Отвъд ириса…

Първо ще започна с едно голямо “Благодаря!”

То е за всички, които ми помогнаха да стана първият победител в надпреварата BLOG CHALLENGE, създадена по идея на Пламен Петров от Блогатство. Включително и на другите участници, които показаха интересни интерпретации. И което е най-важно – изключително колегиално и приятелско отношение към надпреварата. Затова успяхме да се забавляваме.

Ето и продължението. Новата тема е: “Червен пръстен”.

Стига толкова благодарности, победители и победени. Пред всички желаещи има ново предизвикателство. То отново позволява много свободна интерпретация и гледни точки. Умишлено съкратих конкретиката, за да ви позволя да бъдете колкото си искате алогични и нестандартни. Или пък съвсем буквални, ако решите. Само напомням основното правило: ТАЗИ НАДПРЕВАРА Е ПРЕДИ ВСИЧКО ЗАБАВЛЕНИЕ И ИГРА НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО.

За тези, които още не са наясно с идеята, ще поставя отново линка към въвеждащата публикация на Пламен. Тук ще припомня само правилата – като част от задълженията ми.

ПРАВИЛА НА ИГРАТА:

1. Всеки петък се публикува ново заглавие от победителя.  Всеки от участниците ще има точно една седмица да напише в собствения си блог нова публикация – със същото това заглавие.
2. Всеки участник може да публикува своята статия в който пожелае ден от седмицата – но победителят ще се оценява (и обявява) в следващия петък(след 14:00ч.) и той ще има правото (което си е и задължение) да обяви новата тема за новия едноседмичен тур на BLOG CHALLENGE.
3. Всяка публикация ще бъде оценявана по три критерия: 1. Брой коментари към публикацията (анонимните коментари няма да се броят, както и коментарите от самия автор; виж и пояснението накрая!); 2. Брой ping-ове от други блогове (няма да се броят пинговете от блогове на същия автор, обаче!); 3. Брой гласувания в Svejo.net
4. При равен брой точки по Критерий№1, ще се гледат точките по следващия по ред критерий. Ако две публикации имат абсолютно еднакъв брой точки (което ще си е сензация или опит за измама) – ще се гледа коя от двете публикации е прочетена повече пъти.
5. В конкурса могат да участват само първите 12 блогъра, които заявят участието си след публикуването на всяка нова тема (българските блогове са вече хиляди и няма кой да сравнява 120 статии, пък и това е тест за проактивност).
6. Заявката за участие ще се прави под формата на коментар под публикацията за всяка нова тема и трябва да има следния формат: „Аз, (вашето име) ще участвам в седмичния BLOG CHALLENGE с моя блог (тук трябва да изпишете името на блога си). URL: (изпишете пълния адрес на блога си)“. ПРИМЕР: „Аз, Пламен Петров ще участвам в в седмичния BLOG CHALLENGE с моя блог Блогатство. URL: http://blogatstvo.com“. Ако сте дебил и не можете да изпишете всичко това правилно – сори, но не сте в играта!
7. В състезанието може да участва всеки, който има собствен блог (или е автор в блог от няколко автора) – стига блогът да е на български език (и да е от първите 12, които ще заявят участие, разбира се).
8. НАГРАДА: всеки от 12-те участника в състезанието се задължава при обявяване на седмичния победител да постави на блога си специален банер (“ПОБЕДИТЕЛ В СЕДМИЧНИЯ BLOG CHALLENGE“) и този банер да е и линк към блога на победителя (директен линк към статията-победител). Участник, който не постави банер ще бъде дисквалифициран за участие в следващите 4 тура на състезанието. (И ще бъде заклеймен като циция и нечестен играч).

Това са правилата и те не подлежат на промяна, коментар и дискусия – ако не ви харесват, просто не участвайте в това предизвикателство!

А СЕГА ВНИМАТЕЛНО!!!

Независимо от последните думи, аз се възползвам от позицията си на победител. Казват, че победителите определят правилата на играта. Аз ще направя точно това – вмъквам малка промяна в регламента, за да бъде максимално честно. Според точка 3.1 от основно значение за победата е броят коментари, без собствените. Аз добавям и че всеки коментатор ще се брои от мен само по веднъж! С това отпада вероятността безкраен диалог между двама приятели да отстрани останалите участници.

Е, това беше от мен. Чакам ви.

Нека записването за участие да започне от СЕГА!

Представям един блестящ пример за нискобюджетна кампания в социалните медии, проведена от рекламна агенция “Phlipp und Keuntje” за организацията “VergissAidsNicht“. Кампанията цели да провокира младежите в Германия, карайки ги да помислят над безопаността си в сексуалните отношения. Вече се досещаш, че става въпрос за анти-СПИН кампания, но в никакъв случай няма да си прав, ако решиш и че ти е познат метода на реализация. Именно реализацията е впечатляващо проста и ефективна. Виж сам:

Този разказ е част от състезанието BLOG CHALLENGE,  по инициатива на Пламен от Блогатство. Ако ви хареса – поставете коментар отдолу. Това е единственият начин да спечеля.

Имам много баби. Трудно ми е да кажа точно колко. Причината е, че мога да броя до съвсем малко. Колкото да върша работата си. Няма да бъда прецизен в споменаването на този мой крайно недостатъчен запас от числа, за да не предизвикам подигравателния ти смях. Пък и за да не подскажа нещо, което не би трябвало да знаеш засега…

Смятам да ти разкажа своята биография. Ако моят живот въобще може да се впише в подобен формат. Затова и не слагам представката “авто” отпред. Може би думите ми ще бъдат сухи и малко дървени, но казаното от мен ще бъде истински живо. Биографията ми е съвсем кратка, понеже съм съвсем обикновен. А и никога не съм имал претенцията, че съм нещо повече от братята ми. Така де, всички сме резултат от моментната наслада на родителите си и чак по-късно ни се обяснява, че сме се появили на този свят заради едно или друго… Когато проявим характер. Безсмислици! Аз никога не съм проявявал характер. И поне мога да бъда сигурен, че не съм резултат от грешка. Мнозина и в това се съмняват…

Роден съм преди … тридесет и осем години. Поне така чух. Тогава Никола разказваше за общите ни преживявания на приятелите си и го спомена. Никола е баща ми. Той е единственият човек, към когото ми се струва, че изпитвам благодарност. Все пак съм резултат от неговите усилия и решителност да се появя. Майка ми е мъртва. Умряла е, за да се родя аз. Аз съм странен.

Май вече споменах, че имам братя. Те също са много. Де да можех да ги преброя! Щях да имам поне мъничък ориентир за своето съществуване. Надали щях да успея да се определя ясно и различимо, но поне щях да се сравня с другите, да открия мястото си сред тях… Сега мога да кажа единствено, че имам братя. Че съм виждал само част от тях и че всички те са ме изоставили. Защото не съм им нужен, нито пък те на мен. Аз съм самотен.

Около мен хората непрекъснато говорят, обсъждат, споделят. Аз се стремя да стоя настрани. Да върша своята работа и да не се намесвам в нищо. Но неприятното е, че близките ми ме оценяват единствено в най-критичните моменти. Тогава ме гледат с очакване, сякаш аз съм избраният да променя нещо. И ми е трудно да го призная, но аз винаги ги разочаровам. Крия се в инертното си спокойствие и не правя нищо повече. Преструвам се, че не забелязвам надеждата в очите им. И си мисля, че едва ли ме обичат… Аз съм безчувствен.

Понякога ми се струва, че постоянно се въртя в кръг. Че всичко се повтаря и промяната е само привидна. Тичаш постоянно напред, преодоляваш препятствия, оставяш след себе си спомени, но така и не успяваш да се отскубнеш от плена на числото “пи”. Оставяш точици по дъгата на живота и колкото и да се луташ и бавиш, неминуемо се връщаш в началната си позиция. Единственият изход е да спреш и да се оставиш прахът и забравата да полепнат по душата ти още докато си жив. Неприятна перспектива. Моята душа е птица, която жадува свободата от първия ми ден. Имам чести пристъпи на отчаяние, последвани от опити за полет. Но полет не се случва. Тежести възпират крилете й и чувам единствено монотонният й, заглъхващ глас. Аз съм затворен в собствения си кръг.

Сигурно всичките тези думи ти се струват тъжни. Но грешиш. Просто такава е моята перспектива. Това е кратката биография на живота ми. В нея няма големи и малки събития. Всъщност, дори няма мои събития. Питаш се какъв съм аз? Защо живея? Каква е ролята ми? И аз ти отговарям – да бъда слуга. Аз съм слуга на бабите си. Събирам в себе си целият им генетичен код, но не го пазя. Дарявам го на всеки срещнат. Това е моята роля – да дам на всички едно и също. Наследството от бабите ми е моето предопределение. За тях съм чувал да разказват толкова истории, доколкото никой не е в състояние да брои. Някои ги определят като сиви и скучни, а за други са весел спомен. Някои се стремят да ги прогонят или умъртвят, а други ги наричат божи дар. За мен всичките тези определения нямат значение, но не и за теб. Бабите ми са много по-странни и интересни от мен. Те са дъщерите на времето. Отделните мигове. А аз съм просто стар, стенен часовник…

Дано точно ти някой ден да срещнеш моите най-луди, луди баби!

Необходими са ми около 70 коментара. Ако желаеш – помогни ми!!!

Пренасочването на блога, архива и дизайна са завършени. Естествено, козметични промени винаги ще има и надявам се – за по-добро.

Остават само промени по категориите и таговете за по-лесна ориентация и опростяване, както и редактиране на старите публикации, за да бъде съдържанието с хомогенен дизайн.

Ако все още не сте прехвърлили RSS абонамента си – моля да го направите с едно кликване от този адрес.

Всички партньори ще открият линковете към страниците им като кликнат на “Партньори” в горния ляв ъгъл. Моля да редиректнат линковете към мен на новия ми адрес, ако желаят да запазят мястото си там.

Ако все още не сте мои партньори – това е поканата ми към вас! Просто поставете линк на страницата си и ме уведомете по мейл. Почти незабавно ще получите същия жест обратно.

И накрая най-важната новина – съвсем скоро ще подновя публикациите си. Очаквайте тази седмица нови материали за маркетинг, както и участието ми в BLOG CHALLENGE.

До скоро!

Здравейте!

Това е новият дом на блога ми “Отвъд ириса…”

В момента прехвърлянето му все още не е завършено и в близките седмици ще видите редица промени по дизайна. Със сигурност доста от менютата не работят, но всички грешки ще бъдат отстранени скоро. Отсъства и блогрол, но появата му е въпрос на съвсем кратко време. Ще се радвам да споделите впечатленията и опита си от новата визия и функционалности, както и възникнали грешки, които откривате.

Приятен ден и до скоро!

Бисер