body+l Калибриране/Изграждане на рапорт (НЛП)
Настоящата тема е основна за всички видове междуличностна комуникация очи в очи. По същество тя разглежда вече добре известните от невербалното общуване методи за огледално копиране на другия, за да постигнем по-лесно разбирателство с него на подсъзнателно ниво. Различното тук е, че чрез знанията от НЛП можем да достигнем и обясним неща, които няма да прочетете в самоучителите по невербална комуникация. Стъпваме малко по-надълбоко, за да се опрем и оттласнем от същността на другия.

Рапорт – това е процес по създаване и поддържане на комфортно състояние между двама събеседници по време на разговор или просто мълчание.

Изграждането на рапорт преминава през поредица от подстройки(калибриране) към поведението на събеседника. Всички те са важни, но не и задължителни. Просто добавят по един плюс към целта ви – приятно състояние на разбирателство, в което съгласието и обединяването на мненията е лесно достижимо. Често са достатъчни само две-три подстройки, за да направите впечатление и да бъдете приет подсъзнателно. Всяка крачка по-нагоре е усъвършенстване на състоянието. Подстройките са следните:

1. Постройка към позата.
Обърнете внимание на стойката – как е застанал, има ли изразен елемент(подчертаване на част или черта на тялото), какво състояние издава. За значението на всяка поза е изписано много в учебниците за невербална комуникация и аз няма да се спирам на това(темата е твърде обемна). Ако не сте отделяли време на това – добре е да го направите. Разчитането на състоянието е от най-важните променливи, определящи доброто начало на един разговор. Тук задачата е да копирате огледално позата, но без изразените елементи ! Тяхното копиране веднага ще се усети като подигравка и не ви очаква бързо разбирателство.

2. Подстройка към речта.
Тук влиза словореда, емоционалността, потапяне в модалността на другия(дали е в слухово, визуално, кинестетично и т.н. състояние), която се отличава във фразите му, използване любимите му думи(с най-голяма повторяемост), скоростта на речта, паузите , ритъма. Големи грешки са да говориш бавно и отмерено с човек, който изстрелва почти светкавично изреченията. Както и да избереш за изразяване прости съобщителни изречения, без никакви допълнения, определения или обстоятелствени пояснения, когато разговаряш с емоционален човек. Целта е да говориш на “неговия език”.

3. Подстройка към дишането.
Дишането е ритъмът на мисълта. Ако дишате заедно, ще обедините мисленето си. Много хора не вярват в това, преди да го пробват. След това променят мнението си. Обединяването на мисленето означава общ ритъм, който създава взаимно усещане за момент на изразяване, момент на пауза, момент на очакване, момент за действие… Това е много важно за равностойното възприемане на разговора. Хора, които дишат в един ритъм, лесно насочват мислите си в една посока при предложение.

4. Подстройка към гласа.
Представлява важно допълнение към подстройката към речта. Освен това е известно, че при съблазняване играта с гласа е от най-важните фактори. При птиците и животните ситуацията не е много по-различна. Трудно е да копирате тембъра на гласа, но можете да променяте силата и височината му, мелодичността и произношението.

5. Подстройка към убеждения и ценности.
Приятно е да откриваш у другите свои убеждения и ценности. Да поставяте ударение върху общите, е отдавна използвам метод за въздействие върху събеседниците. Това е и един от най-старите способи за манипулация. Хубаво е да внимавате с него и в никакъв случай да не се прекалява – вече има мнителност по тази тема, поради преекспониране на “изключителните съвпадения”. Но е необходима за всяка продължителна комуникация.

6. Подстройка към преживявания.
Насочване към общи преживявания и интереси. Те са прекрасен начин да отчетете сходство и общи вкусове. Хората, които имат предпочитания към сходни преживявания и са водени от общи интереси, се чувстват като индивиди с единен път.

Майсторско калибриране:

7. Подстройка към движенията.
В зависимост от водещата си модалност, хората движат по различен начин ръцете и тялото си. Имат и характерни само за тях жестове. Научаването им и тяхното използване може много да ни помогне. От най-голямо значение за движенията на главата и ръцете.

8. Подстройка към мимиките.
Копиране на гримасите и реда им на появяване. Прави се само ако сте добри актьори и имате различна структура на лицето, за да не се приеме като заяждане или подигравка.

9. Подстройка към личното поле. Където и да се намира, човек изгражда поле на собственото си разпространение около себе си. Това включва не само личното му пространство, но и вещите му. Те са продължение на личното му пространство. Когато се срещате с някого, обръщайте внимание незабавно и на разположението на вещите му – къде се намират, на какво разстояние от него са, какви са и т.н. Това ще ви даде още информация за състоянието му, както и за територията, която смята за полагаща му се. Понякога разбирателството минава и през териториалния баланс в пространството.

Друго предимство е, че когато събеседникът ви си тръгне и случайно забрави някоя от вещите си(плик , книга, чадър…), вие пръв ще го усетите като неприбрана територия, без дори да мислите за това. Достатъчно е само да имате усещане за движенията на другия и в момента, в който не регистрирате движение в една от посоките, вече ще знаете какво се е случило. Прави добро впечатление.

Съвет от мен:
Когато разглеждате за личното поле на другия, как е застанал, къде си е сложил чадъра, метнал палтото и т.н., винаги внимавайте да не срещнете тавана с глава, да ритнете маса, да прегърнете стълб и други такива. icon wink Калибриране/Изграждане на рапорт (НЛП)

Втори, по-смислен съвет:
Винаги, когато усетите, че разговорът взема нова посока, използвайте докосване за бързо преминаване към състояние на рапорт. Това създава по-интимна среда на комуникация, в която начина на изразяване или губи значение, или често обръща знака си. Какво имам предвид ? Правя го винаги, когато искам да създам контраст или просто рязко да сменя посоката. За целта обаче е нужно поне веднъж да сте достигали до състояние на рапорт(единна комфортна среда). Докосването създава в подсъзнанието очакване и допускане за смяна на комуникативното ниво. Често се използва и когато искаш да кажеш нещо важно на някого. В този смисъл създава и представа у другия, че рязката промяна е логична и допустима. Докосването може да ви помогне и при бързото влизане в крак с дишането на събеседника, както и веднага да копирате позата му, защото промяната в стойката също е очаквана. Влизайки в неговата рамка, вече сте на друго ниво. Казах, че начина на изразяване или губи значение, или често обръща знака си. Имам предвид, че ако се потопите в тази среда, не ви е нужно точно и ясно вербално изразяване. Можете да накъсвате изреченията, да ги правите объркани и леко нелогични, да допускате чести повторения – всичко това е просто знак за другия, че изпитвате привличане към него и сте откровени. Такива думи винаги са звучали по-истински и са се приемали добре – за всеки е приятно да ги чува и да вижда трептенето на мисълта в тях. Знакът ще бъде положителен, въпреки недостатъците на речта. Така само за минута можете да влезете в течението на откровеността и да си позволите да бъдете истински. Ще ви отговорят със същото, ако наистина плувате на една вълна.

Ако ви е станало интересно, прочетете още публикации за НЛП. icon smile Калибриране/Изграждане на рапорт (НЛП)

Снимка: malias

Публикувано от biservalov на 25/10/2008 НЛП Психология

2520220470 2b9220bb7b 5 бързи корпоративни урока

Корпоративен урок 1:

Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно обърква адреса и без да осъзнае грешката си, изпраща писмото. В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише:

До: моята любяща съпруга

Тема: пристигнах

Дата: 7-ми септември, 2005 г.

Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук.Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето.

Послепис: Адски е горещо тук долу!

Бизнес поука: Уверете се, че комуникацията се осъщестява между правилните страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на очакванията ви.

Корпоративен урок 2:
Гарванът седял по цял ден на дървото, без да прави нищо. Заекът го попитал: – Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?.- Разбира се, защо не – отговорил гарванът. И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла.
Бизнес поука: За да седите, без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.
Корпоративен урок 3:
В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.
Бизнес поука: Няма значение дали си газела или лъв: когато слънцето изгрее, по-добре да станеш, за да изпревариш другите.
Корпоративен урок 4:
Търговският представител, деловодителката и управителятна фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. “Ще изпълня по едно желание на всеки от вас” – казва той. “Първо аз! Първо аз!” – скача деловодителката – “Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без да се интересувам от нищо”. Пуф! И изчезнала. “Сега аз! Сега аз!” – крещи търговският представител – “Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот”. Пуф! и той изчезнал. “Твой ред е” – казал Джина на управителя. “Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка” – отговорил той.
Бизнес поука: Винаги оставяйте първата дума на шефа.
Корпоративен урок 5:
Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис… Но тя си имала приятел… Един ден Джони не издържал, отишъл при нея и предложил: Ще ти дам 1000 долара, ако ме оставиш да те изчукам. Но момичето го отрязало: – НЯМА НАЧИН! Джони казал: Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се наведеш, а аз ще съм свършил, преди да се изправиш. Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва с приятеля си… Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило: Искай му 2000 долара, прибери парите много бързо, той даже няма да успее да си свали гащите!Така момичето се съгласило и приело предложението. Приятелят й я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане, той й позвънил и я попитал какво е станало.Тя му отговорила:Копелето хвърли монети!!!
Бизнес поука: Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес предложение, преди да се съгласите и да ви го начукат.
Снимка: columbustravelgal

Публикувано от biservalov на 23/10/2008 Лични

p 16103 Подкрепете ги !

Вчера успях да изгледам и втория много силен български филм напоследък – “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Сега мога спокойно да преценя всичко казано и изписано.
За начало смятам, че двата филма са доста различни и е трудно да бъдат сравнявани. И все пак открих някои важни допирни точки, макар и контрастни като послания и средства. До известна степен тези две произведения са пълни противоположности. Ако “Дзифт” е шеметна и мрачна спирала надолу, то “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” е спирала на промяната и издигането на духа. “Дзифт” се развиваше за една нощ, докато “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” проследи и върна назад цял един живот( с един единствен жребий). “Дзифт” беше мрачен и леко хиперболизиран филм-изкуство за суровите закономерности и иронията на живота, докато “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” грабва с чисто човешка история. Докато Молеца загуби всичко, дори това, което никога не беше притежавал, Александър преживя живота си два пъти, за да открие спасението, което винаги е подскачало в собствените му ръце. Единият носи духа на завлядяващ оптимизъм, докато другият открито го поставя под съмнение. Две силни и въздействащи истории, които се пресичат времево…

Няма да изпадам в по-задълбочени изследвания на човешкото, което беше на масата за аутопсии и в двата филма. Просто искам да изразя възхищението си от работата върху тези два проекта, която и в двата случая е била трудна, напрегната и с много липсващи елементи и пречки. Хубаво е, когато наши творци успяват да постигнат заслужени успехи след прецизна работа и отдаденост на целите. И в двата филма имаше чудесна актьорска игра, изпипване на елементите(изследването на затворническите татуси от Никола Тороманов например), силно послание. “Дзифт” успя чрез един груб и дори вулгарен начин, да изрази изящна и неприятна истина. А атмосферата и работата на операторите задължително оставя следи в съзнанието. От своя страна, “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” въвлича в разказа и прави съпричастни зрителите от всички поколения. Филм за зарчетата на съдбата, поставени в кутия, но хвърляни от човешка ръка.

Ако още не сте ги гледайте, ще е чудесно да го сторите. Това е от най-хубавите и приятни неща, които можете да направите за развитието на културата ни. Защото тези хора са повярвали в нея и са направили нещо голямо. Макар и само първа крачка. Изключително ми е неприятно, когато виждам празен киносалон след втората седмица от прожекциите им, както и научаването на факта, че в по-голямата част от страната ни няма как да бъдат гледани – просто няма кина. И това важи за почти всички големи градове, дори Велико Търново. Печално и доста жалко.

event 45407 Подкрепете ги !

Публикувано от biservalov на 21/10/2008 Лични

%D0%B3%D0%B3%D0%B3 Вечерен въздухВ последните седмици се върнах отново към активния спорт. Няма какво да се лъжем – липсваше ми. Е, признах му го…

За физическата активност са наговорени цял куп досадни истини. В отделни периоди съм му обръщал водещо значение, но вярно е и обратното. Сега гледам на него като на наслаждение и извор на особени усещания. За такова имам намерението да разкажа сега.

Едно от най-полезните преимущества на спорта е, че дисциплинира. Нужен ти е ред и постоянство, за да постигнеш нещо. От месец насам успях да си наложа усет за такава дисциплина и помага много в цялото ежедневие. Напоследък и аз имам чести проблеми с умората, поради съвсем логични и прости причини – почти не спя, прекарвам повечето от времето си пред компютъра и постоянно гоня срокове. В следствие се появяват болки, схващания и липса на концентрация. И решението беше не някакъв магически заместител на движението, а просто воля и постоянство за промяна. Вече всяка сутрин правя поредица от загряващи и разтягащи упражнения и дори се е случвало да си изпусна автобуса и после да търся транспорт, но не и да съкращавам тази импровизирана тренировка. Ако пропуснеш веднъж, ще го повтаряш все по-често. Освен това заложих и на тренировки по латино два пъти в седмицата и поне едно посещение на фитнес залата на уикенд. Последната проста подправка от рецептата ми е тичането. Прибавям го винаги, когато чувствам голямо натоварване, и внимавам да не е на по-голям интервал от пет дни. Резултатът е чудесна форма, тонус и позитивна нагласа към всичко наоколо. Ако опитате, убеден съм, че няма да ви е жал за отделеното време… icon smile Вечерен въздух
Вчера имах тежък ден в полза на семейството и разрешаването на натрупалите се проблеми и неуредености. Дейностите се проточиха доста над очакваното и в крайна сметка загубих цялото си време до девет вечерта. След това хапнах набързо, докато гледам новините, излязох за час на кафе и чак тогава се сетих, че не съм тичал отдавна…
Прибрах се, сложих една тениска и маратонки и се запътих към стадиона. Решението беше толкова ненадейно и необичайно, че всички ме гледаха невярващо. Баща ми през цялото време мислеше, че се шегувам и всъщност съм намислил нещо друго. Наистина идеята си беше малко странна, но той вече ми е свикнал…
Към 23:30 бях на градския стадион, намиращ се на няколко минути от вкъщи. От този момент попаднах в незабравима атмосфера. Цялата писта и околността беше тъмна и тиха. Светеха единствено лампите по електрическите стълбове от улиците наоколо. Въздухът беше много лек и свеж, със съвсем слаб вятър. Очертанията на пистата се губеха на около 30 метра напред сред мъглата…
Направих първите няколко стъпки и едва сега усетих вечерта. Обичам всичко в нея – докосването на мрака до тялото, пречистения и отпочиващ от деня въздух, спокойствието, яркостта на въображението и надеждите. Крачките се редуваха. Стъпване на пръсти, оттласване, издигане, свиване на прасеца и крака до 70 градуса… Чувам единствено лекото приземяване от всяка стъпка и дишането си – дълбоко, свободно, изпълващо… Играя си с него, променям темпото му и наблюдавам реакциите на тялото. То бързо се загрява. Вече не усещам хлад, макар да съм по тениска към полунощ. Концентрирам се върху себе си. Няма нищо, което да смущава единството между мен и нощта. Усещам дишането си като втори пулс на тялото, който измерва жизнената му сила, обхвата му. Поемам дълбоко въздух и го оставям да изпълни дробовете ми до краен предел. Сякаш съм погълнат два балона, съдържащи големи идеи, които няма как да задържа за себе си, колкото и да ми се иска. Сещам се за мита за Кронос и децата, които поглъщал…
Продължавам да стъпвам леко и отмерено. Всички знаят, че изразходването на физическата и сексуалната енергия е много важен лост за способностите на ума. Аз откривам още нещо – че умората отваря широко въображението. Поставях си простички задачи – измисли предложение за това и това… и идеите се появяваха почти мигновено. Едва сега осъзнах, че потапянето във фантазията превръща умората в незабравимо усещане. Болката и напрегнатостта изчезваха от мислите, а до съзнанието достигаха единствено топлите вълни, преминаващи по крайниците. Постоянен енергиен масаж. Замислих се, че това е много близо до известния трик за отлагане на свършването при секс – ако усетиш, че наближава края, просто насочваш мислите си в далечна посока и проблеми, докато възбудата ти намалее. Въображението е следа по кривата на емоциите. Усмихвам се. Това е последният важен елемент от тази картина.

Нощта е ритмична и съблазняваща. Като песента на сирена.

Снимка : Andyraino

Публикувано от biservalov на 20/10/2008 Лични

max payne mpks 504 580x464 "Max Payne" излезе

Дълго очакваният от мен филм вече е по кината. Имах възможността да го изгледам веднага и както често става в подобни истории – останах със смесени чувства.

Филмът не е зле, каквито бяха очакванията ми в последните дни преди премиерата, следейки новините около него. Има стил и собствено излъчване, а някои от любимите потапяния в атмосферата (като дъжда и снежинките) присъстват по доста сполучлив начин. Историята почти неотменно следва първата част на играта(не се стига до “Fall of Max Payne”), като обаче са изрязани някои съществени елементи. Тук стигаме и до големия проблем на филма – орязването. Продължителността му е точно 90 минути, което е крайно недостатъчно за разказването на тази история по добър и ефектен начин. Филмът е бил заснет и в последствие съкратен и закърпен, за да може да покрие критериите за излъчване пред тинейджъри(рейтинг 13г.), които носят основните приходи. Парите отново провалиха добрия замисъл. В резултат са премахнати всички сцени с много насилие и почти няма кръв. А от любимата ми част при дрогирането са включени един куп малко безсмислени и предимно козметични видения, но липсват по въздействащите и силни сюрреалистични елементи като лабиринта по кървавата следа например. Историята е разказана сравнително добре за това време, но си личи накъсването. Малко идиотски ми изглежда даването на възрастови рейтинги в случая – премахва се кръвта и бруталните сцени, но якото дрогиране на персонажите остава. Добре че и това не са отрязали, че щеше да е доста комично.

Другото важно за отбелязване е, че това наистина не е екшън. Тези сцени почти липсват и не са кои знае колко ефектни(за разлика от играта). Може би ако го беше снимал Джон Ву… Вместо това в центъра е разказването на историята и тя отнема над 60 минути от игралното време. Има някои странни елементи (може ли някой да ми каже защо Мона стана рускиня ?!), а от местата на действието са подбрани някои от най-култовите за играта. Малко съм разочарован, че клуб “Рагнарог” изглеждаше доста по-различно…
А сега и заключението. Нямаше как да не бъда критичен спрямо този филм. Вероятно сте забелязали, че споменах основно недостатъците. Но филмът определено е доста по сполучлив от повечето екранизации на игри и комикси и има свои индивидуални краски при изобразяването. Препоръчвам ви да му отделите малко време. Просто аз очаквах малко повече и се надявам да си намеря неорязаната версия. Може би в нея всичко ще си дойде на мястото.

Публикувано от biservalov на 20/10/2008 Лични

Абонирай се по e-mail!