Отвъд ириса…

Качвам наличните клипчета, които открих до момента. Обединяващата идея на кампанията е, че макар и в “Coca Cola Zero” да няма никаква захар, вкусът и е абсолютно същият. Променяме съдържанието, но рецептата за магията на класическия вкус остава непроменена…

Тази публикация е за всички, които искат да се възползват от една чудесна и в общи линии безплатна възможност да популяризират свой проект – бизнес, организация, продукт, услуга, сайт и т.н.

Вече всички отдавна са чули за възможностите на Facebook, а почти всички го ползват. Основната причина е една – възможността за споделяне и връзка. Именно тя е и в основата на редица маркетингови стратегии, целящи да достигнат до милионите активни хора в социалната мрежа. Сега ще споделя наблюденията си върху две от най-популярните форми на контакт между организация/личност и целевите й групи.

Facebook Fan Page VS Facebook Group Page

Когато говоря за разлики, неизменно е добре да отчета, че и двата типа страници имат доста общи черти. Сред тях са сходните възможности за задаване на дискусионни теми, форум, съобщения до почитателите/участниците, видео и фото обмен, изказване на мнение и предложения от присъединилите се. И чрез двете може да се създаде обединяващо място за лесен контакт с огромен брой съмишленици. И затова(както и поради изгодността си от гледна точка на ресурсите) често организациите лесно одобряват предложението за създаване на страница. И на преден план изниква въпросът – коя е по-добрият вариант за целите ни и защо ?

Разлики:

1. Индексация и видимост.
Когато създадете фен страница, тя се индексира от търсачките от момента на публикуване и присъединяване на един последовател. Това означава, че не е нужно да имате регистрация във FB, за да я виждате в мрежата. Стига страницата да стане силна, тя ще се превърне във ваша визитна картичка в Google и дори понякога може да замести нуждата от отделен сайт. Същото не може да се каже за групите. Те са видими само в социалната мрежа и не се индексират.

2. Applications.
Забавните приложения са най-обичайното нещо за FB. Те са хиляди или дори милиони. Маркетолозите бързо усетиха ползата от тях и в резултат можете да срещнете какви ли не тестове, игри или размяна на маркови предмети. За тях кодът е отворен и всеки може да ги създава и вмъква. За една от добрите български фирми, които създават такива приложения, писах тук. Разликата по отношение на страниците е, че ако искате да добавите забавния си тест или игра към страницата на групата ви, няма как да го направите. Имате тази възможност за вмъкване на приложения само при фен страниците.

3. Лого, име, категория.
Горните три характеристики са налични при фен страниците, но не и при групите. Те имат само име(и снимка), но не разполагат с възможността да популяризират логото си чрез статуси и обсъждания. Оттук идва и следваща разлика…

4. Статус.
Има го при фен страниците. Те са като профил на човек и могат да задават свои актуални настроения, действия и т.н. Предимството е, че те веднага се явяват на “home” страницата на последователите и често им напомня за ново събитие, промоция, промяна или просто присъствието си в мрежата. Освен това тези съпбщения си имат лого. Тези неща отново ги няма при групите.

5. “Social ads”.
Можете да промотирате чрез социални реклами при фен страниците, а при групите – отново не. Това се отчита като голям недостатък за маркетинга.

6. Администратор.
При грипите администратора/администраторите са видими за всички, докато при фен страниците създателят е неизвестен. Понякога това е доста полезно за организации, които не желаят да е видимо кой стои зад дадена фен страница. Причината за тази разлика е, че FB отчита създателите на фен страници за носители на правомощия върху съответния обект и изрично иска потвърждение и електронрн подпис при създаване.

7. “Подобни страници”.
Това е характеристика на групите. Там има меню с линкове към подобни по тематика групи. При фен страниците го няма – за радост на мнозина. Чест на компаниите не им допада да имат на страницата си директен линк към страницата на конкурента от същия сегмент.

8. Съобщения.
Тук е големият недостатък на фен страниците, макар и преодолим. Когато изпращате съобщение до своите фенове, то ще се появи в “Updates”, докато при групите се появява в получени съобщения на “Inbox”. Много от потребителите пропускат първото, но следят входящата си поща редовно. Там съобщението има много по-личен характер.

9. Статистика.
Има я само при фен страниците и се задейства след присъединяването на 10 последователи. Сравнително подробна е – показва брой посещения, хронология на броя фенове, разпределение по пол и възраст, коментиране, качване и т.н.

Това бяха основните различия, които открих при наблюдението си. Ако смятате, че подобна страница може да ви е от полза, надявам се да съм ви помогнал. Изборът е ваш.

Покрай предстоящия ми изпит по “Кризисен ПР” попаднах на една много интересна теория, спомената в лекциите на проф. Т. Петев. Реших да я публикувам тук, защото ми се струва доста значима. Със сигурност ще чували подобна гледна точка и преди. Надявам се така представена да ви е полезна:

Според Уолтър Фишер, известен комуникационен теоретик, хората по природа са разказвачи на истории. Разбирането за човека като разказвач на истории представлява познавателната основа на наративната парадигма, както я нарича той. Според автора на тази комуникационна теория разказването на истории е фундаментално качество на човешката природа – хората чувстват и разбират живота си като серия разгръщащи се разкази, описващи конфликти, характери; истории с начало, някакво развитие и край.

Комуникацията следва избраната форма на разказване – действащите характери са описвани в последователност — според замисъла на разказвача. За Уолтър Фишер комуникацията представлява процес на разказване (narrative); всички хора по своята природа са разказвачи на истории. Така бихме могли да разглеждаме цялата комуникация като разказвана случка: независимо от нейната форма ние я интерпретираме и я нагаждаме, вплитаме я в историята на собствения живот . От такава гледна точка не съществува жанр, /…/ който да не представлява определен „епизод от приказката на живота, който да не е построен върху определени знания и митове” (Fisher, 1985, p. 347).

В действителност ние осмисляме живота си, като изграждаме разкази, изтъкани от частици опит в едно работещо цяло. Ние предаваме знания и същевременно ги преобразуваме. Описваме чрез разкази някакви истории, с които интерпретираме своя опит, ценности и ги предлагаме на другите. Според разказната парадигма комуникаторът увлича и води своята аудитория в един процес на съвместно творчество (co-creation). Смисълът на разказите не отразява просто неговите гледни точки за описваната ситуация и за участниците в нея. Смисълът е генериран, като споделяме описваното с останалите. Тъкмо в този двустранно активен процес, в процеса на символно взаимодействие (symbolic interaction) възниква възможност за съвместна кристализация на смисъл. Тъкмо това целенасочено споделяне на опит и смисъл превръща разказването в жива социална и духовна връзка.

Самото изграждане на разказа, как го разгръщаме, осмислянето на описваните случки, генерира изводи, които трябва да помним (lessons to be learned). Фабулата, нейното развитие и развръзка представляват динамични величини, разгръщани във времето. Те се преплитат по неочакван начин, насочат мисълта на възприемащия към теми и ценности, които да пораждат увличащ смисъл. Именно това несигурно развитие на разказваната история ни кара да „се изправяме на пръсти” – и като възприемащи, и като разказвачи. Неустойчиви баланси на предсказуемо/несигурно, желано/избягвано, добро или зло присъстват в описваните постъпки и отношения. Неустойчивост, която изненадва понякога и самия разказвач.

В организационен план нещата изглеждат сходни. По същия начин както индивидите разбират и описват себе си с историите, в които те разказват „себе си”, така и организациите създават, представят и отново пресъздават своя образ в публичното пространство. Така те очертават своята желана идентичност, значима за определени публики. Организациите разказват истории, които описват кои са те, каква е тяхната работа, кои са заинтересовани от нея, кои са техните съперници, врагове. Всичко това оформя определена идентичност, отчетлив образ на организацията в публичното пространство. Именно в подкрепа на желания публичен образ възникват стилизираните разкази, очертаващи духа, социалната значимост на организацията. Като синтез на всичко това възниква и разбирането за водещата й обществена мисия (organization mission).

Чрез разказваните истории за себе си, всяка организация култивира не само своите служители, но и своята контактна среда. С тях тя поражда определени разбирания за своята обществена роля, за необходимата активност, сила и социална стойност. С разпространяваните образи и разкази тя култивира определени социални очаквания, готовност и социални нагласи (social attitudes) за действие. Социално активната организация е силна поради своята култивирана среда. Благодарение на нея тя може да действа на по-широка обществена основа, която усилва собствения й вътрешен потенциал – като хора, като достъпни материални ресурси, като опит. В това отношение самото разказване допълва, прояснява и усилва разбирането на предавания смисъл. В подобен контекст Карл Уейк, друг комуникационен теоретик, казва: как мога да знам какво мисля преди да видя какво казвам?

Качество на разказа е, че той приобщава, увлича останалите участници. Когато възприемаме разказа, ние селективно възприемаме, разбираме, запомняме и възпроизвеждаме описваните случки, ситуации. В контекста на описване и възприемане публиката генерира свои изводи, свой личен смисъл. Дори така наречените „масови щампи” във филмите са възприемани, тълкувани и запомняни твърде различно според ситуацията. И като имаме на ум, че селективно консумираме комуникационни продукти, трябва да знаем още нещо – социалните образци (social patterns), населяващи публичното пространство, са плод на нашите нагласи, които отглеждаме и честваме.

Пораждането на социални и духовни връзки чрез и в процеса на комуникация е същината на всяка изграждана общност. Споделяните истории, които кръжат около нейното минало и настояще й придават социална видимост, значимост. Персоналът на организацията, външните й публики и ПР специалистите се нуждаят от отчетливи представи за нейните силни и уязвими страни. ПР експертите изграждат в публичното пространство желания имидж на организацията, нейните заинтересовани партньори (stakeholders) като потенциал, като активност и обществена ценност. Така те стимулират, насочват общественото внимание, което поради изградените вече представи за активността, потенциала и ценностите на организацията може да идентифицира какви възможности или заплахи се очертават в подвижната контактна среда (contact environment).

Представата на изминатия път на дадена организация влияе върху това, как различните публики в различни ситуации могат да я възприемат като партньор, до колко те могат да й имат социално доверие, че тя ще постъпи така, каквито са правилата, че няма да измени на традиционните добри взаимоотношения, че ще действа законосъобразно..

Членовете на дадена организация, които разбират и приемат идентичността на организацията вече могат да схванат нейните външни публики, интересите на различните заинтересовани, както и техните ресурси. Така се прояснят насоките на взаимодействие, от което би спечелила дадена организация, изясняват се вероятностите и рисковете пред организацията, попаднала в несигурна ситуация. Задача на ПР специалистите е да обосноват позицията на персонала, на официалните лидери и на говорителите на организацията. Това е особено важно, когато организацията е изправена пред каскада от предизвикателства на ситуацията на криза. Когато всички изпитват остър дефицит на време.

Именно точни и бързи отговори на възникващите въпроси и очаквания са това, което вътрешни и външните публики очакват. Необходимо е ПР практиците да умеят да правят кратки ясни изявления, които да приобщават, да мобилизират и ориентират публиките. Кратките информации да ориентират, но и да пораждат смисъл и готовност за взаимодействие.

Уолтър Фишер вярва, че разказите са по-силни и убедителни от други форми на убеждаване – статистики или лекции, например. В своята основна книга „Човешката комуникация като разказване – към една философия на разума, стойността и действието” /1987/ той развива тази позиция, като сравнява наративната парадигма с други форми на рационално убеждаване.

Да оцени сравнително качеството на разказа, Фишер е използвал неговата рационалност, която включва два критерия – непротиворечивост на разказваното и доверие към разказа. Последователността или „кохерентността на разказване” е измерение, според което самият разказ или история имат смисъл – вътрешно е цялостна. Точността (fidеlity) е степента или мярката, до която разказваното се вмества в нашите представи, до колко то отговаря на собствения ни опит. Последното е важно, но както отбелязват различни негови коментатори, непротиворечивостта на историята е решаваща за нейната убедителност.

Ето защо съобщаващият би трябвало да притежава способност да „влиза в кожата” на слушателя, да умее да вижда съобщаваното през погледа на другия. Емпатия е нужна и дори неотменна, за да бъде една случка описвана разбираемо и убедително. Поради това в убеждаващата комуникация се използва термина правдоподобност – качество, което съотнася умствените картини и съответните им значения за общуващите.

На практика ние разказваме и ни разказват истории – реални или измислени. Някои от тях ние приемаме и ги включваме в представите си за света, за себе си, а други оставяме настрана. Ние подбираме такива образи, представи и значения, които не противоречат на изградените ни умствени нагласи. Благодарение на непрекъснатата селекция и допълване ние създаваме и пресъздаваме нашите разбирания за света и за самите нас. Разказите са основа на човешко взаимно разбиране, осмисляне и изразяване.

Теорията и практиката на пъблик рилейшънс имат пряка връзка с разказването и интерпретацията на истории. Редица специалисти по пъблик рилейшънс използват „разказването и управляването на истории, които съобщават нещо за хора, институции и групи” (Barry Brummett, 1995, p. 24) и така прокарват определени представи и разбирания за дадена организация, институция или публична личност. Организациите се стремят да контролират и влияят на циркулиращите в публичното пространство разкази за себе си, какво те казват и какво правят (Heath, 2001, p. 42).

Организациите и ПР специалистите използват определени социални нагласи, мнения и представи като ресурс за печалба на по-широка и голяма обществена подкрепа. В същото те се стремят да променят съществуващите представи, като разпространяват нови разкази в публичното пространство. Организациите са тези, които „доставят някакви сценарии”, възобновявани, нагаждани според възникващата ситуация, организационните приоритети и обществените очаквания. ПР практиците работят с вътрешните и външните заинтересовани (internal and external stakeholders) в процеса на съвместно изграждане на смисъл чрез историите, които са разказвани, приемани и запомняни. Звучи толкова силно, че дори е неудобно.

Във време на криза или объркване на работите в една организация ПР специалистите се стремят да предлагат и разпространяват такива описания, които да обясняват причините за тази възникнала ситуация, както и да предвидят някакъв възможен социално приемлив изход. И то в позитивен план – с минимизирани загуби и усилия за тези, които възприемат очертаната линия на поведение. За това, както набляга Фишер, ключова роля има качеството последователността на разказване (narrative coherence).

Силни и слаби страни на теорията
Познавателните достойнства на разглежданата теория изглеждат значително по-много от разискваните недостатъци и критически препоръки. Силни страни на теорията са:
1/ значителния й евристичен потенциал при процесуално разглеждане на човешкото общуване;
2/ пестеливост (parsimony) и чистота на предлаганите постановки и допускания;
3/ демократичната й ориентация, според която всички хора произвеждат и оценяват разкази.
Отбелязваните слабости на теорията се свеждат до следните четири съществени недостатъка:
1/ няма цялостно описание на основни нейни постановки – комуникацията между хората има и други форми освен наративната;
2/ не обяснява негативни комуникационни последици като окуражаване на омразата и насилието;
3/ теорията, според някои критици, е твърде обща, че не може да разграничи различни типове комуникация;
4/ теорията укрепва социалното статукво – набляга на приети ценности, като игнорира разкази за нови визии и социална промяна.

И не забравяйте да кликнете !