Отвъд ириса…

Вече едва ли е особена новост, когато някой ви представи като уникално предимство на продукта си неговата здравина и устойчивост. Тези предимства безспорно са ценни и поради тази причина са преизползвани маркетингови инструменти от десетилетия. Даже се смята, че тези предимства са прадеди на новото предимство в тази насока, наречено “гаранция”.

Същото важи и за демонстрациите на здравина. Вероятно сте ставали свидетели на всевъзможни рекламни и нагледни демонстрации – продуктите са рязани, сплесквани, изгаряни, потапяни на десетки метри под вода и дори най-страшното – оставяни в ръцете на невинни дечица и домашни любимци… и въпреки всичко, обикновено продуктът побеждава в тези сюжети и съвсем непукистки продължава да си е технически изправен.

Ако очаквате да ви покажа нещо различно, ще останете разочаровани. Защото аз искам да ви покажа именно всички тези обобщени неща на едно място, но поднесени с много хумор и по нестандартен начин. Вижте един забавен начин, по който можете гарантирано да проверите качествата(и предимно здравината) на SD картата, която преди малко са ви продали( в комплект с гаранция и куп уверения, че няма как да ви се наложи да я ползвате).

Филмът е създаден от добре познатите The Viral Factory. Те са създателите на някои известни и дори скандални кампании като “Safe for Work Porn” на DIESEL,  “Skype laughterchain” и др. В следващ пост ще обясня и как да си направите нужната лаборатория за изследване…

Сигурно си спомняте бегло скандалът около рекламата на спортния тотализатор, за която писаха редица медии в България през май месец. Една от публикациите по темата беше във в. Капитал, където Борислав Кандов доста добре анализира редица слабости и неясноти около рекламната поръчка и реализацията й.

Сега ще ви покажа една по-различна реализация със същата цел. Разликата е, че тя е осъществена от добре познатите DDB New Zealand и залага на доста по-различен тип послания. Рекламата поставя в центъра на вниманието фиш от държавната лотария, който в случая е особена ценност и символ на споделено щастие.  Но в целия клип никъде няма да срещнете това като ясно и конкретно послание – той по-скоро е кратък филм, който разказва една особено емоционална история с леко неочакван край за реклама. В този клип предаността е издигната на силно хиперболизирано равнище и разказва една действително полезна житейска история. Макар нищо да не е казано в прав текст, лесно е да видим непоколебимия стремеж на кучето, което в името на споделеното щастие(фиша) рискува живота си и преодолява препятствията на целия свят.

Струва ми се, че една добре разказана история ще остави у зрителя много повече от нескопосаната реклама, която ние предложихме. С този клип се изграждат няколко от най-важните имиджови характеристики на подсъзнателно равнище – емоционална свързаност, приятни представи за близост, предосещане за житейска промяна(водеща към щастието), значимост на всеки фиш, позната история.

Вече явно става традиция всяка есен Джъд Лоу да се снима в реклама на “Dior”.  След първия рекламен клип от 2008, последва и втори, който беше заснет точно преди година. Сега предлагам на вниманието ви третия, който е нещо мноооооого по-различно.

Създаден е от тандема Гай Ричи(бившия на Мадона и гениален режисьор) – Джъд Лоу(обявен за най-секси мъж на планената преди няколко години и също толкова гениален актьор). Казвам тандем, защото те вече показаха какво могат в ‘Шерлок Холмс”.  Може би това е една от причините за проекта от “Dior” да поканят именно Гай Ричи. Така или иначе – вече е готов новият рекламен клип на “Dior Homme”, който трудно може да бъде наречен рекламен спот. Продължителността му е 5 минути(4 + 1 минута кредити), което го прави по-скоро късометражен филм.  Освен това, честно казано, не мисля, че филмът има точен смисъл и идея – опитайте се да разтълкувате видяното в последствие и ще се убедите. Ако все пак някой е разбрал какъв е точният сюжет и символичните връзки – нека да ме поправи в коментарите.

Въпреки странността си и невъзможността за точно възприятие, този филм борави умело със сетивата и оставя забележителни следи. Той е по-скоро филм-изкуство, създаден заради самото усещане за изкуство. Това го прави изключително подходящ за комуникация на усещания, с каквито желаем да се свързва продукт като парфюмът ни. Клипът успява да смеси редица важни подсъзнателни послания и сюжети, изграждайки психологически “котви” за тях, директно свързани с парфюма(средството за постигане на непознати усещания). Поради тези причини смятам, че работата по клипа е свършена професионално и ефективността ще е много по-голяма от простото привличане на известна личност като рекламно лице на бранд. Видеото вече е гледано над 200 000 пъти. Но вижте сами… или по-скоро усетете:

Днес просто искам да ви покажа една особено емоционална реклама на сериозна тема. Отдавна не съм гледал нещо толкова красиво и едновременно с това страшно…

Във всяка секунда от клипа се усеща неизказана болка. Поздравленията ми към агенция “Young & Rubicam Germany” са повече от искрени и мисля, че те са вложили много емоция в работата си. Няма я плашещата грозота, няма ги раните, няма реално насилие – клипа е толкова ефирен и красив, че контрастът оказва огромен натиск върху съзнанието и рационалното осъзнаване на причините. Символите на насилието са почти “дискретните” пръски кръв, деформациите и нарушеното равновесие в хармоничното движение. Много искам да разбера коя е песента от клипа и ще съм ви благодарен, ако ме насочите към нея.

Смятам, че клипът е измислен, създаден и прецизиран почти до съвършенство. Случващото се успя да накара всичките ми сетива да изтръпнат и да изпитам искрена ненавист към всеки, който и в същия този миг преобразува агресията си в създаване на все по-стръмни стълби от подобен тип…

В днешната тема всъщност искам по-скоро да обсъдя с вас  темата, отколкото да подходя към нея категорично. Става думата за налагането на алкохолен продукт(най-често водка) чрез музикални изпълнители(най-често рапъри).

Вероятно веднага се сещате за “Ъпсурт” и тяхната дългогодишна любовна връзка с “Мери Джейн”.  Да припомня например емблематичната песен “Без възпитание“, в която откриваме почти невинния текст “за Мери Джейн ме изпрати Кърт Кобейн…” Много по-силно е обаче, когато имаме директен визуален product palcement в клип. Такъв е случая с последната им хитова песен – “Мрън, мрън“, където напитката се показва и дори почти сервира неведнъж, а брандировката по музикалните инструменти е почти натрапчива. Самите рапъри от групата откровено споменаха в много интервюта, че благодарение на водката съществува песента и клипа, защото такава е ситуацията в България – без подкрепата на частния бизнес трудно могат да съществуват дори добре познати групи или творци. Дори цитатът в текста е повече от красноречив – „К`во да те почерпя в тая криза? Мери Джейн или някакъв друг атрактант!“ Но пък резултатите са повече от добри – познаваемостта на бранда расте, спомена се на десетки места, клипът е гледан близо един милион пъти в различните сайтове, а според данни от фейсбук песента е достигнала до поне 1 милион българи.

Дотук добре. Но смятате ли, че само българският рап се издържа от водка? Разбира се, че не! Този месец имаме много добър пример -  песента на Риана и Еминем – “Love The Way You Lie”.  Тук мащабите са доста по-големи – песента моментално се превърна в хит(донякъде и заради личната история на Риана, която е близка до идеята на клипа) и вече има над 60 милиона гледания. Трябва да призная и че клипът е много професионално заснет, а текстът и музиката също са на ниво. Но ми направи впечатление очевидният product palcement на водка и в този случай. Не че това не е практика вече – виждал съм какви ли не марки дрежи, технологични джаджи, козметика и т.н. в хитови песни. Но алкохолният бранш е по-различен, почти навсякъде присъстват доста рестрикции относно показването му в реклами, а и в случая брандът е представен точно в ключовите моменти на песента. Водка “Столичная” се появява не само като избор в супермаркета, но и в най-чувствения момент на контрастни чувства, когато геройте(Доминик Монаган и Меган Фокс) се целуват.

Е, поне по един клитерии българският и световният рап си приличат. Но въпросът ми е дали това, от една страна, е морален ход, а от друга – работеща стратегия. Според вас има ли действително големи ползи за брандовете, когато се появяват в клиповече на хитови песни. Дали инвестициите(които уверено твърдя, че не се малки), наистина си заслужават? Да, песните с насочени към точната аудитория. Да, брандът изгражда познаваемост и позитивни нагласи у феновете. Но наистина ли ефектът е силен? Има ли значение брандировката за феновете и дали те наистина се привързват към нея? Дори – забелязват ли я, ако тя се постави не чак толкова натрапчиво? Или просто я възприемат като забавен елемент, а компанията – като един от многото организатори на проекта(клипа)?

Все въпроси, на които ми е интересно да чуя мнението ви.

P.S. Малко извън темата, но напомням, че и Лейди Гага представи водка(Nemiroff) в клипа си “Bad Romance” очевадно. Достатъчно е да видите първите секунди от клипа. След това се появява водката или формата й още няколко пъти.