Един танц за едно момиче.
- Сайтът изглежда много приятно и уютно;
- Менюто “Дядо Колега знае, че:”, което е публичната му пощенска кутия, събираща в реално време желанията, е забавен и интересен начин да концентрираш внимание;
- Поставянето на “Промоции” в съседство е повече от уместно;
- Самата игрова част, наречена “Лабиринт на желанията”, е приятен начин да разпуснеш за малко, да запомниш няколко рекламни продукта междувременно и да се амбицираш за поне още няколко игри. Причината е, че точки се печелят страшно трудно и не знам дали наистина максимумът е 100, но аз не постигнах повече от 15. От десетина игри. Ако някой разбере, как се правят повече точки, моля да каже.
- Да изпратиш лично писмо до дядо Коледа след играта, е направо носталгично чувство. От колко години не бях писал желанията си…

Фотограф: Георги Кожухаров [Дневник]
Имаме си нов(е, не чак толкова) председател на медииния регулатор. Тя беше първият шеф на надзорния орган, надявам се и най-сетне да е последният, който обещава да направи реални крачки към прехода от аналогова към цифрова телевизия. Този преход е главният приоритет, който тя посочи. В резултат, вероятно всички се изненадаха и повярваха. Повярвайте и вие.
Самият й избор едва ли е толкова вълнуващ. Все пак другата кандидатура беше на Мария Стефанова. останалите споменати приоритети бяха: активната позиция на СЕМ в процеса на въвеждане на новата Директива за аудиовизуални медийни услуги(срокът за транспонирането на документа в българското законодателство изтича в края на декември 2009 г.),активен професионален диалог с по-влиятелните неправителствени организации от медийния сектор, работа за недопускането на враждебност, цензура и омраза на религиозен, расов или етнически принцип, както и за запазването на чистотата на българския език,стартирането на нови радиопрограми в селища с големи аудитории, които имат стратегическо значение за съхраняване на националната идентичност.
Всичко това е чудесно и наизустено от дългото повтаряне. Жалкото е само, че Съвета претърпя толкова удари в последните месеци, че едва ли някои в момента взима решенията му насериозно. Пък и повечето от тях могат да бъдат атакувани в съда, поради самите му членове. Хайде по-добре да потърсим къде сме захвърлили лампата на Аладин. Там е надеждата ни,а и вече свикнахме да вярваме в приказки.



