Отвъд ириса…

Днес ми се говори за метафори. Всъщност – те са основната съставка на езика ни. Метафорите са безценен способ за комуникация и това отдавна са го разбрали рекламистите. Повечето от вас знаят, че са изключително малък брой рекламите, в които няма поне една силна метафора. В НЛП те са градивен и моделиращ елемент. Със сигурност ще бъда много по-ясен, когато стигна и успея да обясня най-сложните и важни знания в Невролингвистичното програмиране – котвите и метапрограмите. Тогава ще може и да се онагледи и разбере силата на метафорите. За мен е важно сега да разгледам и анализирам накратко основните комуникационни преимущества на метафората.

Метафорите стимулират дясномозъчното, субективно мислене – несъзнаваните нива в нас. Те осъществяват контакт с подсъзнанието и ресурсите му. Действат като свързващо звено между съзнанието и несъзнаваното. Метафорите се използват за:

• Опростяване – внасят лекота в съобщението. Няма го конкретният повод, случаят се пренася в позната и ясна за всички територия, отнема се терминологичната тежест.

• Деперсонализиране – позволява ви да останете извън проблема. Може да го изнесете отвън, да му придадете нова форма. Но най-важното е, че премахвате влиянието на личността, която е замесена – унищожава се ранговият знак. Той губи значение и независимо от вече създадената положителна или отрицателна нагласа, позволява на присъстващите да разширят кръгозора си и да погледнат от различна гледна точка.

• Стимулиране на творческото мислене, защото ни свързват с подсъзнанието – метафората ангажира дясната половина на мозъка ни, която е доста по-различна от логичната и разумна лява половина. Там не само решенията се приемат по-лесно и въздействието е по-силно, но и мозъкът се настройва творчески и започва да създава свои аналогии, от които се раждат нови метафори. Последното спомага за изграждането на общ език и допринася за постигането на разбирателство в групата.

• Привличане вниманието на слушателите – метафората е много по-атрактивна от формалните или сухите и логични доводи.

• Преодоляване на съпротивата – човек не се съпротивлява срещу метафората – обикновено метафорите се изграждат на основата на общи за всички асоциации, които те добре познават в професионалната или личната им сфера. Най-силни са в професионалните общности(например програмисти, политици, мениджъри, геймъри…), където с помощта на съответния жаргон и типична за професията ситуация, може да се постигне неоспорима и приятна за събеседниците убедителност. Счита се за откровено манипулативна техника.

• Пораждане на емоции – щом има намеса на дясното полукълбо, задължително има и емоции, представи, образи. Емоционалната наситеност на метафорите варира в широки граници, но винаги превъзхожда логичните доводи и обяснения.

• Кратко и ясно определяне на проблемите – проблемът се пренася в ярка и приятна рамка, което спомага и опростява разбирането му.

Толкова за метафорите сега. Скоро ще има и още. Но първо ще се спра на изграждането на рапорт и езика на очите.

Ако ви е станало интересно, прочетете още публикации за НЛП.

Днес се зачетох в един интересен материал от Антъни Робинс, мой любим автор, що се отнася до усъвършенстване, мениджмънт и постижения. В този материал той говореше за книгата “Най-богатият човек във Вавилон” на Джордж С. Клейсън. Казва наистина хубави и интересни неща за нея, но на мен ми направи впечатление едно конкретно нещо, което сметнах за важно и съответно добра причина да бъде споделено с вас. Заинтригува ме модела, който той споменава и на който аз много държа. Надявам се идеята да се хареса и на вас. Ако имате и свои модели, би ми било доста интересно да бъдат обсъдени. Така че – моля, заповядайте ! А аз предоставям точните думи на Антъни за модела:

“Най-важното нещо, на което ни учи книгата , според мен, е съветът да раздаваме 10 процента от всичко, което печелим. Това е правило. Защо ? Едната причина е, че трябва да връщаме онова, което взимаме. Другата е, че това създава ценност за вас и за другите. И което е най-важно, това показва на света и вашето собствено подсъзнание, че имате повече от достатъчно. Това е една много силна увереност, която трябва да се поддържа. Ако имате повече от достатъчно, това означава, че можете да имате каквото поискате, а и другите също могат. И като поддържате тази мисъл, тя постепенно се превръща в истина.

Кога трябва да започнете да раздавате десетте процента от печалбата си ? Когато станете богати и известни ? Не. Би трябвало да го правите още от самото начало. Защото това, което раздавате на другите, се превръща в семената на посев. Трябва да ги инвестирате, не да ги ядете, а най-добрият начин да ги инвестирате, е да ги раздадете, така че да произвеждат стойност за другите. Няма да ви е трудно да намерите как. Има нуждаещи се навсякъде около нас…

Не знам доколко ще промените живота на тези хора, но това със сигурност ще промени тяхната вяра в хората. Никакви пари не могат да купят това, което получавате, когато давате сами. Никакво финансово планиране не може да направи за вас повече от това да раздадете на другите десет процента. Това ви учи какво могат и какво не могат да направят парите. А това са два от най-ценните урока, които можете да усвоите. Някога мислех, че най-добрият начин да помогнеш на бедните, е да бъдеш един от тях. Открих, че може да е вярно тъкмо обратното…

След като раздадете десет процента от вашите доходи, отделете други десет процента, за да намалите дълговете си или да вложите в образованието си, а още десет процента, с които да си осигурите капитал за инвестиране. Трябва да живеете със 70 процента от това, което имате. Ние живеем в капиталистическо общество, в което повечето от човешките същества не са капиталисти. В резултат те нямат начина на живот, към който се стремят… Научете се да приемате и използвате парите си като капитал. Ако ги харчите, никога няма да имате ресурсите, от които се нуждаете…

Изводът е, че парите са като всичко друго. Можете да ги накарате да работят за вас, а можете и да ги оставите да работят против вас.Трябва да умеете да се справяте с парите, както и с всичко останало в съзнанието ви, със същата воля и елегантност. Научете се да печелите, да спестявате и да давате.”

Снимка: IIIIIIIII

Снимка: truckdriver 968

Днес е 20 септември. Хубав ден. Два дни преди 100 годишната от Независимостта. 10 дни след рождения ми ден, който май още продължава. Нов ден.

Днес слагам началото или по-скоро края на много неща в живота си. Нещо съвсем неусетно и плавно, което ще промени всичко. Днес натискам уверено малкото копче “Restart”, което използваме, когато искаме да започнем отначало и начисто. За да можем да използваме целия си потенциал, без преградите, които сме създали с времето.

Всички, които са го правили, знаят, че това копче не се натиска лесно, когато имаш дълга история зад себе си. Този месец направих много специални и лични подаръци. В тях вложих много от себе си, от света, които създавах през последните две години. Тъжното е, че не всички разбраха, какво значат те. Но пак ще кажа, че тъгата е странно чувство. Тя е родила много повече хумор от радостта. Наистина, понякога е тъжно. А аз се радвам на неразбирането, защото мразя разделите. Повечето неща си тръгват от живота ни, без да кажат “сбогом”. И аз не обичам тази дума…

Надявам се, че през времето, което си подарихме, съм успял да направя много повече за вас, отколкото за себе си. А вие наистина ми дадохте много… Смятам, че си платих за всичко – за добро и лошо, както и че изпълних и не наруших дадените думи. Заради вас аз написах не едно писмо, думите на които никога няма да забравя…

Надявам се да не ме съдите за това. Днес аз просто направих своя трети избор. Човек трябва истински да съзнава кое е ценното в живота му и да се бори именно за него, за да го задържи до себе си. Защото дори любовта не е чувство, а действие. По тази тема скоро ще имам повод да говоря за чудесните жестове, които получих на рождения си ден. В това бяха мечтите ми – в подаръците на духа. Аз нямам нужда от материални подаръци.

Ако трябва да пресъздам живота в метафора на танц, той със сигурност ще бъде латино. Защото именно такъв е животът ни – привличане, отблъскване, завъртане, крачка напред и крачка назад. Но едно правило остава неотменно – мъжът води, неговата първа крачка е напред. Хора като мен трябва да се научат да зареждат всеки миг със страст. Това е пътят ми сега.

Морето има своя прилив и отлив. И винаги изглежда тъжно през нощта. Сякаш донася и разбива посланията на хиляди сред пуст и мрачен бряг. Но слънцето го променя. То прерязва с ярката си пътека всяка тъга. И независимо какви са мислите ви през времето на мрака, изгревът ги отменя. А нов изгрев идва всеки ден.

Това не е краят на всички истории. Просто разказвачът си тръгва. И ако в търсенето на един портрет образът е бил далеч, то седем месеца по-късно портретът е намерен. И очите му са малко по-дълбоки. За мен беше удоволствие да участвам, приятели ! Надявам се да съм оставил у вас част от своя дух. И тя да е красива. Има песни, които даряват живот, има очи, които потъват дълбоко в нас, има докосвания, които не се забравят цял живот. Ще се радвам, ако дори запомните едно единствено нещо от мен. Има много хора, които могат да ви направят щастливи. Светът е пълен с готини хора – необходимо е единствено да ги потърсите и да се борите за тях. Но винаги едно разбиране трябва да е в центъра на вниманието ви – всеки от вас е уникален и другите са щастливци, че са част от вашия свят. Запомнете тези мои думи: “Те са много, ти си един.”

Тръгвам си със светещи очи. Дано на всички ви съм дал по глътка необикновен въздух. За мен важно е, че останах неотменно откровен. Получих страшно много, като най-значимото е, че се научих да обичам истински. През последните две години успях да организирам и осъществя много лудости, чиито главни действащи лица бяхте вие. И също като Форест Гъмп ще заключа, че може и да съм идиот, но в никакъв случай не може да се каже, че животът ми досега е бил скучен. Направих чудесни неща, които пожелавам на всеки да направи поне веднъж в живота си. И винаги вграждах в тях любов.

Аз ще запазя единствено спомена. Не ми е нужно нищо друго. Създадох в себе си един прекрасен и богат на емоции свят. От куп сбъднати мечти. Няма по-ценно от това.

Благодаря !

Модалностите са нашите изобразителни системи – слух, обоняние, зрение, вкус и кинестетика. Чрез тях оцветяваме съзнанието си, те са нашият начин да вникнем и разберем едно външно описание, те са четките, с които рисуваме в ума си. Затваряйки очи, ние разполагаме не само с тъмнината зад клепачите, но и с цялото богатство на всичко, което сме изпитвали някога. А прекрасното в ситуацията е, че можем да се научим да използваме всички тези бои, дори без да затваряме очи…
И ако модалностите изглеждат така:

1. Зрение
2. Слух
3. Обоняние
4. Вкус
5. Кинестетика

То три от тях са основни(водещи) – зрение, слух и кинестетика. Всички те притежават субмодалности(подмодалности) , които варират в представата на всеки човек за всяко конкретно нещо. Субмодалностите са параметрите на модалностите, които са строго индивидуални и се свързват с емоционалната наситеност на представата. Основните параметри на водещите репрезентативни системи(модалности) са следните:

Визуални субмодалности:

• Асоциирани и дисоциирани

• Цветни или черно-бели

• Местоположение

• Разстояние

• Яркост

• В рамка или панорамни

• Неясни или фокусирани

• Контраст

• Движение или статичност

• Скорост

• Размер

Слухови субмодалности:

• Гръмки или тихи

• Разстояние от източника на звука

• Думи или звуци

• Местоположение на източника на звука

• Стерео или моно

• Постоянни или с прекъсвания

• Скорост

• Ясни или приглушени

• Плавни или резки

Кинестетични субмодалности:

• Темперетура

• Усещане на пипане(гладки или грапави)

• Интензивност

• Натиск(твърд или нежен)

• Времетраене

• Тежест(голяма или малка)

• Форма

Чрез тези параметри ние запомняме и след това описваме средата. Всеки спомен е сбор от субмодалности. Засега няма да задълбавам в техните възможности, но ще изтъкна най-важното – всеки спомен е емоционално наситен и това се отразява неминуемо върху параметрите му. Няма единно правило за промяната и често разликите в представянето между двама души са дори противоположни. Но в най-общия случай спомените, свързани с отрицателни емоции, са черно-бели, отдалечени, рамкирани, статични и протяжни в съзнанието ни, като ги виждаме от трето лице, сякаш се наблюдаваме отстрани. Обратно – положително емоционално натоварените спомени често са ярки, контрастни, приближени, динамични и ги виждаме от първо лице. Пак казвам, че има много изключения и изучаването на конкретните възприятия на даден човек е безценно знание в комуникацията с него. Защото именно промяната на субмодалностите е така нареченото моделиране, за което ставаше въпрос още от самото начало. То е начинът да променяме знака на всичко в живота и заобикалящата среда на даден човек, включително спомените, убежденията, възприятията и вярванията му. Това ще се разгледа в някои от следващите публикации, а за целите на тази е необходимо да поставя фокус на още нещо.

Ние боравим свободно с родния си език и използваме всичките си сетива в общия случай. Но всеки отделен човек има една единствена водеща репрезентационна система, която не само му носи най-голямо удоволствие и й се доверява най-често, но е и основа на мисленето му. Мисленето ни е в образи, но за кинестетичния човек те са емоции, за слуховия – мелодии и шумове, а за визуалния – визии. Различието се забелязва и на лингвистично ниво, като това е и най-лесният начин да бъдат разпознати. Накарайте някого да ви опише произволно място, на което е бил, и обърнете специално внимание с кои характеристики започва описанието си – визуалните, слуховите, обонятелните или кинестетичните. Тези първи характеристики показват моментното му състояние – визуално, кинестетично… Сега го накарайте да опише по-точно определена част от мястото или просто го накарайте да го направи за друго място. Ако отново има съвпадение на вида първоначални характеристики, може да сте уверени, че това отговаря на водещата му репрезентационна система – начинът му на мислене е съответно слухов, кинестетичен или визуален. Всичко това е много ценно за постигането на така известното говорене на езика на събеседника. Ако знаете водещата модалност на човека срещу вас, не е никак трудно да говорите на неговия език. Постига се с малко упражнения и ще забележите как той ви се доверява все повече и постигате лесно подсъзнателно разбирателство. Причината отново е в езика – хората с определена водеща модалност я изразяват и в езика и жестовете си. Думите, които най-често използват, са тясно свързани със сетивни преживявания от водещата им репрезентационна система и те ги възприемат като “правилен” език. Това е причината едно и също описание да е страшно въздействащо и силно за едни, и безлично за други. Въпрос на съвпадащи предпочитания във възприятията. Всеки човек има свои често използвани ключови думи, които се радва да чува от другите. Използвайте жестовете, ритъма и езика на другия и ще откриете неподозирани възможности.

Жестове и ритъм:

1. При водеща визуална модалност – говори бързо и често накъсано. Вижда страшно бързи образи в съзнанието си и му е трудно да навакса с изразяването си. Винаги има усещането, че не се е изказал докрай и не е напълно разбран. Използва чести и отсечени жестове, най-вече отдолу-нагоре и обратно.

2. При водеща слухова модалност – говори с постоянен ритъм, ненакъсано и приятно. Често има мелодичен глас. Има безпогрешно усещане за рътъм и се дразни от нарушенията в него, независимо от областта. Използва жестове, които са плавни и най-вече по хоризонтала.

3. При водеща кинестетична модалност – говори бавно и отмерено, с чести паузи и без да бърза. По този начин може доста да дразни хората с визуална модалност. Гласът ми е по плътен и ясен. Използва редки жестове и те не са високи – започват от долната част на тялото и остават на нивото на кръста или максимум до гърдите.

Специфичен език и фрази за водещите модалности:

Визуални:

Думи: картина, ярък, цвят, поглед, черен, визия, око, сцена, жив, представям си, визуализирам, разкривам, отразявам, изяснявам, прозрение, перспектива, забелязвам, виждам, тъмен, мъгляв, фокус, блестя, гледам, разглеждам, показвам, озарява ме, възнамерявам, осветявам, , кристално…

Фрази(предикати):
-“виждам какво имаш предвид”, “очевидно”, “като погледнем назад”, “покажи ми”, “очи в очи”, “пред очите ми”, “приятна гледка”, “ако се вгледаме внимателно”, “мъглява идея”, “да хвърлим малко светлина”, “напълни ми очите”, “без сянка от съмнение”, “от птичи поглед”, “съвършено ясно”, “проблесна ми идея”, “виждам в истинска светлина”, “смътна представа”, “в светлината на”, “правя сцена”, “мислен поглед”, “фотографска памет”, “ограничен кръгозор’, “с просто око”…

Слухови:

Думи: звъня, звънлив, обсъждам, казвам, тих, произнасям, чувам, питам, отбелязвам, мълва, хармония, глух, мелодия, ням, повик, ритъм , звук, слушам, музика, съзвучно, дисонанс…

Фрази(предикати):
- ” с едно щракване на пръстите”, “като говорим за”, “правя се на глух”, “ушите ми писнаха”, “твоята дума срещу моята”, “дръж си езика зад зъбите”, “високо и ясно”, “на същите вълни”, “нечуван”, “запявам друга песен”, “ясен като звънче”, “бръмнаха ми ушите”, “послушах ме”, “с вързан език”, “празни приказки”…

Кинестетични:

Думи: докосване, притискане, твърд, стържа, тежък, грапав, гладък, допир, движение, натиск, опипвам, тласкам, схващам, бреме, потривам, лепкав, топъл, студен, подхващам, осезаем, чувствам, улавям, сграбчвам, влияя, изплъзвам се, солиден, страдам, вливам се…

Фрази(предикати):
-“задръж за секунда”, “топлосърдечен човек”, “не мога да схвана идеята”, “разгорещен спор”, “работата мина гладко”, “не мога да напипам проблема”, “опъвам нервите до скъсване”, “до мозъка на костите”, “ще поддържаме контакт” , “косата ми се изправи”, ‘дебелокож човек”, “здрави основи”, “хващам се сериозна”, “не се горещи”, “ръка за ръка”, “дърпам конци”, “дявол да го вземе”, “слагам картите на масата”, “на седмото небе съм”…

Обонятелни и вкусови:

Думи: застоял, мириша, свеж, полъх, воня, сладък, кисел, солен, горчив, вкус, дъх, дъвча, преглъщам, хапя…

Фрази(предикати):
-“надушвам нещо гнило”, “горчив хап”, “свеж като краставичка”, “излезе ми солено”, “това лесно ще се преглътне”, “въпрос на вкус”…

Ако ви е станало интересно, прочетете още публикации за НЛП.

Снимка dozzle