Тази публикация е опит за анализ на гореспоменатото събитие. За мен то беше от голямо значение, защото смятам за важно тази част от обществото да бъде активна, да има мнение за обществено значимите процеси и да ги защитава. Но аргументирано, единно и безкомпромисно. Тези две изречения са причината за критиките, които ще последват по-долу. Именно усещането за значимост ме кара да бъда максимално критичен и да не спестя нищо в този текст. Препоръките са по-полезни от похвалите, макар да ни режат крилата. Повечето от позициите ми са повлияни от разговори с присъстващите, но няма да използвам имената им, защото не съм искал разрешение за това. Ако съществува някаква обективност на резултата от събитието, мисля, че истината е точно някъде там, в субективното им мнение.
Личната ми преценка е, че в никакъв случай не съжалявам за присъствието си. Имах възможността да се запозная и да обсъждам с доста интересни и задълбочени във вижданията си хора. Оправдаха се очакванията ми за високо интелектуално ниво на доста от известните блогъри. Истина се оказа и твърдението, че не малка част от блогърите не са особено комуникативни. При положение че и на мен хич не ми се отдаваше мисленето през целия ден, се получиха някои весели ситуации. Равносметката е, че с удоволствие бих отишъл на следващата такава среща и макар да ги критикувам, изказвам и благодарността си към спонсорите и организаторите на събитието.
Главният казус на съботния ден беше издадената от МВР и ДАИТС наредба, въз основа на която задължават интернет доставчиците да съхраняват и предоставят данни за поведението и действията на потребителите. Лошо впечатление направи това, че много от изказалите се хора не бяха подготвени по въпроса и внесоха единствено объркване относно какво последно се ограничава в тази наредба. Хубаво е да се интересуваме от всичко и да имаме мнение, но, когато въпросът е юридически, е най добре да се допитаме до вещите в това, а не да обсъждаме кое е възможно и кое не от IT гледна точка. В този случай трябва да бъдем малко по-прецизни и да забравим емоциите , внасяни от много тълкуватели с различни цели. След като се запознах с фактите, се оказва, че почти нищо не се е променило и въпросът действително е по-скоро принципен. Мерките, които трябва да отстоим, са и мерки, обсъждани в ЕС, за които доц. Огнянова отдавна писа. Иначе наблюдение с цел предотвратяване и доказване на престъпление се прилага отдавна не само в България. И то е напълно узаконено. И в нашия закон за СРС има текст, позволяващ следенето дори на електронен мейл, което включва получаването на всякакъв вид електронни съобщения(включително и SMS). Малко наивна ми се вижда разликата с или без съдебно решение, защото и в момента се извършва следене на важни лица , за което обикновено се плаща. Законовата рамка остава същата – при съмнения за извършване на “сериозни престъпления”. Не се предвижда следенето на съдържание и никой не е задължен безпричинно да го предоставя. Такова следене е и практически невъзможно, поради огромния потенциал и бюджет, които са необходими, както и защото би нарушило сериозно икономическите интереси на големите компании. А те са тези, които притежават реалната власт, не държавите. Подобна наредба не отменя нуждата от неоспорими доказателства в съдебния процес и ако не бъде точно регламентирана и използвана, най-вероятно ще доведе до нови процеси срещу държавата за нарушаване на човешките права. Иначе поведението ни в интернет и сега се следи – някои държави филтрират цялата информация, други само по ключови думи, Google имат огромен архив за действията на потребителите, Майкрософт също – доста се изговори за персоналните данни, които се предават чрез Windows и Internet Explorer. Ако някой все пак се притеснява за сигурността на информацията си – има много известни начини да я защити.
Следващото нещо, което се обсъди, беше… конкурсът на спонсора Maxtelekom. Такааа… Разбирам, че спонсорът е много важна част от самото събитие, но за него е изключително опасно, ако насилва вниманието на аудиторията си. Наистина е привлекателно да се представят предложенията (особено конкурс) в началото, когато има най-много хора и те не са уморени. Но подобна постъпка рискува да отблъсне незаинтересованите и те да повлияят на цялостното развитие на събитието, както и след това да не спестят негативните си коментари. Никой спонсор не е втори по важност проблем за обсъждане и според мен логиката за ефективното му представяне го поставя в ранния следобед на целодневно събитие, като преди това е препоръчително реализирането за забавни инициативи, които да породят и поддържат очакване за конкурса като предизвикателство. Само по себе си спонсорирането е игра на тактика и е глупаво да се допускат каквито и да било негативи.
Присъствието на другия спонсор “Fcolor” беше далеч по-приемливо.Но и те избраха странен начин за представяне – папки, съдържащи няколко страници напечатана информация и три-четири визитки. Когато си тръгнах, столовете вече бяха доста свободни и със същите тези папки, които надали някой е чел. Все пак това не е прес релийс, нито пък хората там бяха нормални журналисти. Много по-ефективно и с не много по-висок бюджет би било раздаването на изпипани дизайнерски визитки с контакти и уебсайт, придружени от карта със забавен текст, която да се надписва и пуска някъде за участие в жребияй за подходящо подбран технологичен подарък. Победителят трябва да се обяви още на следващия ден и то на сайта им, което е най-лесният начин да накараш всички тези хора да разгледат предложенията ти, търсейки спечелилия. Опитът е доказал, че е безсмислено да организираш офлайн активности за онлайн услуги или продукти.
Последната ми забележка към спонсорите на събитието е ефективността от самото му провеждане. Не е логично да даваш пари в подкрепа на една кауза, ако не спомогнеш и за популяризирането й. Т.е. едно такова събитие се нуждае най-вече от медийно отразяване и е тъжно да се отбележи, че за това въобще не е помислено. Първо, ако събитието е в почивен ден, то обикновено е много по-удачно да се избере неделя. Защото събота често е неудобен ден за някои от участниците и медиите и защото неделята е най-бедният на новини ден. Второто, което ме изумява, е, че май никой не е и потърсил връзка с медиите и не възнамерява да им прати прес релийс.Отчитам това за огромна грешка и се надявам да бъда опроверган. Но за момента знам единствено за отразяване по БНТ…
Вече е ред и на най-важният елемент – дискусиите. Те бяха проведени доста свободно и естествено, което ми харесва. Но въпреки всичко, за да има дискусия, трябва да има и модератор, който да може да я владее. Отново се прояви проблемът и на блоговете, където често някой коментар в началото отклонява темата и всичко следващо е интерпретация на отклонението. Така се губи разговорът по същество и участниците се изнервят. Прояви се и неприятният факт, че блогърите също изпитват нетърпимост към чуждото мнение и гласно или полугласно недоволстват и не се изслушват. Не споделям много от възгледите на г-н Грънчаров, но смятам за изключително грозен начина, по който той беше прекъснат. Има много начини да изразиш нещо, като запазиш нужната коректност. Грозно е, когато се вземеш прекалено насериозно и много хора се смятат за върховна инстанция. Нито един тези, които имат авторитета за това, не си позволиха подобно поведение.
Други неприятни явления при дискусиите бяха опитите на някои да прокарат политическите си идеи, както и безсмисленото обсъждане на някои теми. Такъв пример е дискусията за безплатното списание с блогърки материали. Наистина не е нужно да се оправдаваш за нещо, което си решил да направиш и след като то ще бъде факт, не виждам защо то трябва да се обсъжда. Резултатите го показаха…
Не споделям и едно изразено мнение за същността на блогването – че ако не целиш известност и не се надяваш блога ти да стане по-четен, никога няма да качиш мислите си на блог. Смятам, че блогът може и да е ефективен начин за споделяне и обмен в тесен, но разширяващ се кръг, който не цели количеството, а качеството. Този блог е точно такъв. Едва ли ме е грижа дали той се чете от 50 или 1000 души, защото изобщо не мисля за тях. Няма да ми повлияе особено и ако след всяка публикация се включват по десет непознати, които да пишат “Браво !” или “ Много правилно. Само така!”. Писането често е преди всичко дълбоко личен акт. Когато пиша тук, мисля за хора, които се броят на пръстите ми. Единият от тях беше в събота до мен, но изхвърча много рано. Останалите ще прочетат това.
За край ще пожелая успех и постоянство за все по- стабилно и влиятелно обединение на блогърите. Сред тях има личности с голям потенциал. Всички сте чували за рубриката на блога на Капитал “Ще ви пука ли, ако утре няма…” и изброяването на големи компании. Надявам се индивидуалността на всеки от нас да се усъвършенства дотолкова, че някой ден да има същата рубрика, в която да се изброяват имената на блогъри…
В този край искам да обявя и оттеглянето си от това блог пространство за една седмица. Дължа внимание и е време да го дам. Отказвам да съм сериозен за известно време. И без това подканян от блогърите след последната си публикация “Абе що не вървиш на …”, направо отивам. Така и така не ми се отдава мисленето, по-добре да си боксирам в залата… 
До нови публикации, както се казва ! И хич да не ви пука, че няма да ме има…
Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.
