отколкото офлайн присъствието. От тази гледна точка, това, което мога да дам като съвет, е, ако един startup бизнес започва, то той трябва да хвърли усилия в посока на развитието на онлайн присъствието си, тъй като ще му излезе в пъти по-евтино. Примерен вид за рекламиране онлайн с минимален бюджет са позиционирането в търсачките (SEO) и маркетинга в социалните мрежи. Това са двете най-low-cost решения за startup-ите. Естветвено обаче има значение и къде е позиционирана вашата таргет публика и дали тя изобщо е онлайн. И тъй като просто нямаме възможността да обясним всичко, което знаем – имаше цял семинар на тематиката за маркетинг с нулев бюджет, така че посещението на подобен семинар би могло да даде малко по-задълбочени знания в тази насока за собствениците на startup-и. Успех в начинанията!
Повече за Евгени Йорданов

Блог: http://seoptimizacia.com/

 

Бисер Вълов

Единственият начин да успеем в маркетирането на проект, без да влагаме сериозни средства, е да отделим много време и лични усилия в налагането и познаваемостта му. За тази цел са ни необходими и добре изградени контакти в целевата сфера, в която ще създаваме start up проект. Ако познанствата ни не са вече формирани, ще ни е нужно още повече време и усилия.
Все пак ето няколко идеи, от които можем да се възползваме:
• Създаване на профили в социалните медии(поне Facebook, LinkedIn, You Tube и Twitter), чрез които проектът да се комуникира от нас към целевите ни публики още преди официалното му представяне;
• Срещи с познатите ни, които са влиятелни в областта, чрез които да ги помолим за съдействие и подрепа, срещу която трябва да сме помислили и за ответни ползи(линкове, популяризиране, преференциални услуги и условия и т.н.).Връзката ни с влиятелините личности и степента на договорка с тях е най-важният ни ресурс, когато не разполагаме с пари;
• Създаване на блог към проекта, който да стане известен в сегмента чрез полезността си и да привлече вниманието на лидерите на мнение(най-лесно това се случва в социалните медии);
• Свързване с блогърите и договаряне на взаимноизгодни партньорства;
• Предлагане на проекта за бета тест и рецензии предварително на лидерите на мнение с цел тяхната ангажираност и аргументирана позиция за предимствата;
• Събиране на препоръки от рецензиите и тестовете, които да са от влиятелни личности и поставянето им на видими места на всички основни локации за проекта – сайт, профили в социални мрежи и т.н.;
• Активно участие в облайн общности с интереси в сегмента;
• Прецизно подбиране на предимства на start up проекта ни, които да изтъкваме най-често и по най-ясния начин.

За край отново ще подчертая най-важният елемент за мен в България – създаването на контакти и полагането на усилия те да бъдат изгодни не само за нас, но и за другите страни в партньорствата. Тъй като сме малка страна и повечето специалисти в тесните сегменти се познават лично, от критично значение е какъв авторитет сме си изградили и как се грижим за него.

Повече за мен

За блога

 Вижте всички текстове от рубриката “5 отговора от практици”!

•••

Ако имате въпроси към някое от изразените мнения или допълнителни въпроси по темата – ще се радваме да ги зададете в коментарите. Под позицията на всеки от практиците има и линкове към неговите контакти и блог, за да осъществите лесна връзка, ако желаете да се консултирате с него лично.

Очаквайте следващото издание на рубриката на 13 декември!

Снимка: m_shipp22

Този въпрос е част от рубриката “5 отговора от практици“.  Тя е форма на колективно блогване с цел създаването на общност от професионалисти по маркетинг, които да се допълват в даването на експертни практически съвети. Всеки вторник в нея ще се представя не само моето мнение, но и на още четирима доказали се с познанията и практиката си блогъри, коментиращи значими казуси от областта на дигиталния маркетинг. Повече за проекта можете да научите на представящата го страница.

 

Василена Вълчанова

На първо място, благодарете – дори да смятате, че си го заслужавате. Трябва да покажете на феновете, че оценявате тяхното присъствие и коментарът им ви е направил позитивно впечатление, донесъл е радост на марката, която те харесват. По този начин не само изразявате благодарност, но и връщате малко от позитивната енергия на разговора, която сте получили.
Важно е да имате идея как да популяризирате и как да капитализирате похвалата. Публикувайте позитивните мнения на различните интернет-платформи, където присъствате – нищо не пречи да пуснете в Twitter пост от Facebook или да публикувате коментарите на сайта си. Дори препоръчвам да отделите част от сайта или блога си, където да съберете мнения в стил „Какво мислят другите за нас“ – често компаниите се ограничават само до думи на известни личности, медии или имена от дадения бранш, но коментарите на потребители са също толкова важни. Така ще покажете, че за вас няма по-важно и по-маловажно мнение. Добра практика е да публикувате тези похвали директно до представянето на продукта или услугата ви – така всеки, който дойде да научи повече, ще знае, че имате подкрепата на своите клиенти.
И не на последно място, не превръщайте получаването на похвали в национален спорт. Съществуват много начини да „стимулирате“ позитивните мнения в социалните медии (напр. игри от типа „Най-добро ревю“ и прочие), но тази практика е твърде прозрачна и ще ви донесе повече негативи, отколкото позитиви. Затова покажете ясно, че цените еднакво както заслужената похвала, така и обективната критика, която може да ви помогне да създадете по-качествен продукт (а съответно – и да получите повече похвали).

Повече за Василена Вълчанова

Блог: http://vasvalch.com/

 

Евгени Йорданов
Това е изключително необичайно действие. В България е нещо нормално човек да очаква само негативни и остри коментари относно това, което прави – било то услуга или продукт. Това е така, заради народопсихологията, която имаме ние българите. Ние не сме свикнали да хвалим останалите. Прекалено много поговорки имаме в тази насока, че ако някой надигне главата си сред останалите, то ще бъде наказан. И да не се връщаме прекалено назад във времето към корените на тази народопсихология, трябва просто да кажем, че сме неспособни да мислим другояче. И ако трябва да се върнем обратно на така зададения въпрос, то първата ни реакция винаги би била учудване. Естествено, един такъв положителен коментар или похвала трябва да бъде веднага поощрен. Не само, защото човека се е постарал да надмогне народопсихологията, но и чисто маркетингово трябва да бъде поощрен – да му се даде глас. Защото, ако съпоставим два конкурентни бизнеса, при равни други условия, и единия от тях има лица, като хора, които са харесали и са доволни от този бизнес, то той ще има по-голяма успеваемост сред клиентите, само защото те са видели други доволни клиенти на този бизнес. И въпреки, че обикновено вие вярвате най-силно на хората около вас – вашето семейство, ние вече живеем в едно дигитално бъдеще, където ежедневно срещате нови хора, които колкото и непознати да са те за вас, няколко усмихнати лица и няколко позитивни думи, дори от тези непознати хора, мoгат да ви повлияят в полза на това да вземете решение да използвате определен продукт или услуга на дадена компания. Така, че краткият отговор е, че тези много редки позитивни коментари и похвали трябва да се награждават и да им се дава показност не само от маркетингова, но и от чисто човешка гледна точка.

Повече за Евгени Йорданов

Блог: http://seoptimizacia.com/

 

Иво Илиев

Със сигурност не трябва да реагираме веднага. Бързата реакция винаги е непреценена, защото е по-емоционална, отколкото е необходимо. Освен това доброто мнение в Интернет за продуктите ни е възможност да предизвикаме активност в отговор на него. Често, когато някой ни похвали публично, се намират още хора, които да споделят мнения, част от които положителни и друга част – негативни. Това като цяло е хубаво, защото първата стъпка от добрата комуникация с аудиторията ни е в това да се престрашат да споделят. Ако ние не успяваме достатъчно ефективно да ги предразположим към споделяне, то едно такова мнение ще го направи.
Всяко мнение в Интернет, било то положително или негативно, трябва умело да преминава в диалог, който да разширява активната аудитория.

Повече за Иво Илиев

Блог: www.ivosiliev.com

 

Борис Луканов

Вярно е, че много повече се говори и дискутира как да реагираме при негативни коментари и постове във връзка с нашия бранд/продукт/услуга в интернет, а рядко се обръща внимание на това, как да реагираме при похвали и позитивно отношение. Най-естествената реакция на този, който отговаря за социалната уеб комуникация в този случай, е да изрази благодарност. И в това, разбира се, няма нищо лошо.
Но…достатъчно ли е само това? Както знаем, създаването на вярна „армия” от фенове и превръщането им в евангелисти на бранда е една от основните цели на присъствието ни в социалните медии. Изявата на положително отношение от страна на потребител е изключително важен социален актив за компанията. И в никакъв случай тя не бива да го подминава просто с едно „Благодаря”.

Какво друго може/и трябва да се направи? Най-малкото това е идеална възможност да продължите диалога – с въпрос какво е мнението на потребителя за някакъв друг продукт или услуга, които предлагате. Да попитате какво още бихте могли да подобрите, да промените, за да бъдате още по-добри и харесвани. Препоръчително е и да установите личен контакт по някакъв начин с доволните клиенти и да създадете отделна база данни с такива ваши фенове. А ако са от т.нар. prosumers – и да им обърнете още по-специално внимание (без това да изглежда като някакво ласкателство или пренебрежение към другите потребители, разбира се).
Малки жестове като личен поздрав за рожден ден, покана за парти, което организирате, предоставяне на възможност за тестване на нови продукти, за закупуването им с голяма отстъпка или някакви други подобни прояви на уважение, вършат прекрасна работа. Така карате тези ваши фенове да се почувстват значими, с влияние, така те разбират, че тяхното мнение е важно за вас, че са част от вашето „общество”.
Отново ще припомня нашумелия пример с откриването на увеселителния „Магически Хари Потър парк” в Орландо през 2007 г. – когато само 7 влиятелни блогъра направиха така, че 350 милиона души по целия свят да научат за парка и предизвикаха истинска фен-истерия в деня на откриването му (case study анализ на Дейвид Миърман Скот).
И още нещо важно – „култивирането” на положително настроени фенове и бранд-евангелисти ще ви помогне много и в момент на проблеми – при негативни коментари или недобронамерени публикации, вашите „евангелисти” са тези, на които може да разчитате за подкрепа.

Повече за Борис Луканов

Блог: http://www.borisloukanov.com/

 

Бисер Вълов

Комуникацията в интернет още от самото си възникване беше отличена с повишения риск от неконтролирано изразяване на мнения от анонимни или открити хора към други личности или бизнес обекти. В резултат и до днес корпорациите имат усещане за несигурност и страх при всяко ново начинание в интернет, защото си дава сметка, че има редица неща, които могат да сбъркат в комуникацията си онлайн и това да не остане незабелязано. Ако в миналото не само гласът на обикновения човек можеше да бъде заглушен, но и голяма част от традиционните медии си “затваряха очите” за грешките на влиятелни компани и рекламодатели, то при днешното развитие на интернет самата дума “контрол” е с опасно значение и дразни свободомислещите хора.

В резултат голяма част от компаниите първо закъсняха с присъствието си в мрежата, а след това осъзнаха, че това е грешен ход, защото независимо от тяхното отсъствие, за тях вече се говори и то съвсем хаотично, без те да имат възможност да изразят позицията си и тя да достигне по единен канал до аудиториите им. Затова втората им крачка беше да започнат изграждането на интернет локации и профили в мрежата, мислейки как да изградят правилно своята онлайн репутация, която вече е обособено звено от репутационния мениджмънт в почти всяка средна или голяма компания. И там ключовият въпрос и до днес е какво да правим при възникване на негативни коментари?

Да, но има още една страна на монетата. Какво да правим тогава, когато се окаже, че сме впечатлили дотолкова свои потребители, че те решат да напишат положителни коментари и похвали за нас? Малко са маркетинг специалистите, които мислят по този въпрос, а още по-малко – тези, които споделят опита си. Предполага се, че е много лесно да се справиш в ситуация, когато споделят само хубави неща за теб, но не е така. Сложността е не по-малка от ситуацията на негативен коментар.

Първата крачка е да осъзнаем, че една похвала е забележително действие. Някой не само е използвал продуктите и услугите ни, но и те са му допаднали толкова много, че е открил среда, в която се коментират и е положил усилия да опише своя опит и мнение, вместо просто да хареса или подкрепи чуждо мнение. Този човек очевидно е “на наша страна” и желае да започне комуникация с нас. Ако ние не му обърнем внимание и не пожелаем да разговаряме смислено с него, изпускаме огромен шанс да изградим имиджа си в положителна посока. За положителна репутация не е достатъчно да няма негативни мнения срещу нас, необходио е и да управляваме умело положителните, така че те да бъдат видими и лесно разпознаваеми като достоверни.

Втората стъпка е да покажем, че сме видяли и оценили жеста към нас. Най-малкото е да “харесаме”, гласуваме поощрително или каквото позволява платформата, където е коментарът. Друг вариант е краткото изразяване на благодарности с коментар, но то се използва в малък брой случаи – само при похвала, която е стандартна и няма личен елемент и история в нея и ако няма прекалено много подобни коментари в кратък срок. На голямо количество сродни и безлични похвали се отговаря наведнъж, защото не бива да допускаме да ставаме досаден спамър в очите на феновете ни, като през няколко секунди публикуваме близки по смисъл благодарности. Това е много честа грешка във фейсбук – коментарите от фен страници се появяват в общия фийд на феновете и е добре да мислим за смисъла на всеки благодарствен коментар, преди да го напишем и разпространим до всички.  Затова правилото е, че се подбират дискусиите, които да започнем и в тях е необходимо да коментираме съдържателно и с нови въпроси, вместо просто да благодарим и да завършваме разговара,още преди да е започнал.

Целта на нашата намеса е да покаже уважение и да продъжи ключовите дискусии, вместо да ги приключи с елементарно изразяване на благодарност. Нужно е да се вгледаме в споделените детайли и да намерим онези лични нотки в тях, към които можем да зададем емоционален въпрос и да продължим разговора, който ще става все по-видим за останалите фенове и ще ги провокира да споделят своите положителни впечатления. Това е простата, но сложна за изпълнение рецепта, по която можем да умножим многократно ползите си от всяка похвала и да я превърнем в част от своята репутация.

Повече за мен

За блога

Снимка: stevendepolo

 Вижте всички текстове от рубриката “5 отговора от практици”!

•••

Ако имате въпроси към някое от изразените мнения или допълнителни въпроси по темата – ще се радваме да ги зададете в коментарите. Под позицията на всеки от практиците има и линкове към неговите контакти и блог, за да осъществите лесна връзка, ако желаете да се консултирате с него лично.

Очаквайте следващото издание на рубриката на 6 декември!

Този въпрос е част от рубриката “5 отговора от практици“.  Тя е форма на колективно блогване с цел създаването на общност от професионалисти по маркетинг, които да се допълват в даването на експертни практически съвети. Всеки вторник в нея ще се представя не само моето мнение, но и на още четирима доказали се с познанията и практиката си блогъри, коментиращи значими казуси от областта на дигиталния маркетинг. Повече за проекта можете да научите на представящата го страница.

 

 

Евгени Йорданов

Както споменах и на “Social Me Workshop 6″, където разисквахме този въпрос на дискусията, форумите са една от платформите на комуникацията на миналото. Самите те навяват подобни чувства. Кажете ми вие какво чувствате като чуете думата “форум”? Идеята на Web 2.0 и на по-високото ниво на бъдещето реално е създаването на микро-мрежи. Т.е. мрежи от хора, обвързани с някаква дейност или интереси помежду си, може дори и да не се познават. Форумите са работили преди време на подобен начин, но далеч не точно същия. Така че ако реално самия вид стандартни форумни платформи се преструктурират така, че да инкорпорират точно гореспоменатите очаквани успешни модели в близко бъдеще, те ще имат своето място в бъдещето на Интернет. Ако ли не съумеят да го направят, освен мастодонтите динозаври като BG-Mamma, HardwareBG и т.н. други нови няма да се появят. А споменатите вече ще просъществуват, защото просто в тях има прекалено много информация, която с времето престояване там си отлежава и става по-ценен като ресурс. А търсачките обичат такива неща. Но просто типичното поведение на потребителите в близко бъдеще ще бъде такова, че ще е просто безмислено започването на нов форум. По-лесният и достъпен вариант ще бъде хората да създават Facebook Група или дори нещо малко по-иновативно, като някакъв частен или публичен клуб, в зависимост от предпочитанията си. Тук е времето да споменем, че вече съществува една такава нова мрежа на бъдещето, създадена от куп микро-мрежи и това е българския иноватор в бранша WebClub. Бъдещето е на микро-мрежите. Поне това е, към което се целят най-големите – Facebook, Google и др. Така че не виждам смисъл големите да бъркат във вижданията си (не, че това вече не се е случвало в миналото с IBM и нежеланието им да разгледат дори персоналния компютър създаден от Microsoft). Естествено, хората си имат поговорка и тя е: “Само времето ще си покаже.”. Така че независимо какви предположения имаме, реално след време историята сама ще бъде съдник на всички тези идеи, когато бъде записана в аналите за бъдещите поколения.

Повече за Евгени Йорданов

Блог: http://seoptimizacia.com/

 

Иво Илиев

След като се появи чатът, потребителите в Интернет осъзнаха, че е добре той да има алтернатива, при която комуникацията не е в реално време. Тази алтернатива бяха форумите. Проблемът при тях, също както и проблемът на mIRC, беше създаването на йерархия от администратори, модератори, както и потребители с различен рейтинг. Друг сериозен проблем е това, че колкото по-масов става един форум, толкова по-ниско е качеството на комуникация. Разрастващите се, масови форуми, започнаха да се комерсиализират, а същевременно нямаха потенциала да се превърнат в медии и да изградят някакъв авторитет. Същевременно специализираните форуми стават все по-достоверен източник на конкретни тематични професионални области.
Според мен в днешно време има живот за всяка платформа, която предлага комуникация на база на харесването. По-конкретно всеки уеб ресурс, в който можем да си говорим свободно на темите, които са ни интересни, е ценен и ще е използваем за нас като интернет потребители.
Специализираните форуми са такъв полезен ресурс и ако техните собственици искат да оцелеят сред разнообразието от други безплатни аналози – нека специализират и канализират информацията още повече, за да е тя по-тясна, по-професионална и още по-качествена.
Дори гигантите Facebook и Google са на това мнение. Facebook премахнаха дискусионните форуми от фен страниците и създадоха новите видове “Groups”, които много приличат на форумите. Google също оставиха само специализирани форумни групи за конкретни тематики или support към даден продукт.
Това показва, че и форумите имат място сред платформите за комуникация на бъдещето, но днес, когато всички търсим по-достоверна и качествена информация, форумите могат да привлекат вниманието ни само ако са строго тематични и достоверни източници.

Повече за Иво Илиев

Блог: www.ivosiliev.com

 

 

Борис Луканов

Интернет форумите, поне в близко бъдеще, със сигурност няма да изчезнат, но определено ще се променят. Убеден съм, че на познатите от зората на Internet 1.0 „класически” уебсайтове- форуми на всякакви теми (подобно на тези в dir.bg или abv.bg) не им остават много години живот.
Форумите в близкото минало играеха ролята на комуникационен, социален и донякъде на ПР-инструмент. В смисъл – хората бяха там основно да общуват помежду си, да получават отговори по определени теми, от които се интересуват, да станат част от някаква социална общност и съответно да се издигнат, да добият определен авторитет и влияние в тази общност, а ПР специалистите мониторираха форумите, за да следят какво се говори за техните клиенти, дори не рядко се опитваха да лансират посланията им или да удрят по имиджа на конкуренцията, повече или по-малко успешно.
Тогава (преди 5-6 години) в България нямаше Facebook, Twitter, LinkedIn, социални мрежи тип 2.0, нямаше RSS рийдъри, дори липсваше възможности за коментари в повечето уебсайтове, а Google все още бе далеч от това, което е днес. Огромната част от комуникационно-информационните нужди, които имаха интернет потребителите, се задоволяваха от форумите.
Негативното в тях бе самозабравянето понякога от страна на администраторите, честите спам атаки, на които страдаха форумните платформи и трудността за мониториране (поради факта, че резултати от дискусиите там не се показваха в SERP при търсене).
А положителното – че всеки добре поддържан форум си имаше ясна и строга рангова система на членовете, изградена на базата на публикации, коментари и харесвания. Така че ясно се виждаше кои са лидерите на мнение, кои са авторитетите по различните теми и съответно много лесно се разпознаваха фалшивите профили или членовете – „подставени лица”.
Но нещата се променят бързо. Днес в епохата на Internet 2.0 бъдещето на комуникацията в мрежата е във виртуалните микро-обществата. Те вече започват да изпълняват, и то още по-добре, ролята на „комуникационен, социален и ПР-инструмент”. Всеки човек има различни интереси, възгледи, приятели, професионални контакти и предпочита да общува с различните групи от своите социални кръгове поотделно, създавайки или ставайки част от някаква микро общност от сравнително затворен тип. Такава възможност представят Групите във Facebook и LinkedIn, Circles на Google+, както и много нишови социални мрежи (каквато например е Behance за дизайнерите).
„Нишови” е другата важна дума по този въпрос. Именно в тази посока виждам развитието и трансформацията на традиционните форуми – в превръщането им в своеобразни нишови микро-общества тип 2.0 – в дигитална мини-агора за дискусии, социална интеракция и професионална комунуникация по строго определена проблематика. В повечето случаи те могат да бъдат част от специализиран, нишов уебсайт или пък модул от някаква социална мрежа, таргетирана основно към темата на интерес, като е задължително в тях да бъде интегриран и Social graph, даващ възможност за връзки и споделяне към „макро” платформите като Facebook, Google+ и Twitter.
Е, винаги има изключения („БГ мама”), но те по-скоро потвърждават правилото/тенденцията.
Повече за Борис Луканов

Блог: http://www.borisloukanov.com/

 

Василена Вълчанова

Честно казано, този въпрос малко ми напомня на обявяването на преждевременната смърт на вестниците, радиото, телевизията… И не, не мисля, че камбаната вече бие.
Форумите бяха хаотични и пълни с хора от всякакъв калибър в момента на своята най-голяма популярност. Сега редовият потребител по-скоро е забравил за тях – затова виждаме все по-малко форуми за „всичкология“ (с голямото родно изключение – bg-mamma), а активни остават основно специализирани нишови форуми. В тази платформа са останали основно пристрастените ентусиасти и професионалистите – затова в нея се раждат продължителни диалози и детайлни анализи. Ако сте забелязали, когато търсите отговор на конкретен въпрос в Google, често ви излизат коментари от форуми и това е доказателство на горната теза.
Чух мнението, че за развитието на дадена тема във форум научаваш по-бавно, отколкото за това в социалните медии. Наистина, учудващо, тъй като форумите предоставят същата функционалност за нотификации по email, каквато има Facebook, дори и с функцията за моментно изпращане, дневно и седмично обобщение.
Друг фактор е доверието и експертността на мнението. Да, в новите социални платформи човек присъства обикновено с името и снимката си, а функции като „новите групи“ във Facebook са сходни с тези на форумите – ето защо в новите социални медии при разговор има по-голямо доверие. Това мнение е твърде неправилно. Нека разгледаме дадена група през очите на човек, който за пръв път влиза в нея. Той вижда мнения на потребители (да, със снимки и човешки имена), като всеки твърди нещо различно. Така ориентирането е сериозно затруднено, защото той не може да познае кои от потребителите имат повече опит по темата. При малки групи до 300 души, когато лесно се следи кой какво казва, по-голямо доверие може да има – при над 3000 члена обаче ситуацията ще е съвсем различна. Във форумите съществува ясна индикация, която да отличава отдадените на темата потребители от „новаците“ – обикновено в профила на потребителя има рейтинг за активност и точния брой негови мнения. Това е един естествен филтър срещу фалшива експертност – явно този, който е отделил време да напише 2000 мнения е по-силно заинтересован от темата спрямо потребител с 3 мнения.
И последно, едно обяснение: далеч съм от желанието за сравнение на форумите с новите социални платформи – разбира се, вторите имат повече функционалност и се развиват с по-бързи темпове, защото усилията на разработчиците са насочени натам. Но мисля, че форумите (специализираните такива) имат свое място в социалната еко-система и ще са активни още.

Повече за Василена Вълчанова

Блог: http://vasvalch.com/

 

Бисер Вълов

Моето мнение е, че определено форумите няма да изчезнат скоро. По-скоро няма да изчезне идеята на форумите, но техният вид и структура ще бъдат променяни многократно и предлагани като услуга под различни имена и с различна степен на интеграция с други онлайн платформи.

Вярно е, че стандартните форуми във вида, по който вече ги познаваме от около едно десетилетие, нямат голямо бъдеще. Причината е във все по-слабата им атрактивност и притегателна сила за новите поколения, кито нямат изградени навици към тях. В този смисъл, макар и някои от форумите да са силни в момента, те са на доизживяване по редица причини – дизайн, удобство, интеграция, адаптация… Може би биха удължили живота си, ако направят малко функционални и дизайнерски промени, но и това няма да е достатъчно, за да преодолеят останалите пречки пред стандартния им модел и структура. Информацията в тях се обсъжда по-бавно от случващото се в новите платформи(доскоро беше точно обратното), информацията е все по-хаотична и размита, вътрешните им търсачки не са достатъчно оптимизирани, намирането на информация често отнема много време, макар на места там знанията да са най-задълбочени.

Идеята на форумите обаче няма да остарее скоро или да изчезне. Напротив – очаквам тя да се развива и оптимизира като ключов инструмент за социалните платформи на бъдещето. Много добър пример в тази посока са новите групи на Facebook. Те са почти копие на форумите, но с по-хубав и удобен дизайн, както и малко ценни добавки(като нотификациите, които постоянно те държат в течение на дискусиите, които са ти любопитни). При тях е запазена идеята за обединение около обща тема и интереси, има го принципът на горещите теми(при коментиране в дискусия, тя се изкачва като топ тема и повторно става обект на внимание), имат си администратори, които модерират, предоставят достъп, изключват и т.н. Липсва ми една друга ценна идея – за рейтинга. Защото голяма част от стойността на традиционните форуми се генерираше от лесната разпознаваемост на лидерите на мнение в общността и новите потребители, които са или все още неориентирани, или платени профили. Този лесен тест за достоверност и авторитет на членовете е важна причина те да се сериозен комуникационен и информационен канал и до днес.

Накратко – смятам, че форумите нямат намерение да изчезват като идея и приложение, особено в разгръщащия се бъдещ свят на микромрежите и общностите по интереси. Просто ще се делят на два типа – традиционни форуми и форуми от ново поколение(с нови имена).
Повече за мен

За блога

 Вижте всички текстове от рубриката “5 отговора от практици”!

•••

Ако имате въпроси към някое от изразените мнения или допълнителни въпроси по темата – ще се радваме да ги зададете в коментарите. Под позицията на всеки от практиците има и линкове към неговите контакти и блог, за да осъществите лесна връзка, ако желаете да се консултирате с него лично.

Очаквайте следващото издание на рубриката на 29 ноември!