Отвъд ириса…

Samsung направиха нещо наистина изумително красиво като част от рекламната кампания на 3D LED телевизорите си.

Всъщност изумително красивите неща са две – едно офлайн и едно онлайн. Жителите и гостите имаха възможността да видят три вечери поред  впечатляващо 3D проектиране върху една от най-известните исторически сгради в града.  Това, което ще видите, определено е впечатляващо – сградата се руши, видоизменя, превръща се в тропическа гора, пълни се с вода, разлива се в десетина водопада… и всичко това изглежда наистина живо и триизмерно.

Паралелно с тази демонстрация от компанията създават и специална 3D игра онлайн, която да се играе в You Tube.  Кликнете на линка отдолу, за да разцъкате за няколко минути не по-малко красива игра. Индексаторът на You Tube вече показва близо 300 000 посещения и проби на играта. Никак не е зле… Играйте.

По покана на Григор от GV Trend се включваме е анкетата за навиците и особеностите при четенето на книги. Няма как да не поздравя и “Аз чета” за хубавата идея, защото май от там тръгна цялата инициатива, ако не греша. Така или иначе – ето моите отговори на вероятно вече добре познатите ви въпроси:

1. Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Не. не си спомням да съм го правил. Обикновено много си пазя книгите и поради тази причина внимавам да няма застрашаваща ги храна наблизо. Особено ако се хапва с пръсти.

2. Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Тук вече няма как да се сдържа, макар напитките да не са по-малка заплаха за книгите от храната. Обикновено нещо освежаващо – студени напитки или коктейл на плажа. Алкохолът също е добър вариант, но ми се случва много рядко да пия концентрат и да чета. Иначе понякога съм си представял как след години ще отпивам от чаша уиски с три ледчета, настанен удобно в широко кресло и с книга в ръка…

3. Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява? Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Ужасява ме, когато виждам драскане и бележки в книга, която е различна от учебник. Причината е чисто подсъзнателна – имам чувството, че някой ми натрапва мнението и разбирането си за смисъла или важността на даден пасаж и то в много интимен момент. Нещо като усещането от неприятна и много агресивна реклама.

Иначе отбелязването при мен е много дискретно – или с разделител, ако самата книга си има, или чрез малко картонче. Преди дори не използвах нищо – винаги много добре съм помнел числа и за мен не е проблем да помня дълго време до коя страница съм стигнал. Напоследък обаче имам проблем с тази стратегия – просто чета постоянно по няколко книги наведнъж и често оставям някоя от тях задълго. В този случай вече е необходимо да си отбелязвам.

4. Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

И двете – имат различни функции, но са еднакво важни за развитието на личността и познанието.

5. Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Иска ми се да не прекъсвам в неподходящи моменти или по средата на нещо интересно. Но често ми се налага да чета на малки части, тъй като времето ми е много ограничено и четенето е по-скоро “откраднато” време в помеждутъка на други дейности. Затова вече свикнах да спирам навсякъде и ако се налага – след това връщам малко назад.

6. Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Преди бях много упорит и не оставях недочетене книга. Сега се научих да ценя повече времето си и определено бих го направил, ако книгата очевидно не е това, което съм очаквал или търсил.

7. Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Не. Само ако ми се стори важна – отбелязвам си я някъде(не върху книгата ) и продължавам. По-късно я проверявам.

8. Какво четеш в момента?

“Изкуството да обичаш” на Ерих Фром, “Островът от предишния ден” на Умберто Еко и куп литература за герила маркетинг поради дипломната ми.

9. Коя е последната книга, която си купи?

“Как да печелим по време на криза” на Здравко Райков – отново във връзка с разработката ми за герила маркетинг.

10. От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Вече споменах – чета по няколко. Така винаги имам настроение за поне една от тях в свободната си пролука. И ако не съм твърде уморен – винаги чета нещо.

11. Имаш ли си любимо място/време за четене?

Да, вкъщи, на леглото ми. Предпочитам да чета сутрин, защото тогава въображението ми работи на най-големи обороти. А когато съм в силно емоционално състояние – вечер. Защото тя пък ме вдъхновява повече.

12. Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Не знам, честно казано. Може би не са много поредиците, които съм чел и са ми харесали. Но определено харесвам много отделни произведения и същевременно с това цялото творчество на Тери Пратчет за Света на Диска – с всичките му тематични поредици и свързващи елементи например.

13. Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Няма универсална книга, както няма и универсално щастие. Затова и най-важните книги са различни за всеки човек. Мога да дам много примери за хубави книги, но на всеки препоръчвам отличаващи се произведения. Ако например обичаш пътуванията – бих споменал за “По пътя” на Керуак.  Ако харесваш задълбочените и мъдри книги, които са написани с много стил – бих разговарял за “Одисей” на Джойс. Това именно е и книгата, която смятам за най-ценна от всичко, което съм срещал до момента. Едно наистина огромно произведение в буквален и преносен смисъл.

14. Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

В нас, честно казано, има огромна библиотека с доста хиляди книги. И в момента въпросът е по-скоро къде да ги сложа, а не как да ги организирам. Това е причината и навсякъде да има книги и организацията да е малко хаотична, но сравнително добра. Най-добрата картотека е мозъка – обикновено все някои в нас си спомня къде е била дадена книга и бързо я откривам.

Снимка: electropod

Чували ли сте за кампанията “Супер секси първа помощ”? Преди време марката за бельо “Fortnight Lingerie” я стартира с едно много провокативни клипче с две секси мацки. Едната от тях беше в безсъзнание и другата показваше как трябва да и се окаже първа помощ чрез изкуствено дишане и сърдечен масаж… по бельо. По-долу отново ще кача и това клипче. Забележителен беше начинът на демонстрация – внимателен, чувствен…, но и много прецизен в детайлите.

Идеята на кампанията е да бъде не само предизвикателна и намекваща сексуален акт(което е съвсем обичайно за реклама на бельо), но и по особено еротичен начин да се предадат важни знания от животоспасяващо значение. Струва ми се, че действително образованието изглежда далеч по-привлекателно по този начин.

Тази така начерена социална кампания явно постига целите си. Първото клипче беше гледано 400 000 пъти за една седмица при пускането си, което веднага рязко повиши познаваемостта на бранда. Вероятно с второто видео от “Fortnight Lingerie” ще опитат да продължат успешната си идея, превръщайки я в част от имиджа си. Новото видео е малко “по-традиционно” – вече геройте са мъж и жена. Демонстрирана е и толерантност и липса на всякакъв расизъм – мацката отново е бяла и руса, но пък мъжът е от африкански произход. А това, на което ще ви научат, е как да помогнете в ситуация на задавяне с предмет или храна, заседнали в гърлото. А ако посетите сайта на кампанията, можете да си изтеглите и wallpaper-и.

Преди два дни получих любопитна покана – да разгледам и тествам едно от първите Social Media Press Release(SMPR) съобщения в България. Вижте самото съобщение. Получих го от Apeiron Communication и представляваше учтива покана за участие в Дните на креативността.  По-интересното е, че в писмото си те пожелаха и да научат мнението ми по няколко въпроса за приложението на този тип все още иновативни съобщения. По-долу публикувам моите отговори на най-значимите въпроси, които ми зададоха:

- Какво мислиш за изпращането на стандартни прессъобщения от PR специалисти и маркетинг отдели до блогъри, които не са журналисти, но пишат по дадената тема?

Мисля, че е като “отбиване на номер”. Не е серизоно да пратиш така формулирана информация на блогъри. Знам го от личен опит, защото съм в листите и базите на не един ПР специалист. Адекватното поведение обаче изисква друго – да персонализираш и да улесниш обогатяването на информацията от блогъра. Защото при блоговете едно от най-важните неща е уникалността на текста. Ако пратиш на много хора текст, пригоден за печатни медии, те ще се откажат да напишат и дума след първия, излъгал се да сподели част от информацията. Блогърите искат богатство на информацията, лично отношение, възможности за персонализация на информацията – да изизскваме от тях оценка, опит, критичен анализ и т.н. Само така се появяват стойностни публикации в блоговете, които привличат специфична аудитория. В интернет общуването е не само като с партньор(напр. традиционните медии, където си говорим с колегите журналисти), а като със събеседник. С блогърите заедно разказваме истории, които “слушателите” на разговора ни възприемат.

- Смяташ ли, че информацията в  SMPR е полезна и ценна?

Да, определено. Но това не означава, че ще се възприеме задължително добре. Може би е въпрос на време. Аз напримр бих пратил такова нещо само на познати ми журналисти в началото. След което ще ги питам за мнение, но ще оценя и какво ще напишат(доколко са използвали инфото, а не какво са ми отговорили). И чак след определен период на анализ ще започна да го пращам на всички, но като второстепенна роля – пращам им “традиционен” пресрелийз и отдолу ще им посоча възможност да го прочетат и в такава форма, използвайки новите възможности. Следва ново наблюдение и корекции и чак тогава може да се прилага масово. Искам да отбележа, че това не се дължи на простеснение относно иновативността – става въпрос за прости психологически принципи, които изискват първо обучение и обяснение, за да се наложи едно желано поведение. Независимо колко полезно и просто изглежда на пръв поглед и дали е в действителност. Просто хората променят навиците си по-трудно, особено професионално.

- Би ли публикувал и защо информация, изпратена от фирми, които имат комерсиален интерес?

Бих публикувал – при определени условия. Но не и в буквално копиране на изпратен текст. Бих написал мнението си по тема, която смятам за важна. Бих направил и оценка, ако ме помолят. В комуникацията всичко е въпрос на отношение. При правилна комуникация може да се постигне много в отношенията с блогъри, но не бива да се забравя, че в България те служат предимно на читателите си. Почти няма професионалисти блогъри, които си изкарват прехраната от това. Поради тази причина те нямат интерес да са нечестни спрямо читателите си в повечето ситузции. Да предложиш пари за скрито промотиране на блогър е обидно. Поне за мен.

Накратко – ако някой успее да ме заинтригува с темата си и отговори адекватно и с внимание на въпросите ми – бих написал публикация за наученото.

- Смяташ ли, че SMPR е по-добър вариант за общуване с блогъри?

Възможно най-добрият за момента. Стига зад него да стои екип, които да умее да общува и пояснява.

- Какво оценяваш като предимство и какво като недостатък на предложения от Apeiron модел?

Добър е. И изглежда сравнително просто, което е много важно. Но може и да е още по-опростен. Този модел прилича на това да си вземеш информацията от сайт. А повечето заинтересовани търсят възможно най-компактна информация. Препоръката ми е да има повече обединен текст. Като недостатък отчитам дизайна – още е сравнително недоизпипан и има доста неща за поправяне. Има недовършени елементи и неща, които да се помислят, за да е по-малка накъсаността на информацията и тя да изглежда по-скоро като функционален каталог с всички възможности, отколкото като сайт.

- Би ли използвал информация от SMPR за свой пост?

Разбира се. Той няма съществени недостатъци в сравнение с традиционната форма. Напротив – дава ми много повече информация и удобство. За мен не изглежда странен и непознат.

- Смяташ ли, че е дошло времето да се използва SMPR в България?

По отношение на блогърите – да. По отношение на традиционните медии – в много ограничен сегмент. Нужно е последователно и постепенно обучение за ползите, за което вече споменах.

По темата вече писаха Тодор Христов и Василена Вълчанова. Въпросите са претени общо до 20 блогъра. Вижте мнението им, но ще ми е любопитно да науча и вашето.  Всека препоръка ще бъде от полза.

Мислите ли, че предложеният от Apeiron Communication формат за SMPR е удачен и бихте ли го ползвали?

Снимка: Apeiron Communication

В момента пиша дипломна работа за герила маркетинг. Както вероятно знaете, принципите там са концентрирани върху три основни неща – висока ефективност, реализация на ниска цена, използване предимно на познания по психология, за да се осъществят предишните две…

Та докато пиша се наложи да си припомня един много важен принцип – правилото 80/20, засегнато подробно в книгата на Ричард Кош “The 80/20 Principle”. Може би вече стего чували под една или друга форма. Честно казано, винаги, когато чуя за него, се сещам за разговорите ни в клуб “Спри и помисли” и се развеселявам. Сигурен съм, че и почти всички негови членове вече се усмихват, докато четат това. И все пак – смятам за полезно да го напомня и публикувам в кратка и проста форма.

Правилото 80/20 ни учи на опростеност и се отнася повече за бизнеса, отколкото за маркетинга, и повече за живота, отколкото за бизнеса:

• 80% от постигнатото в работата е резултат от 20% от времето, прекарано в работа;
• 20% от продуктите на една компания обикновено генерират 80% от продажбите й;
• 20% от нейните служители допринасят за 80% от печалбата й;
• 20% от престъпниците извършват 80% от престъпленията;
• 20% от мотористите причиняват 80% от катастрофите;
• 20% процента от дрехите ви ще бъдат носени 80% от времето;
• 80% от задръстванията се случват върху 20% от пътищата;
• 20% от потребителите на компютри купуват 80% от софтуерните програми.

Нашата задача е да е открием кои 20% от маркетинга ни насърчават най-много продажби; кои 20% от клиентите ни допринасят за 80% от печалбата ни, и кои 20% от потенциалните ни клиенти вероятно ще станат наши клиенти.

Една от най-впечатляващите дефиниции на понятието „предприемач” идва от френския икономист Жан-Батист Сей, които въведе думата и я обясни така: „Предприемачът измества икономическите ресурси от зони с ниска производителност към зони с висока производителност.”

Подразбиращото се значение на тази дефиниция, както и на правилото 80/20, е, че в живота се изразходват огромни количества пари и енергия. Цел за всички нас е да идентифицираме зоната с ниска производителност и да направим нещо по въпроса, след това да идентифицираме зоната с висока производителност и да направи нещо по въпроса и тук. Именно това правят успелите хора.

Когато разберете кои 20% от потребителите ви генерират 80% от вашите продажби, насочете усилията си към това да ги направите щастливи, да повишите дела на съвместната ви работа, както и да ви помогнат за набирането на препоръки, защото те очевидно са доволни клиенти. Фактът, че им обръщате повече внимание, ще намали бюджета ви за маркетинг, защото ще можете да обръщате по-малко внимание на онези 80%, които генерират само 20% от печалбата ви.

Когато осъзнаем пълното значение на правилото 80/20, добре е да започнем да го използваме и по други начини: награждане на отличните резултати, вместо да повишаваме посредствените такива. Търсене на по-преки пътища. Взискателност, вместо изчерпателност.