Тази тема е провокирана от блог играта на Манол, в която той ме покани. Чувствам се длъжен да отговоря на това предизвикателство, макар да не съм от най-честите участници в такива блог игри. Причината е, че най-малкото в отговора на този въпрос се крие осмислянето на половината ми и работно, и лично време. 
Естествено, няма как да отговоря еднозначно. Напълно съзнавам, че заради онлайн присъствието си се лишавам от множество други привлекателни възможности да инвестирам времето си. Дори наскоро се осъждах, че от онлайн проекти и работа не ми остава време да ходя на тренировки и да изразходвам физическата си енергия – нещо, на което особено държа. Но факт е, че напоследък успявам отново да съвместявам всичко и да заявя, че този начин на живот ми харесва.
Защо?
Защото е динамичен. Защото те кара да общуваш с много различни хора и да се нагаждаш според възгледите и комуникационните им умения, защото е нужна много прецизност и постоянство, за да постигнеш целите си. Също като в PR професията, която е основната ми професионална среда. В социалните мрежи се изисква не по-малко такт и стратегия, за да успееш да общуваш ефективно с много хора и по различни теми. Ако някой смята, че е лесно да изградиш познанства и влияние в тях, спазвайки малко на брой правила, значи е чел твърде много съвети за успех в социалните общности, без да е взел предвид, че тяхната цел е взаимодействието. Наистина има много начини за взаимодействие, както и устойчиви принципи и конструкции за изпълнението му, но истинските връзки в социалните медии изискват откровеност и ентусиазъм. Това е нещо, което повечето “стратегически” потребители смътно усещат, но често пренебрегват. Накратко – социалните контакти онлайн вече са също толкова “живи”, колкото и реалните запознанства.
Тук ми се иска да изляза от спора равностоен ли е контактът онлайн с този офлайн. Истината е, че и в двата случая има предимства, но вече те обикновено водят един към друг. Когато срещна онлайн интересна личност, често се срещаме и на живо при първа възможност. И обратното – интересувам се от онлайн координатите на всеки по-любопитен човек, когото срещна. За да мога след това да поддържам по-лесно и бързо контакт с него, запазвайки идеята за споделеното съществуване и сътрудничество в мрежата.
Дотук малко абстрактно обясних основната си причина да използвам социалните медии – удоволствието от общуването и създаването на контакти, които са най-ценната съставка на влиянието. Другите ми причина са информираност, свобода за изразяване на мнение, достъп до интересни хора, който там е доста улеснен, споделяне и умерени шеги с по-големи групи от хора, уреждане на срещи и събития, личен контакт, бързо откриване на отговори в общности или от познати, които буквално за минути може да разрешат проблема ми в реално време. Освен това няма как да не спомена и работата – аз по-професия съм мениджър “Нови медии” и някак съм задължен да се интересувам от всичко, случващо се в социалните медии. Управлявам няколко десетки страници и групи във Facebook, още над десет профила в Twitter и използвам предимно профилите на агенцията в останалите социални медии. Налага ми се да използвам почти всички водещи социални медии, но с приоритет определено са Facebook, Twitter, Vboх7(You Tube) и Svejo. Персонално обожавам Flickr, заради чудесните снимки, които откривам и имам възможността да разглеждам или използвам. А за какъв се мисля с тоя блог вече писах.
Снимка: dalbera
